Всеки разумно мислещ човек се стреми към сигурност, предсказуемост и стабилност. Няма човек, който да не приема промените в живота си емоционално. Устроени сме така, че по-голяма част от нас търсим спокойствие и всяка промяна ни вълнува и донякъде притеснява. Като разгледаме обаче истинската ни същност и цялата обкръжаваща действителност, ще разберем, че афоризмът „Всичко тече, всичко се променя” е абсолютно верен.
„Човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото това не е същата река и той не е същият човек.“ Казал го е Хераклит.
В много случаи ние не усещаме какво се случва в нас, какви сме били като малки, как в един момент достигаме до юношеска възраст, а после и до зряла. Да, от дистанцията на времето разбираме случилото се в детството и в юношеските ни години. От позицията на възрастни, ние осъзнаваме и виждаме промяната, която е настъпила в нас. И това е разбираемо, защото за да осъзнаеш тази промяна, трябва да погледнеш на случващото се от по-високото ниво. Поради тази причина, като родители наблюдаваме неща, които децата ни не могат да видят и разберат. По-мъдрите хора и учените пък виждат неща, които ние не можем да видим. В живота си всички натрупваме знания, опит и се възпитаваме, за да установим правилно отношение към заобикалящата ни действителност. Няма нищо статично през цялото време на съществуването ни и дори неосъзнато всеки един от нас се променя. Променя се нашето тяло и клетките в него се обновяват постоянно.
Осъзнавайки, че това е естествен процес ние не би трябвaло да приемаме промените като бреме, а като задължителна необходимост. Животът има своята мисия. Той постига своята цел чрез промяната на човешката ни природа. Сигурно част от нас ще попитат, какво има толкова да променям в себе си? Вече съм пораснал, изградил съм се като личност, имам семейство, професия, обкръжение и какво ли още не. Какво още е необходимо?!
Нищо изненадващо няма в това да кажем, че човек се учи цял живот. Погледнато реално, ние нямаме избор и в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа.
A kакво й има на нашата природа, може би ще кажете? Ние сме хора, разумни и мислещи същества!
Науката кабала казва, че ние сме преди всичко духовни същества и като такива е необходимо да почувстваме това. Точно за това сме длъжни да усвоим знанията, които ни дава природата. Защото самата ни вътрешна същност е такава, че без придобиване на знание, тя не е в състояние да постигне нивото, за което сме създадени. И в това се крие постоянната промяна, която извършваме със себе си. Дори и неосъзнато. А тази промяна ни придвижва към самият замисъл на съществуването ни. Израстването ни изцяло зависи от степента на усвоените знанията и опитност, но не само тези на материално ниво, а и тези, които ни дава висшата природа.
Когато човек постигне света в пълния му обем, разбира природата на човечеството, неговата менталност, навици и всичко, което го обкръжава. Той може да предпази себе си от „вредното въздействие” на природата и обкръжаващите го хора, може да се съедини с тях с цел духовното му издигане.
Не трябва да се учудваме на това, че всички сме взаимосвързани и че във всеки един от нас се съдържа частица от всичко и всички. Абсурдно изглежда, но природата във всеки един момент ни го доказва. Това означава, че ако променяме себе си, променяме частица от цялата система на мирозданието. За това, ако си мъдрец, с твоята мъдрост влияеш на цялото човечество.
Няма в отделния човек свойство, което да не съществува в другите. Всеки човек притежава свойствата на цялото човечество. Когато човек се насочва към своето вътрешно духовно усъвършенстване, той започва да усеща егоистичните си качества и постепенно ги осъзнава, като зло за себе си. Когато усещането за това зло достигне нетърпимата граница, човекът осъзнава това качество като вредно и започва да се стреми към неговото поправяне.
Ние възприемаме свойствата на другите като естествени, само в случай че открием, почувстваме и осъзнаем наличието им в себе си. Защо? Защото много често виждаме в другите хора отрицателните им свойства, но те не подозират това, не ги усещат в себе си.
Когато с помощта на изучаването на науката кабала човек започва да разбира кой е той в същност, тогава осъзнава, че трябва да бъде търпелив към другите и трябва да им прощава лошите качества, защото осъзнава, че и в него има същото отрицателно качество. А защо трябва да сме търпеливи към другите и да ги приемаме такива, каквито са? Защото усещаме, че те не са в състояние да се избавят от лошите си свойства. В степента на осъзнаване на своята същност, трябва да се отнасяме към другите с разбиране, защото започваме да виждаме себе си в тях.
И тъй като всяка част от творението съдържа и цялото творение като холограмна снимка, то само егоистичните ни намерения ни отличават един от друг, а нашите души представляват едно духовно тяло, наречено според науката кабала, обща душа. При тази ситуация ако аз поправям себе си, тоест работя над своя егоизъм, то „поправям” частица от света и така постъпва всеки от нас, осъзнато или не. Интересно, нали!?
Трябва да почувстваме това състояние, да се съгласим с него, да го приемем като факт, като наша вътрешна природа. Това е нормално, ако действително сме се променили от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно и непоклатимо. Ако вчерашното състояние е същото като днешното, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратното, ако почувствам, че всеки ден виждам ”света преобърнат”, това означава, че се придвижвам. Тъй като всяко следващо стъпало е различно от предходното.
Според науката кабала, аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре.
Не можем да определим нищо като абсолютно непоклатимо. Поради тази причина трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за реалност. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.
Би могло да се каже, че моето развитие се състои не в това, че раста, а в това, че се променям. В това да стана подобен по свойства на природата, да осъзная противоположността си като състояние. Поради тази причина се уча от природата на онези свойства, които тя притежава и които аз трябва да придобия.
По този начин, развивайки се, аз работя с двете противоположни форми: с природата на егоистичните ми свойства и с природата на отдаването – висшите закони на природата.
За да осъзнаем това, е необходима такава среда, която може да ни помогне да променим ценностите, да осъзнаем, че нашите днешни състояния са егоистични в сравнение с духовните ценности, които трябва да придобием. Само в такава среда ние ще можем да се развиваме.
Тук е необходимо не просто да „подгрявам” днешното си състояние, a осъзнавайки го, то да стои пред мен в контраста на утрешните желания и свойства, чрез които трябва да се променям. Тогава ще поискам да стана „голям” не в егоизма си, а по отношение отдаване все повече на другите, на обществото, без „възнаграждение и благодарност”. Това не е утопия, а реалност, в която природата ни е поставила като замисъл и чрез която, промяната ни към по-добро ще стане част от осъзнатото ни развитие.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала
офис Добрич, тел. 0898731112
Продължава записването на онлайн курса по кабала-зима 2020/2021 година. На 02.12.2020 г. от 19.30 ч. се проведе първата лекция – „Същност на науката кабала”.
На 09.12.2020 г. от 19.30 ч. – онлайн ще се проведе втората лекция – „Възприемане на реалността”.
