- Слънчогледът остава безапелационен фаворит с близо 940 хил. дка, докато ниските добиви и засушаването свиха посевите с царевица
Земеделието в Златна Добруджа преминава през осезаема пренастройка на производствените си структури. След няколко последователни сухи години, белязани с драстичен спад в добивите, фермерите от региона масово намалиха площите с царевица за зърно и разчитат все повече на маслодайния слънчоглед.
Спадът при царевицата: Обезкуражаваща реалност
По оперативни данни за настоящата 2026 г. засетите площи с царевица за зърно в Добричка област възлизат на 464 520 декара, като най-големи масиви са концентрирани в общините Добричка и Генерал Тошево. Тенденцията на свиване обаче е повече от тревожна и ясно се очертава през последните сушави години. През 2024 г. засетите площи бяха малко над 816 хил.дка. През 2025 г. паднаха до около 663 хил.дка, което е спад с над 150 хил. дка. През настоящия стопански сезон цифрите отново са красноречиви – площите с царевица се свиват до 464 520 декара. За период от едва две години царевичните ниви в Добруджа са се намалили с близо 350 000 декара, което е над 43%.
Царевица без напояване – мираж
Основен двигател за все по-слабия интерес към тази култура са сриващите се добиви, резултат от продължителните жеги през юли и август и липсата на почвена влага. Докато реколтата от слънчоглед е сравнително добра и се движи между 180 кг/дка и 172 кг/дка през предходните две години, то при царевицата картината е плачевна. През есента на 2024 г. стопаните от Добруджа жънаха средно по 296 кг/дка, а през миналата – едва по 218 кг/дка. Причините са както липса на почвена влага заради продължително засушаване, така и екстремни горещини, довели до масово неопрашване на кочаните. На фона на средни добиви от 800-900 кг/дка през минали години, резултатите са трагични и обезкуражаващи. Земеделските стопани са категорични, че царевица без напояване е „хвърляне на пари на вятъра“. А в Добруджа изграждането на напоителни съоръжения е скъпо, трудно и сложно не само заради бюрокрацията, но и заради дълбочината на подпочвените води.
Слънчогледът
На този фон маслодайният слънчоглед утвърждава позицията си на най-масова пролетна култура. През 2026 г. в Добричка област са засети 939 хил.дка. По общини най-много площи с маслодайната култура има в община Добричка – 248 хил.дка, община Генерал Тошево – малко над 208 хил.дка, в Каварна – близо 120 хил.дка, в Балчик – почти 100 хил.дка. Площите със слънчоглед остават изключително стабилни през годините — 932 850 дка през 2024 г. със среден добив от 180,2 кг/дка и 969 390 дка през 2025 г. с резултати от 172,3 кг/дка.
Какво предстои?
Данните от последните три сезона показват ясно, че при липсата на възможности за поливно земеделие в Добруджа, царевицата се превръща във все по-високорискова инвестиция за стопаните. Стопаните се насочват или към твърде ранни хибриди, за да избегнат големите горещини по време на цъфтеж, или хибриди със специфични устойчивости, а някои отдавна търсят и други сухоустойчиви култури.
Алтернативата сорго
Като алтернатива на царевицата, в региона все по-често се говори и сее сорго – както за зърно, така и за силаж, но все още е трудно да се нарече масова култура. Площите с „камилата на растителния свят“ са едва 5000-10 000 дка за цялата Добричка област. Технологично и биологично соргото може да измести царевицата, но в масов мащаб – все още не.
Предимствата на соргото са сериозни – използва наличната влага с 30% до 50% по-ефективно от царевицата. Когато засуши и температурите надхвърлят 35°C, царевицата спира опрашването си, докато соргото просто „изпада в анабиоза“ и подновява вегетацията си при първия дъжд.
Към момента състоянието на царевицата и слънчогледа вдъхва надежди. Падналите валежи през пролетта и сега през юли дават възможност двете пролетни култури да успеят с вегетацията си и да развият потеницала си, за да се напълнят складовете. https://agri.bg/
