Край сливенското село Калояново се намира единствената каменна тракийска гробница по средното течение на река Тунджа. Това каза в интервю за БТА доц. Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей “Д-р Симеон Табаков” в Сливен.
От години институциите в Сливен имат намерение гробницата да бъде превърната в туристически обект, но все още това не е факт.
“Според мен гробницата трябва да бъде експонирана, коментира Сираков. Обектът е държавна собственост и би трябвало да бъде предоставен от областната управа за управление на община Сливен. Общината може да се разпореди музеят да се грижи за обекта, тя, като институция може да кандидатства и по проект за реставрация, консервация и социализация.”
До могилата трябва да има достъп, подход, паркинг, информационен център, екскурзовод, допълни директорът на музея. Той бе категоричен, че имат готовност за експозиционен план, имат копия на предметите, открити там. “Замисляме да се направи и виртуална възстановка, чрез която да се разкаже за могилния некропол, от който е част и Калояновската гробница, посочи Николай Сираков. В този разказ ще бъдат включени и могилите в землището на селата Калояново и Тополчане. Там бяха открити редица артефакти при експедицията на д-р Георги Китов.”
“Подкрепям отварянето на могилата като действащ туристически обект, защото това ще бъде голям плюс за селото и всички, които желаят да посетят обекта, каза пред репортер на БТА кметът на Калояново Танчо Петров. Тя е единствена по рода си в Югоизточна България, но в момента се намира в частен имот, заключена е.” Кметът има идея къде може да бъде изграден паркинг.
Тракийската гробница била открита случайно през 1963 г. от собствениците на имота, в който се намира, разказа директорът на музея. Докато копаели пръст, открили гробната камера и са съобщили на съответните институции. Започнало проучване на могилата. Всички открити предмети се съхраняват в сливенския музей. Още тогава е имало идея могилата да бъде експонирана и около нея бил излят бетонов кожух, за да я предпазва. Поставени са били решетки. Държавата е отчуждила част от имота. Тогава са били направени и копия на откритите артефакти, които също се съхраняват в музея.
Сред откритите там предмети са червенофигурна керамика – пелике (керамичен съд, подобен на амфора) с изображение на завръщането на Аполон от страната на хиперборейците и изображение на Дионис. При покойника, погребан в могилата, е открит златен нагръдник, апликации. В предверието на могилата е погребан кон, заедно с украса за конската амуниция от сребърни пластини. Погребаният е бил воин, до него е имало меч, копия като гробни дарове. Предмет, който не е откриван никъде другаде в България, е железен лемеж – рало. “Това е много интересно, защото в гроб на воин е открит атрибут, характерен за земеделците”, коментира археологът. По стените на могилата е открита и украса от бои. “Скорошно изследване на мазилката показа наличие на цинобър, посочи Николай Сираков. Това е скъп материал, който се използва предимно за царски погребения. Това означава, че погребаният е аристократ с високо положение.”
Гробницата е с датировка 4 век пр.н.е. Тя е единствената каменна гробница по средното течение на Тунджа, такива гробници има предимно в Казанлъшко, обясни Николай Сираков. По средното течение на Тунджа гробните камери са били изградени от дървена конструкция, която не е запазена.
