Аз съм озадачена, приятели. Та нали “Хамас” бяха от добрите, защото подкрепиха “умерената опозиция” в Сирия и воюваха срещу Асад?! Ех какви романтични и демократични времена бяха. Не помните ли? Да, тези същите „бунтовници“ от Хамас носеха демокрацията в Сирия. А нашите либерални шушляци пишеха оди за демократичните им подвизи, свързани предимно с рязането на глави и изнасилването на сирийки. Сега Хамас отново станаха лоши и отвратителни, защото се опитаха наскоро да си „рестартират“ отношенията с Асад и се върнаха към стария си проект да работят срещу Израел.
Нима сега се учудваме на многобройните митинги в Лондон, Париж, Виена и Берлин, където се празнува удара срещу Израел, и то не само от капсулованите мюсюлмански диаспори, но и от западни либерали? Няма какво да се чудим, Мюсюлмански братя ОТДАВНА са в сърцето на Европа. А Хамас са ядрото на Мюсюлмански братя. Сами си го направихме. Никога, никога, НИКОГА няма да простя на либералите, че вкараха тумора в сърцето на Европа, а сега пищят истерично заради метастазите на същия този тумор.
Хайде да видим какво казват Дойче Веле: „Qatar is Hamas’ most important financial backer and foreign ally. Qatari Emir Sheik Hamad bin Khalifa al-Thani was the first state leader to visit the Hamas government in 2012. So far, the emirate has transferred €1.5 billion ($1.8 billion) to Hamas…. The organization is also supported by a range of nonstate initiatives and foundations, some of which are based in Germany. According to the German weekly Der Spiegel, donations to Hamas from Germany-based groups are increasing.“
Нещо да кажете?
И да, мисля, че предрекох случилото се в свои стари статуси преди години:
17 септември 2020
Преди броени дни се случиха две събития, които накараха доста хора, интересуващи се от геополитика, да вдигнат изненадано вежди. Първо, Израел, ОАЕ и Бахрейн подписаха „историческо споразумение за мир”, заслугите за което – може би напълно заслужено – отидоха при Доналд Тръмп, и дори доведоха до предложение за Нобелова награда за мир. Примирието на довчерашните противници съвсем очаквано предизвика немалко сътресения в Близкия Изток, и почти веднага доведе до друго принудително сближаване между Турция, Иран и Катар. Второ, според някои израелски и арабски медии се е състояла среща между Хамас и Хизбула.
За незапознатите с изключително интересната тема за радикалните групировки, които не правят никаква разлика между Мюсюлманско братство, Хамас, Хизбула, Ал Кайда, Ислямска държава, муджахидините, талибаните и т.н., обяснявам.
Хизбула е шиитска военна групировка, базирана в Ливан, която по същество е иранско прокси. По време на войната в Сирия, където Иран подкрепи правителството на Башар Асад, това прокси воюваше срещу Мюсюлмански братя в лицето на групировки като Ахрар ал Шам и Свободната Сирийска Армия. Хамас пък е палестинска паравоенна организация, която е част от Мюсюлмански братя. Ето защо информацията за срещата на тези две радикални враждебни групировки, както и евентуално сближаване между тях, е наистина силно изненадваща.
Тук е нужно да отворим една скоба и да напомним какво стои зад тези странни и необясними на пръв поглед близкоизточни пируети. „Арабската пролет” е термин, който обозначава серия от протести до граждански войни в няколко десетки мюсюлмански държави, започвайки с Тунис през 2010, и продължавайки с Египет, Алжир, Либия, Йордания, Сирия и т.н. Избухналите спонтанни и абсолютно справедливи протести на гражданите, бяха плод на натрупания гняв срещу корупцията и политическия произвол на управляващите. Много бързо, обаче, както при всяка революция, на терен се появявиха и играчи, възползващи се от ситуацията. В случая с Арабските пролети, този играч беше Мюсюлмански братя, с широката медийна подкрепа на либералните сили, особено на тогавашната американска администрация на Барак Обама, както и с логистичната и финансова подкрепа на Турция и Катар. И целта им беше една – промяна на целия политически ландшафт.
