- От по-висок таван на осигуровките до замразена минимална заплата — ето кой печели и кой губи с новия бюджет
Едни ще плащат повече осигуровки, без изобщо да са забелязали промяна в договора си. Пенсионерите на максимална пенсия ще чакат по-високо плащане, което просто няма да дойде, докато повечето останали пенсии реално растат. А държавните служители за пръв път усещат нещо, което досега е било изцяло за сметка на държавата — собствения си принос в осигуровките.
Парламентът гласува на второ четене параметрите на бюджета за 2026 г., след като в сряда депутатите приеха окончателно и бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Законът предстои да бъде обнародван в Държавен вестник, за да влезе официално в сила — но основните параметри вече са ясни, а повечето промени тръгват от 1 август.
Осигурителни прагове — промяна от 1 август
Най-пряката промяна за джоба на хората идва точно оттук, и засяга две различни групи по различен начин.
За самоосигуряващите се лица — свободни професии, еднолични търговци, собственици на ЕООД — минималният осигурителен доход, върху който задължително се плащат осигуровки, скача на 620,20 евро. Досега прагът беше по-нисък от минималната работна заплата; от 1 август двете се изравняват. Практически това означава по-висока месечна осигурителна вноска за всеки, който досега се е осигурявал на по-нисък доход от новия праг — а такива, по думите на самите синдикати, не са малко.
Осигуряването „на минимума“: колко ви струва при пенсиониране
За хората с по-високи доходи (независимо дали са на трудов договор или се самоосигуряват) значение има другият праг — максималният осигурителен доход, над който осигуровки вече не се дължат. Той нараства на 2300 евро. Тук ефектът е двупосочен: тези, чиято заплата е над новия таван, ще усетят по-висока осигурителна тежест, защото част от дохода им, която досега е била над тавана и необлагаема с осигуровки, сега попада в обхвата на плащане. В замяна, по-високият таван вдига и тавана на обезщетенията, изчислявани върху него — най-вече болничните.
Има и трета, по-тясна промяна: минималният осигурителен доход за определени икономически дейности и длъжности също се вдига — за част от тях увеличението надхвърля 70%. Това не засяга всички, а конкретни сектори и професии по Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО, извън общото повишение за самоосигуряващите се.
Минималната работна заплата се замразява
За разлика от осигурителните прагове, тук посоката е обратна. Минималната работна заплата остава 620 евро — без увеличение — защото отпада досегашният автоматичен механизъм, по който тя се вдигаше всяка година по предварително зададена формула. Ново правило все още не е изработено — предстои да бъде договорено между правителството, синдикатите и работодателските организации, а дотогава заплатата остава замразена там, където е сега.
Държавните служители за пръв път ще плащат лични осигуровки
От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител, както и заетите по Закона за съдебната власт, започват сами да заплащат част от осигурителните си вноски — практика, която досега не е съществувала за тази категория заети (държавата ги е поемала изцяло). Съотношението между вноската на осигурителя (държавата) и осигуреното лице ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. — 60:40, каквото е стандартното съотношение за всички останали работещи по трудов договор. Законът предвижда и гаранция: основните месечни заплати на засегнатите служители ще се определят така, че нетният им доход (след приспадане на новите лични осигуровки и данъка) да не е по-нисък от нетния доход, който са получавали към 31 юли 2026 г.
Минимален и максимален осигурителен доход: Пълният наръчник за всеки работещ
Пенсии: увеличение отзад напред, таван замразен
Тук ефектът е раздвоен — и точно затова е важно да не се обобщава.
От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., вече са осъвременени с 7,8% по т.нар. „швейцарско правило“ (комбинация от инфлация и ръст на осигурителния доход). Реалният очакван ръст на пенсиите като цяло е около 4,5%, а средната пенсия в страната се очаква да достигне 543 евро през годината. Заради това увеличение се вдига и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст — от 322,37 на 347,51 евро, за периода от 1 юли до 31 декември 2026 г.
