Ново издание на книгата „Булгарите“ от архитект Слави Дончев ще бъде представено на 14 март в Централния военен клуб. За тома и неговия автор ще говори режисьорът Николай Акимов, съобщават издателите от „Изток запад“, които са организатори на събитието съвместно с асоциацията на офицерите от резерва „Атлантик“.
В рамките на представянето ще бъде показана и част от филма „За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука“.
Булгарите“ е дългогодишно изследване на Слави Дончев за булгарите, тяхната прародина, предистория, материална и духовна култура и традиции, разказва Николай Акимов.
„В Централна Азия сред животновъдите коневъди живеят и булгари. Като част от хунската държава до и след 209 г. пр. Хр. те са хунобулгари. След появата на западните хуни в Европа в техните обединения участват и булгари или „хунобългари“. Като такива те се появяват заедно и с други пришълци славяни, в земите на траките – тук всички тях след 681 г. наричаме старобългари. За различаване ще приемем: старобългари-булгари, старобългари-славяни и старобългари-траки. Името българи запазваме само за границите на Балканския полуостров след създаването на Първата българска държава“, посочва още Николай Акимов.
Архитект Слави Дончев е роден през 1922 г. в София. Завършва Втора софийска мъжка гимназия. Участва в първата фаза на Отечествената война. Работи в проектантски организации. Повече от две години работи в Улан Батор, Монголия. Посещава Китай през 1965 г. по повод проучване на големия парк в Забранения град на Пекин. От 1970 до 1975 г. е в Национален институт за паметниците на културата (НИПК) и отговаря за консервационно-възстановителните работи по историко-археологическите резервати в Плиска и Преслав. От 1975 г. продължава работата си в Комитета по културата в проблемната група по прабългаристика. Пенсионира се през 1983 г. Автор е на книгите „Мадарският конник“, „Прабългарският календар и материалната култура на старобългарите“, „Писмеността на прабългарите и славянската азбука“, „Култура и изкуство на Монголия и Централна Азия“, „Българските мартеници, произход и значение“, „Прабългарският календар – най-древният?“, „Космологически представи и астрономически познания, отразени в старобългарската архитектура“.
/ ГН
/РБ/
