Детският опорно-двигателен апарат се различава значително от този при възрастните. Детската кост има голяма органична и водна компонента и е порьозна, което я прави по-лесно чуплива. От друга страна, връзковият апарат е по-здрав. Ето защо счупванията при децата са много по-чести от изкълчванията или връзковите увреди. Освен това доброто кръвоснабдяване помага за бързото зарастване, а наличието на растежен потенциал позволява организмът на децата да коригира някои неоптимално зараснали фрактури. Всичко това е предпоставка за особености в развитието на опорно-двигателната система, растежа и травматизма в различните периоди на детството.
В предишен брой за спецификата в доучилищна възраст разказа ортопед-травматологът д-р Явор Пукалски – началник на Отделението по детска ортопедия и травматология в спешната болница “Н. И. Пирогов”. Той е и секретар е на Българската ортопедична и травматологична асоциация. Член е от много години на лигата “Лекарите, на които вярваме” и много харесван от децата специалист. Сега той дава съвети за ортопедичното здраве и риска от травми в начална и догимназиална възраст.
Болки на растежа
През последните 70 години “болките на растежа” търпят циклична промяна на дефиницията – от бабини деветини до утвърдена диагностична единица и обратно. Касае се за състояние, засягащо най-често децата между 2 и 10 години с пик около 6-7 г. Оплакванията са концентрирани основно в краката, но, макар и рядко, е възможно да засегнат и ръцете.
Обикновено в края на деня или привечер детето се оплаква от тъпа болка, която често отминава при разтриване/масажиране на зоната, поставяне на топъл компрес или след прием на нестероидно противовъзпалително средство (например съдържащо ибупрофен).
Понякога заради болката децата се събуждат с плач по средата на нощта.
След прилагане на един от описани способи симптомите изчезват за няколко минути до няколко часа, без да оставят трайни последствия. Като цяло физическите възможности на детето в ежедневието не са засегнати.
Важно е да се отбележи, че при това състояние НЯМА зачервяване, подуване, фебрилитет, загуба на движение или данни за травма. Обикновено болките на растежа отминават сами, с периоди на обостряне, обикновено свързани с повишена двигателна активност – начало на различни спортни дейности и общо увеличаване на физическата активност в ранна училищна възраст.
Сколиоза
Това е комплексна деформация, при която гръбначният стълб на човека има странично отклонение от над 11 градуса. Среща се при около 3% от хората. Причината за повечето случаи е неизвестна, но се смята, че включва комбинация от генетични и екологични фактори. Може да се появи и поради друго състояние като церебрална парализа, синдром на Марфан като и неврофиброматоза. В 85% сколиозата е идиопатична – причините за нейната поява не са напълно ясни. Ключов момент в профилактиката на сколиозата е ранното ѝ диагностициране. Освен рутинните прегледи на гръбначния стълб в периода 40-60 ден (първи ортопедичен преглед), 4,5-5 г. (когато се преглеждат ходилата) задължително е гърбът на детето да се проследява ежегодно щом започне училище. По-уседналият начин на живот в днешно време, използването на таблети и телефони при които се прекарва дълго време в неоптимална поза, тежките ученически раници, неергономичните чинове в училище и бюра вкъщи са само част от допълнителните рискови фактори допринасящи за развитието на порочна стойка и гръбначни деформации.
Плоскостъпие
Още едно състояние, чието проследяване започва около 4,5-5 годишна възраст и продължава до средата на юношеството. Наблюдава се при почти 65% от децата до 6 г. Изразява се в липса или снижаване на естествения свод (арка) от вътрешната страна на ходилото.
Визуално ходилото сякаш оформя една плоскост (оттук и името – плоскостъпие или дюстабан). Всички деца се раждат без оформен свод – т.нар. физиологично плоскостъпие. Изграждането му при здраво дете започва около 4,5-5 г. и продължава до 15-ата година. Обикновено децата се оплакват от лесна уморяемост, болки в ходилата, глезените и прасците. Ключов момент за това, дали е нужно лечение, е наличието на оплаквания.
Реактивен (транзиторен) синовит
Една от най-честите причини за посещение на спешния кабинет с оплаквания от накуцване и щадене на крака, без ясни данни за травма при деца между 4 и 10 г. е именно реактивният синовит. В голяма част от случаите, оплакванията се появяват след ставане от сън. Детето не иска да стъпи на крака, натоварването провокира неприятни усещания, плач. Детето посочва като зона на болка тазобедрената става или коляното, по-рядко глезена.
В голяма част от случаите оплакванията се появяват след ставане от сън. Детето не иска да стъпи на крака, натоварването провокира неприятни усещания, плач. Детето посочва като зона на болка тазобедрената става или коляното, по-рядко глезена.
При лека манипулация или опипване на засегнатия крайник детето не съобщава за болка, макар че опитите за крайно сгъване, разгъване, въртене и отвеждане на крака провокират дискомфорт.
В над 2/3 от случаите родителите съобщават за прекарана инфекция, обикновено на дихателните пътища, в рамките на последните няколко седмици. Смята се, че причината за появата на оплакванията е раздразнението на ставната обвивка. Лечението е неспецифично и свързано с ограничаване на двигателната активност на детето (обикновено самоограничаване), прием на повече течности и симптоматично повлияване на оплакванията чрез нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Като цяло се касае за диагноза на изключване.
