Не са налице достатъчно основания, които да оправдаят отлагането на влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., поради което предлагаме законът, приет от Народното събрание на 24 юли 2026 г., да бъде обнародван в „Държавен вестник“. Това пише в становището на президентската институция за Закона за държавния бюджет за 2026 г., с което мотивирано се предлага на президента Илияна Йотова да обнародва закона. Становището бе разпространено от прессекретариата на държавния глава.
В изявление пред медиите по-рано днес президентът обяви, че ще обнародва закона за държавния бюджет.
В становището се посочва, че в социалната сфера законът предвижда увеличаване на публичните разходи за пенсии, социално подпомагане и здравеопазване, а подобни мерки оказват положително влияние върху доходите на домакинствата и върху социалната защита на уязвимите групи.
Относно минималната работна заплата от президентството казват, че според директива на Европейския съюз държавите членки не се задължават да я определят по конкретна формула, но при определяне на механизъм трябва да има ясни и установени критерии, предвидима процедура, участие на социалните партньори и редовно актуализиране на минималната работна заплата. Отпадането на действащия механизъм не представлява автоматично нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), е подчертано в становището.
По отношение на редакцията на система за отчитане на действително отработените часове трудов стаж се посочва, че промяната няма да засегне осигурителния стаж и пенсионирането, тъй като осигурителният стаж и сега се изчислява на база реално внесените осигурителни вноски, но ще има последици за трудовия стаж, платения годишен отпуск и някои обезщетения. Промяната ще засегне изчисляването на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на тези, които работят на непълно работно време. От президентската институция обясняват, че най-значителни ще са последиците за лицата, за които непълният работен ден е единствената възможност за заетост. Засягат се правата на работещите граждани, започнали работа в течение на месеца или сменили работодател, с поставянето на по-строг критерий за признаване на един месец трудов стаж. Законът не предвижда преизчисляване или отнемане на вече признат трудов стаж, се допълва в становището.
Според президентската институция чрез мярката държавните служители да започнат да си плащат осигуровките се премахва привилегия и се създават по-еднакви правила за всички заети лица.
От президентството обръщат внимание, че остават няколко въпроса, които следва да бъдат изяснени, за разработването на механизъм за поемане на осигурителната тежест и при служителите, полагащи труд по реда на специалните закони. Сред тях те са: по какъв механизъм ще бъде гарантирано запазване на нетните доходи, как промяната ще се отрази върху възнагражденията в секторите с най-ниски доходи и какъв ще бъде ефектът върху привлекателността на публичната служба в условията на недостиг на кадри.
В становището се казва също, че е осигурено увеличение на средния размер на пенсиите, като целта е запазване на покупателната способност на пенсионерите в условията на инфлация.
В настоящия бюджет няма съществени промени по отношение на областите отбрана, вътрешен ред и сигурност, освен тези, които касаят намалението на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, вкл. заплати и осигурителни вноски, считано от 01.09.2026 г., се казва в документа. Механизмите за автоматична индексация на възнагражденията са замразени, като отпада обвързването със средната брутна работна заплата и е приложена обща политика от 5% индексиране на заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации. Това ще доведе до затруднения в структурите по линия на отбрана и сигурност, но същите няма да повлияят съществено на дейността им, смятат от президентството.
Продължава финансирането на проекти във ВИК сектора, енергийната ефективност и обновяването на публичната инфраструктура, но въпреки това остава необходимостта от по-силно интегриране на регионалната политика с останалите секторни политики – демографска, социална, образователна, здравна и икономическа, посочват също в становището.
Законът за бюджета за 2026 г. съдържа положителни инвестиционни намерения, но не превръща бюджета в достатъчно силен инструмент за намаляване на социалните и регионалните неравенства. Наред със заложеното ускоряването на инфраструктурните инвестиции, потенциал за повишаване на икономическия растеж и възможност за подобряване на регионалната свързаност, не се гарантира достатъчно ясно, че инвестициите ще бъдат насочени приоритетно към най-изостаналите региони, пише още в становището. Според президентската институция преобладава секторният подход вместо целенасочена политика за намаляване на регионалните различия. Има какво да се желае относно допълнителни мерки за укрепване на регионалната кохезия, подобряване на достъпа до публични услуги и ограничаване на неблагоприятните социални последици от приходните мерки, така че бюджетът да съчетава фискална устойчивост със социална справедливост и равни възможности за всички граждани, допълват те.
От гледна точка на Закона за публичните финанси (ЗПФ) законодателното разрешение Законът за държавния бюджет да бъде приет на 1 август, но да влезе в сила с обратно действие – от 1 януари на бюджетната година, е отклонение от установения бюджетен процес. Придаването на обратно действие на закона дава основание на вече извършени приходи и разходи, реализирани през периода на действие на временния режим. От конституционноправна гледна точка подобно решение следва да се разглежда като допустимо по изключение, доколкото Конституцията не съдържа изрична забрана законът за държавния бюджет да има обратно действие, но само при наличието на извънредни обстоятелства, каквито в момента са налице, пишат също от президенството.
Наличието на дефицит над 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) представлява отклонение от референтната стойност, но не води автоматично до противоконституционност на държавния бюджет, нито поставя под съмнение участието на България в еврозоната. След присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. Маастрихтските критерии не функционират като продължаващо условие за членство. По отношение на България следва да се отчете и обстоятелството, че въпреки увеличението на държавния дълг до 29,9 % от БВП през 2025 г., той остава значително 10 под референтната стойност от 60% от БВП и е сред най-ниските в Европейския съюз, се казва в становището и се допълва, че бюджетът за 2026 г. е приет при изключителни фактически обстоятелства, които следва да бъдат разглеждани в контекста на предходната бюджетна година.
В становището се посочва, че възражението срещу преминаването от „удвоената средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ“ към „60 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител“ по отношение на магистратските заплати също не мотивира за връщане за ново обсъждане на закона. Връзката с възнаграждението на народните представители не е равнозначна на политическа зависимост, допълват от президенството.
Цялото становище е публикувано на сайта на президентската институция.
