Мобилна изложба, посветена на 85 години от откриването и 70 години от закриването на Държавната самолетна фабрика в Ловеч, е подредена в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в града. Съставител на експозицията е Детелина Еврева от културната институция. По повод годишнината библиотеката е издала и библиографски указател, който съдържа 259 статии на различни автори от енциклопедични издания и библиотечни каталози, каза в интервю за БТА Еврева. Изданието и изложбата са финансирани по проект на Министерството на културата.
Историята започва през 1939 г. с указ на цар Борис III
Най-големият “събирач” на историята на фабриката е Найден Дичев. А тя започва 1939 г., когато цар Борис III нарежда отчуждаване на земите и съответно инженер Петър Иванчев, който е бил по това време кмет на града, убеждава ловешките граждани от необходимостта от създаване на такава самолетни фабрика. „След това преминаваме към височайшия указ от март 1941 година. Това е указ за създаването на Летище – Ловеч. Всъщност това е естественото продължение на Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище, която е твърде близо до столицата. Мисля си, че такъв е бил замисълът на военновъздушните сили, както и на държавния глава, да бъде защитена столицата от бомбардировки. Има данни за това, че 1943 година разузнавателните американски служби са наблюдавали как се движи тази фабрика, защото в повечето случи тя ще създава и създава изтребители“, посочи Детелина Еврева.
По думите ѝ в началото на производство във фабриката е имало лицензионен договор със самолети Avia B-135 („Авиа Б-135“). „Те са били лицензирани за производство тук, но са показали недобри данни. Затова са сглобени само дванадесет самолета, които са пристигнали с жп транспорт“, добави Еврева.
Инж. Цветан Лазаров пристига 1942 г. във фабриката с цял екип. Те създават европейски облик на града. „До този момент ние сме само едно провинциално градче, а тук влизат около 50 души, които са с образование, като аероинженерът, летец изпитател, един от първите началници на фабриката Петко Попганчев, заяви Еврева.
Към фабриката в Ловеч се създава Военнотехническо училище
По негова идея през 1942 г. в Ловеч се създава към фабриката Военнотехническо училище с тригодишен курс на обучение, в което се обучават около 40 младежи.
Началник на училището е бил летец изпитател Борис Стефанов, който на 15 октомври 1942 г. загива при самолетна катастрофа с един от създадените самолети, оставал като прототип. Това е ДАР- 10А, който според изследователи е най-мощният изтребител.
Детелина Еврева разказа, че през 1945 г. се създава ДАР – 10Ф, втори прототип на ДАР-10А, с по-мощен двигател. „Войната свърши и няма нужда вече от военно производство. Тогава, за да не загубят специалистите работата си, преминават към селскостопански машини, които да задоволят нуждите, от една страна, на потреблението, а от друга – да запазят техническия персонал“.
Произведени са 72 безмоторни самолета, които по-късно, в края на 1946 г., се използват в аероклубовете. Част от серийното производството е бил ДАР- 9. Първата серия се произвежда в ДАР- Божурище, а следващите шест серии или 65 самолета – в Ловеч. Това е било преливане от едно място в другото, посочи Еврева.
По думите ѝ друг интересен самолет е Лаз-8, наричан „летящото такси“. Бил е четириместен, произвеждан 1948 -1949 г.
Най-доброто постижение на проф. инж. Цветан Лазаров е създаването на Лаз-7
Най-доброто постижение на проф. Лазаров е създаването на Лаз-7, който има прототипи Лаз -7.1, Лаз-7.2 и Лаз-7.3. „Лаз 7.3 е използван като прототип за създаване на така наречения Лаз-7М около 1952 г. Със създаването на този самолет е имало технически проблем и не е издържал на изпитанията“, разказа още Еврева.
От ЗАК-1, който се използвал най-вече за обучение, са произведени 15 серии по 10 самолета. „За съжаление, идва 1954 г., когато самолетостроенето е спряно и тези самолети остават на доизживяване “, посочи Детелина Еврева и добави, че тогава започва да се развива гражданската авиация.