Какво се случи в Близкия Изток с избухването на Арабската пролет в редица държави? Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ не само реагираха враждебно, но и започнаха принудително да се сближават, заради опасността Арабската пролет да подпали и техните черги. Въпреки че много хора мислят, че тези страни са сред инициаторите на Арабската пролет, тяхната политическа игра беше далеч по-сложна. Мутацията на Братята в посока по-мек ислям, обогатен с елементи на демокрация, яко изнерви Саудитите и ОАЕ, които са си средновековни монархии, а Израел няма как да допусне възхода на Братята в лицето на палестинската кауза. Израел публично коментира, че администрацията на САЩ в лицето на Барак Обама ги е изоставила. Случи се още нещо интересно, което кой знае защо, изобщо не получи гласност в България – Бенджамин Нетаняху изгони Сорос и всичките му либерални НПО-та от Израел.
И какво направиха тези играчи? Включиха се със свои сили в процеса, за да могат поне отчасти да го контролират, след като не могат да го спрат. И Саудитите и Израел и ОАЕ подкрепиха военния преврат на Сиси в Египет, за да свали от власт Мюсюлмански братя. По същия начин, проблемът с Братята се проектира и в Либия. Същите играчи плюс Сиси на власт в Египет сега подкрепят Хафтар в борбата му с правителството на Мюсюлмански братя в Триполи.
А Сирия се оказа най-сложното поле. От една страна Саудитите, Израел и ОАЕ нямаха нищо против Асад да падне от власт, поради близостта му с Иран, но от друга страна, не искаха да позволят на управляваните от Катар, Турция и подкрепените от Запада Мюсюлмански братя да вземат властта в Сирия. Затова се включиха със свои проксита на терен. По този начин в Сирия се получи геополитически триъгълник, т.е. конфликтът имаше три върха:
1. Турция, Катар, администрацията на Обама и ЕС с изпълнител Мюсюлмански братя и техните въоръжени групировки на терен
2. Иран – Сирия – ливанската Хизбула
3. Саудитска Арабия, Израел, ОАЕ – опитваха се хем да бутнат Асад, хем да не позволят на Мюсюлмански братя да вземат властта.
Именно постоянните противоречия между 1 и 3 много помогнаха на Сирия да устои. Нека не забравяме, че цели 4 години преди намесата на Русия във войната, сирийците воюваха сами. Иронията се състои в това, че Саудитите и Израел станаха съюзници по неволя, и действаха срещу неутрализирането на Мюсюлмански братя на терен, а това косвено помогна на Сирия да удържи положението поне за известно време.
Когато Тръмп спечели изборите през 2016, той радикално промени американската външна политика в Близкия Изток. Не знам дали Путин се е радвал на избирането на Тръмп – вероятно, но със сигурност Нетаняху беше изключително щастлив. Напомням какво е различното във външно-геополитическите линии на Тръмп:
1) Спиране на финансирането на „Арабската пролет” и всички движения на Мюсюлмански братя в ислямския свят;
2) Абсолютен протекционизъм за Израел;
3) Възпиране на Китай и китайската експанзия.
Тръмп дори опита да обяви Мюсюлмански братята за терористична организация и цялата либерална американска преса скочи на амбразурата да ги защитава. Тоест, най-големият удар, който нанесе Тръмп, е сближаването между ОАЕ и Изарел. И се очаква това да е само началото на процеса на така нареченото „Аврамическо споразумение”. И неговият мащабен геополитически проект е пълната противоположност на глобалисткия проект, прокарван чрез Арабската пролет.
Какво се случва? Почти всички арабски страни от региона, ЗАЕДНО с Израел в момента се обединяват първо срещу резултатите от Арабската пролет и второ срещу Неоосманския проект на Турция и Катар. Виждаме същата коалиция и по повод споровете в Източното Средиземноморие за териториалните води и икономичеките зони с прибавен един нов участник – Гърция. Тоест, същите играчи, в същия състав, контрират Турция и на друго място. На целия този фон, Израел започва да се сближава стремително с голяма част от арабските страни в региона, срещу изоставянето от тяхна страна на палестинската кауза. Няма да е далеч от истината, ако кажем, че всички тези процеси се явяват своеобразна контрареволюция.
Какво се случва с Турция, Катар и Иран? Иран, който е най-последователният противник на самото съществуване на държавата Израел, и за когото борбата с Израел е едва ли не в основата на неговата политическа идеология, raison d’etre така да се каже? Ами няма друг избор, освен да започне да се сближава с единствените останали противници на Израел – Турция и Катар. Да не говорим, че Турция и Иран си имат и други общи теми, освен борбата с Израел: страха от кюрдите и възникването на Кюрдска държава, както и нелош общ бизнес с ирански петрол, който заобикаля санкциите срещу Иран. И така, стигаме до забележителния момент, в който израелските служби преди броени седмици излязоха със становище, че враг номер едно на Израел в момента вече не е Иран, а Турция.