Проблемът е за хората в другия край на скалата. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии остава замразен на нивото от 2025 г. — 1738,40 евро месечно. Тоест колкото и да расте „швейцарското правило“, за около 15 000 души, които в момента взимат точно максималната сума, тавана просто не позволява да получат реалното увеличение — те остават на същата сума, докато всички под тавана виждат ръст.
Отделно, за новите пенсионери (тези, които се пенсионират занапред, а не вече пенсионираните) отпада т.нар. ковид добавка от 30,68 евро (60 лева), която досега се добавяше автоматично към пенсията.
Закупуване на осигурителен стаж – кога и как е възможно
Условията за пенсиониране през 2026 г. за лица, работещи при условията на трета категория труд, следват вече заложения преди години график на плавно покачване: жени — 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж; мъже — 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.
Семейства с деца: по-висок доходен праг за помощите
Тази промяна е реакция на друга промяна — не самостоятелно решение. Тъй като минималната работна заплата расте с годините (макар тази година да е замразена), доходът на много семейства расте с нея на хартия, дори без реално подобрение на стандарта им на живот. Без корекция на прага, това би избутало немалко семейства извън обхвата на детските надбавки само защото статистически изглеждат по-добре, отколкото се чувстват. Затова от 1 август доходният праг за достъп до помощите се вдига успоредно:
Семейства със среден месечен доход на член от домакинството до 415 евро (досега прагът беше 388,58 евро) продължават да получават пълния размер на месечната помощ за дете. Тези с доход между 415,01 и 466 евро вече ще получават 80% от пълния размер — вместо изцяло да отпаднат от системата. Отделно, прагът за еднократната помощ при бременност и за месечната помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година се вдига до 466 евро (досега 439,71 евро) — по-висок таван, защото тези плащания са насочени именно към най-ранния и финансово най-натоварен период за семейството.
Важно е да се разбере какво точно НЕ се променя: самите размери на помощите остават същите като досега, както и данъчното облекчение за деца. Променя се единствено кой има достъп до тях, не колко получават тези, които вече ги получават.
Майчинство и безработица: тук управляващите избраха да замразят, не да увеличат
Тук управляващите просто отказаха да мръднат каквото и да било по размер, макар опозицията да настояваше с не едно, а няколко конкуриращи се предложения.
Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (както и аналогичното за бащата или осиновителя до 8-годишна възраст на детето) остава на досегашното си ниво от 398,81 евро месечно — въпреки че по-рано в дебатите се обсъждаше увеличение.
По-интересен е спорът около стимула за майки, които решават да се върнат на работа по-рано, преди края на платения отпуск за втората година. В момента такива майки получават 50% от обезщетението вместо пълния размер — идеята е да имат стимул да се върнат на пазара на труда, без напълно да губят подкрепата. По време на дебатите се появиха няколко конкуриращи се предложения за вдигане на този процент: ДПС искаха 80%, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ настояваха за 100%, а „Възраждане“ предложи 75%. Нито едно от тях не мина — управляващото мнозинство реши стимулът да остане 50%. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова обоснова решението с аргумента, че по-висок процент би означавал обезщетението вече да не подпомага липсващ доход, а изцяло да го замества, докато майката реално вече работи и получава заплата.
Пенсия за инвалидност: как работи системата и какво ви се полага
Сходна съдба застигна и предложенията за увеличение на обезщетението за безработица. Приетият текст запазва минималния дневен размер на 9,21 евро и максималния на 54,78 евро — точно каквито са били досега. И тук имаше конкретни алтернативи на масата: ГЕРБ предложиха вдигане до 14,21 евро (мин.) и 59,78 евро (макс.), а ПП — до 15,66 евро и 66,56 евро. И двете бяха отхвърлени в полза на запазване на статуквото.
Промяна за работещите на непълно работно време — но от 2027 г.
Тази промяна е различна от останалите по едно важно нещо: не е за пари, а за начина, по който се брои времето ви на работа. Досега работещите 4 или повече часа дневно се третираха все едно работят пълен работен ден — независимо дали са на 4, 6 или 8 часа, трудовият им стаж (а с него и правото на пълна платена годишна отпуска) се натрупваше еднакво. Само тези под 4 часа дневно бяха на пропорционално изчисление.
