„Не се гаси туй, що не гасне!“

На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяване на Руско-турската война от 1877-1878 година, с който се ознаменува Освобождението на България.

„Таз свобода нам не ни е дар!“ – възкликва народният поет Иван Вазов.

Зад нея достойно стои съдбата на българите от хвърковатата чета на Бенковски, на въстаналите доблестни синове, прегърнали смело куршумите в неравните битки с поробителя за всяко кътче от българската земя.

От тихия бял Дунав до героичния връх Шипка.

От хилядите руски войници и български опълченци, „увенчали България с лаврови венци.“

Техният исторически подвиг не носи „срама по челото“,  а предава онази дързост, с която да се гордеем днес, че сме свободни, че можем да живеем достойно, че можем да се доказваме и всеки според заслугите да бъде оценяван.

Днес е време, в което можем да потвърдим завещанието:

„И в няколко дена тайно и полека, народът порасте с няколко века!“

144 години оттогава до днес.

Друг е векът, в който живеем.

Други са предизвикателствата, пред които се изправяме всеки ден.

Други са надеждите и очакванията ни за вписването ни в най-новата история на България.

Но не можем да оставим следа и да я предаваме на идващите поколения, без да зачитаме: РОД, ВЯРА и ЕЗИК.

Ние единствени в света имаме святото завещание на Апостола на свободата Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

Трети март е наша съдба, символ и вярност – към българските корени, към извоюваната свобода.

Да носим свободата в сърцата си!

Да сме горди и достойни българи!

Да живеем родолюбиви и свободни!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!