Въобще, днешната американска политика е тотално различна от предишната, и обещава драматично да промени баланса на силите в региона. Момчета и момичета, не искам да ви разочаровам, но няма да откриете „добрите“ и „лошите“ в този текст. В геополитиката добри и лоши няма, има интереси, прокарвани на живот и смърт от големите играчи. Не знам за вас, ама на мен Близкия Изток ми е по-интересен и от „Съдебен спор”. И преди някой пак да се изуми как така коментирам такива „сложни“ теми, веднага ще му кажа – колко па да е сложно, ако имаш натрупана през годините обща геополитическа култура, да следиш читавите медии за новини и да формулираш изводи? И как да се оставя в ръцете на „журналисти“, които не правят разлика между Хаменей и Хомейни, но пък получават пари за пасквилите си?
20 септември 2021
Мюсюлмански Братя е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб. Основана е през 1928 г. от Хасан ал-Банна в Египет, а лонзунгът й е „Ислямът е решението”. Статутът на организацията е полулегален навсякъде, а тя се финансира от изключително богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с призиви за „толерантност, мир и любов”, но зад лустросана фасада реалността е друга. Лозунгът на „Мюсюлманско братство“ е „Ислямът е решението“, и не е променян от самото създаване на организацията, като е добавено мотото „Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Дхижадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата цел!“.
През 1982 Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на Мюсюлмански братя, които обявяват тотален джихад на сирийското правителство от джамиите в Хама. Дни по-късно, старият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в затвора. През 2011 година избухват бунтовете в Сирия, като част от „Арабската пролет”, вече при младия Асад.
В западния свят тези бунтове се представят като „бунтове на демократрично настроени араби срещу тиранията на Асад”, и със сигурност, сред участниците е имало и такива. В огромната си част, обаче, демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в огромната маса ислямистки групировки, свързани с Мюсюлмански братя или Ал Кайда (генезисът на Ислямска държава започва от структурите на Ал Кайда в Ирак), които последните години воюват на терен.
Миналата година по това време във Великобритания избухна огромен скандал. Ставаше дума за следното: на 23 август 2020, целият борд на най-голямата ислямска благотворителна организация в Oбединеното кралство – Islamic Relief Worldwide, беше принуден да подаде оставка, след като стана ясно, че новият председател Almoutaz Tayara е демонстрирал антисемитизъм и е възхвалявал терористични организации. Не им върви на Islamic Relief Worldwide, наистина не им върви, като се има предвид, че старият им председател беше освободен едва месец преди това – за какво? Познахте. За антисемитизъм и възхваляване на терористични отганизации. В своите публикации в социалните мрежи той е наричал евреите „внуци на маймуни и свине“, египетския президент Сиси – „ционистки сводник“ и „ционистка свиня“, а бойците на Хамас „велики мъже, биещи се за свещената кауза на Мюсюлмански братя“.
Защо скандалът беше толкова голям? Защото базираната във Великобритания, Бирмингам, Islamic Relief Worldwide е не само най-голямата ислямска благотворителна организация в Обединеното кралство, но и една от най-големите в света. Тя е изключително могъща и уважавана, притежава представителства в 50 страни, оперира със стотици милиони долари, има консултативен статут към Икономическия и Социален Съвет на ООН, партнира си с Европейската комисия, Червения кръст, Червения полумесец и множество други световни организации, както и с голям брой неправителствени организации. Ясна ли ви е картинката?
На фона на цялото това могъщество и блясък, възмущението и изненадата във Великобритания бяха големи. Аз обаче се чудя, дали британците изобщо имаха основание да бъдат изненадани. Само преди година Islamic Relief Worldwide се забърка в подобен скандал в Германия. Тогава германското правителство заявява, че германският клон на организацията (Islamic Relief Deutschland), както и централата ѝ във Великобритания имат „сериозни връзки“ с Мюсюлмански братя или със свързани с тях организации. Колко голяма би трябвало да бъде изненадата в Обединеното кралство в този случай? Особено, ако се върнем още по-назад във времето. През 2014 година Израел забранява дейността на Islamic Relief Worldwide на Западния бряг заради връзки с Мюсюлмански братя, а по-късно през същата година ОАЕ ги обявява за терористична организация отново поради същата причина.