Киста на Бейкър
Представлява подуване в зоната на задколенната ямка – мековато на допир, рядко болезнено. По-често се наблюдава при момчета. Това е доброкачествено образувание, което увеличава размерите си дискретно през деня, съответно на физическите натоварвания, а при покой – намалява. При прецизиране на диагнозата задължително следва да се изключат други туморни образувания в зоната. Кистата по правило изчезва спонтанно с възрастта. За разлика от аналогичното състояние при възрастни, НЕ е белег на подлежаща увреда на коленната става (например разкъсване на менискус). При малък процент от пациентите поради големи размери или наличието на болезненост може да се наложи хирургично отстраняване на кистата.
Болест на Осгуд-Шлатер
Описана преди повече от 90 г., това е една от най-честите причини за болка при подрастващите. Представлява увреждане в зоната на залавяне на сухожилието на четириглавия мускул на бедрото върху големия пищял (под коляното). Това е зона, която е и растежна плочка. Рязкото израстване на височина и големите физически натоварвания в периоди на активен растеж са най-често обсъжданите рискови фактори. В острата фаза оплакванията са свързани с болка, оток под коляното. След отшумяването субективните оплаквания изчезват, но зоната остава уплътнена, може да се напипа плътна маса. Болката може да бъде провокирана отново с повишаване на физическата активност. Диагнозата почти винаги се поставя въз основа на клиничната находка и дори рентгеновите снимки не са задължителни. Лечението е консервативно – покой, обезболяващи през устата, студен компрес, стречинг, временно ограничаване на физическите натоварвания. Неспазването на съответния режим може да доведе до влошаване на състоянието и фрактура.
Болест на Шинц
Растежната зона на петната кост и раздразнението на залавното място на ахилесовото сухожилие за нея е най-честата причина за болка в петата при подрастващите и особено при активно спортуващите. Засяга еднакво двата пола и в над половината от случаите се наблюдава двустранно.
Клиниката е типична и в много отношения – сходна с тази на болестта на Осгуд-Шлатер. Обикновено пациентът е 10-12-годишно спортуващо дете, пораснало на височина последните месеци, което продължава да играе независимо от болката. Рядкост е оплакванията да включват зачервяване и затопляне в зоната. Болката се провокира от натиск върху задната част на петата.
Лечението е симптоматично. Симптомите отминават средно за 8 седмици, но при някои по-тежки случаи може да отнеме до половин година. Макар и да има риск да рецидивират, се смята, че състоянието е самоограничаващо се и с края на растежа болката изчезва.
Фрактури, счупвания
Около 10-15% от визитите на пациенти под 18 г. в спешно отделение се дължат на фрактура, като над 40% от момчетата и 25% от момичетата ще имат поне 1 счупване преди навършване на пълнолетие. С възрастта нараства и честотата на инцидентите. След 6-7-годишна възраст се наблюдава ясен пик във физическата активност при децата. Започва практикуването на насочени спортни занимания.
Освен това се увеличават и травмите с по-висока енергия, като например при каране на колело, ховърборд и др. Забелязва се тенденция за по-често травмиране на момчетата в сравнение с момичетата. Тенденция, която става все по-ясно изразена с нарастване на възрастта.
Във възрастта от тръгване на училище докъм 14 години, когато децата са на прага на гимназиалното образование, най-често в спешните травматологични кабинети виждаме три групи фрактури:
• Костите на предмишницата
По правило характерни за всички възрасти, счупванията на китката и предмишницата в групата 7-14 години обикновено се дължат на удар с топка, падане от собствен ръст, каране на колело.
• Раменна кост
Анатомичните особености на долната част на раменната кост я правят по-лесно чуплива на нивото на лакътя. Все по-често се наблюдават т.нар. фрактури на отскубване.
• Фрактури на бедрото и подбедрицата
За разлика от малките пациенти, при които тези счупвания често са следствие на банални травми, тук обикновено се касае за високоенергийна увреда – от пътно-транспортно произшествие, падане с колело, каране на ски и др.
При съмнение за счупване винаги е подходящо да се обездвижи травмираната зона, да се повдигне на по-високо крайникът, да се постави студено на мястото на отока, без да се мокри кожата. А при видима тежка деформация на крайника детето не трябва да приема нищо през устата (не трябва да се храни и да пие течности) до извършване на преглед от лекар.
При счупване детето се оплаква от силна болка, не иска да движи крайника. Обикновено са налице изкривяване, оток, понякога рана. Наличието или отсъствието на болка не е достатъчно, за да се постави или отхвърли фрактура.
Оперативното лечение все по-често влиза в съображение при лечението на пациентите в тази възрастова група и е на практика задължително за тежките, нестабилни фрактури, при пациенти с множество травми, както и такива счупвания, при които наместването трябва да бъде анатомично, за да се постигне отличен резултат (например вътреставните увреди).
Голямо предимство на оперативното лечение е, че то елиминира или силно редуцира времето на имобилизация на крайника, типично за лечението с гипс. Това води до повишен комфорт, по-лесна грижа за детето в периода след травмата и по-бързото му възстановяване.