Занапред границата изчезва: трудовият стаж на работещите 4 и повече часа ще се смята почасово, точно както досега се смята за работещите под 4 часа. Мотивът, обяснен от министър Ефремова, е равнопоставеност между двете групи и ограничаване на конкретна практика — хора, официално регистрирани на 4-часов договор, но реално работещи пълен работен ден, за да запазят пълните права на 8-часовите си колеги без пълните им осигуровки.
Промяната обаче няма да усетите веднага. По предложение на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ тя е отложена за 1 януари 2027 г., за да имат работодателите технически времеви прозорец да се подготвят за новото изчисление.
Зад всички тези конкретни промени стои една по-обща картина, която обяснява защо управляващите замразяват едни неща и вдигат други едновременно. Бюджетът е изграден около дефицит от 5,7% от БВП — около 7,2–7,3 млрд. евро — при консолидирани разходи от 56,8 млрд. евро (45,4% от БВП). Това е равнище на дефицит, което самите управляващи не отричат, а планират постепенно да свалят: до 3,8% догодина и до 3% едва към края на 2028 г. Тоест замразяванията, които засягат майчинството, безработицата, максималната пенсия и минималната заплата, не са изолирани решения — те са част от опит да не се задълбочи допълнително дефицит, който вече е най-високият в ЕС.
Държавата очаква да поеме нов дълг до 10,1 млрд. евро през годината, при прогнози за инфлация над 4% и икономически растеж от 2,6%. Самият бюджет на ДОО борави с 15,265 млрд. евро приходи и трансфери, от които 6,745 млрд. евро идват директно от централния бюджет, за да покрият недостига между това, което системата събира от осигуровки, и това, което трябва да изплати. За пенсии и добавки конкретно са заделени 13,503 млрд. евро — с 1,179 млрд. евро повече, отколкото през 2025 г., въпреки замразения таван за най-високите пенсии.
Успоредно с това бюджетът въвежда и вътрешни икономии в администрацията — бюджетните организации спират финансирането на коледни, новогодишни и други неслужебни тържества за служителите си, ограничават работните пътувания и срещи извън собствените си сгради, а високопоставени служители и членове на държавни органи губят допълнителни възнаграждения за резултати или за участие в комисии и работни групи.
Реакции на бизнеса и синдикатите
Председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи като положителни страни на бюджета липсата на вдигане на данъчните ставки, отмяната на автоматизмите и преминаването към лично участие на държавните служители в осигуряването си, но отбеляза като слабост нарастващия дълг. Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев определи повишаването на осигурителните прагове по дейности като стъпка срещу сивата икономика, но остро разкритикува едновременното замразяване на майчинството, социалните помощи, обезщетенията за безработица и минималната заплата в условия на растяща инфлация.
КНСБ отиде отвъд коментарите и поиска от националния омбудсман Велислава Делчева да сезира Конституционния съд, след като законът бъде обнародван в Държавен вестник — с два конкретни текста на прицел: отмяната на механизма за определяне на минималната заплата и промяната в изчисляването на трудовия стаж при непълно работно време. По думите на синдиката, най-силно засегнати от промяната в трудовия стаж ще бъдат именно хората, за които непълното работно време не е избор на удобство, а необходимост — родители на малки деца, хора с трайни увреждания, лица, полагащи грижи за близки, учащи се и по-възрастни работници. Аргументът на синдиката е конституционен, не просто политически: бюджетният закон, по естеството си временен, не би трябвало да въвежда трайни изменения в трудовото законодателство с пряко отражение върху отпуската, стажа и пенсионните права на стотици хиляди хора — предмет, който според КНСБ не е непосредствено обусловен от изпълнението на самия бюджет. Синдикатът се позовава на решение на Конституционния съд от 2020 г. в подкрепа на тезата си. Ако жалбата бъде заведена и уважена, и двете промени биха могли да отпаднат. https://www.vesti.bg/