Не знам вие какво виждате, но аз виждам това: 2014 – Мюсюлмански братя; 2019 – Мюсюлмански братя; 2020 – Мюсюлмански братя. Оставяйки настрана разни незначителни подробности от типа, че Islamic Relief Worldwide получава финансиране дори от ООН, а в конкретните случаи и от британските и германските данъкоплатци, пред мен възникват поне два въпроса.
Първо, възможно ли е европейските правителства и служби за сигурност да не забелязват връзките на тази организация с Мюсюлмански братя? Значи, установяваш, че могъща и изключително богата огранизация възхвалява терористи, след което нейният председател „дълбоко засрамен“ изтрива постовете си в социалните мрежи и вече няма проблем? Някакъв борд подал оставка – и толкова? Германското правителство отправя гръмки обвинения, но не се предприемат никакви други действия? Или либерално-глобалистките елити на континента съзнателно допускат всичко това?
Вторият въпрос е по-интересен: По какъв начин Islamic Relief Worldwide се вписва в либералния, мултикултурен пейзаж на западния свят или по-просто казано – как взаимодейства със споменатите по-горе други НПО. Веднага попадам на хвалебствен материал за организацията от Open Democracy (аналогът на Отворено общество в САЩ), а след това и на списък с проекти финансирани от господин Сорос, които включват не само Islamic Relief Worldwide, но и други организации свързани с Мюсюлмански братя. И тук вече се оказвам на брега на огромен океан от информация за дейността на Братята в западния свят. И вече не става дума за една структура (Islamic Relief Worldwide), а за сложна екосистема от различни по дейност организации, които на пръв поглед нямат връзки помежду си. Но така изглеждат всички модерни „мрежови организации“ – без видим център и йерархия. Количеството на материалите по темата е наистина значително и изглежда, че Мюсюлмански братя са се разположили нашироко и много удобно на Запад. Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви в със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на Мюсюлмански братя?
Когато се говори за представителите на Мюсюлмански братя в европейски и американски контекст, трябва да се имат предвид няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те само използват за целите си брадати диваци на терен в Близкия Изток. Говорим за добре облечени и добре образовани активисти с научни степени от Оксфорд и Харвард, в повечето случаи второ-трето поколение мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия мулти-култи интелектуален и политически елит. Много от тях са дори университетски преподаватели. Нещо типично за техните структури – не винаги пряко може да бъде забелязана организацията майка. Те са се снабдили с огромен шлейф от организации спътници с различен профил, от типа на благотворителни организации, културно-просветни организации , които дори не изглеждат свързани помежду си.
И именно на този нов интелектуален елит е възложена задачата да „нормализира“ исляма по две основни линии. От една страна, да го популяризира на западняците в подходящ контекст – религия на мира, културни традиции и дрън, дрън. И от друга страна, което е особено важно – да промени и да „модернизира“ или като щете да „цивилизова” исляма, за да го направи по-приемлив за западното общество.
Темата за конверегенцията между исляма и либерализма е изключително тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тема, се струва налудничаво, дори на ръба на конспирацията някой да твърди, че либералните правителства насърчават исляма в Европа. Нека го кажа така – ислямът е политическа доктрина от създаването си, с коренно различен от християнския мироглед и философия, и поради тази причина той може да е полезен на социалните инженери. Той налага колективистка философия и практика, и се пресича успешно с глобалистколибералната колективистка проповед. Казано просто – една от целите на социалния инженеринг е да бъдат заличени постепенно индивидуалните права, и изобщо индивидуалния светоглед, в името на подчинението на индивида на „нуждите“ на общността. Индивидът в ислямското общество винаги е доминиран от нормите. Ако разгърнем още малко тази идея, можем дори да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира до такава степен, че вероятността да се роди революционер, е изключително пренебрежимо малка, сравнена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно глобално общество, парализирано от цензура и контрол?
Добре дошли в реалния свят. В света на реалната политика, където подобни организации са само инструмент в прокарването на геополитически интереси. С целия цинизъм и мръсотия, които можем да си представим. А всякакви картини показващи борбата между доброто и злото са само за посредствените индоктринирани умове и техният пещерен примитивизъм.
И тепърва ще сме свидетели на нови реки от кръв.
https://trud.bg/
