Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г.

 1878 – Около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция.

Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос. След което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в – в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък.
На база на Санстефанският мирен договор Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. Също на база на мирния договор в о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.

Интересен факт е, че на 3 март 1403 г. умира Баязид I Йълдъръм. Той е османски султан, син на султан Мурад I. Баязид I получава прозвището \”Светкавицата\” заради мълниеносната атака, която решава изхода на битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. със сърбите. През 1389 г. заставя император Йоан Палеолог да плаща годишен данък и въпреки това отново обсажда Константинопол веднага след възкачването на престола на император Мануил II Палеолог. На 17 юли 1393 г. завладява Търново, а по-късно и Никопол. Байазид I ликвидира Търновското царство и екзекутира Иван Шишман на 3 юни 1395 г. Година по- късно разбива кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд край Никопол, пленява Иван Срацимир и окупира Видинското царство. При Баязид I продължава подчиняването на османските бейлици в Мала Азия. Армията му е разбита край Анкара на 28 юли 1402 г. от татаро-монголите на хан Тимур (Тамерлан). Попаднал в плен, османският султан се отравя сам.

ТРЕТИ МАРТ Е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. АКО ГО НЯМАШЕ ТРЕТИ МАРТ 1878 ГОДИНА, НЯМАШЕ ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ, А НИЕ – БЪЛГАРИТЕ, АКО ИЗОБЩО БИХМЕ ОЦЕЛЕЛИ, НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЯХМЕ ДА СЕ БИЕМ С ОРЪЖИЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИ СВОБОДА. И МНОГО ЧУЖДЕСТРАННИ МЕДИИ ЩЯХА ДА НИ ОПИСВАТ КАТО ТЕРОРИСТИ И ДА СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ РАЗБИРАТ ЗАЩО ПРОЛИВАМЕ КРЪВТА СИ, КАКТО ТОВА СТАВА ДНЕС В ДРУГИ ДЪРЖАВИ С ДРУГИ НАРОДИ. ХУБАВА ИЛИ ЛОША, НАШАТА РОДИНА Я ИМА И ТЯ СЕ НАРИЧА БЪЛГАРИЯ! ДА Я ПАЗИМ И ДА Я ГРАДИМ С МАЙЧИНА ЛЮБОВ И БАЩИНСКА ГРИЖА, С НЕЖНА ДУША И ТВЪРДА РЪКА. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!!

Санстефанска България – 1878 г

Осакатена България след Берлинския договор – 1878 г., три месеца след подписването на Санстефанския договор много територии са отнети, като че ли там вече не живее българско население. По благоволението на \”Великите сили\”.