Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

През 2018 г. линията на бедност общо в област Добрич e 327.41 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 32.3 хил. лица, или 18.4% от населението на областта. В страната линията на бедност през 2018 г. e 351.11 лв. средно месечно на лице от домакинство, като под прага на бедност са били 1 550.8 хил. лица, или 22.0% от населението на страната.

  1. Основни индикатори за бедност в област Добрич

 

  2014 2015 2016 2017 2018
Линия на бедност – средномесечен размер – левове 319.8 318.3 318.1 340.3 327.4
Брой лица под линията на бедност – хиляди 35.4 30.1 34.4 33.9 32.4
Относителен дял на бедните – % от населението 19.2 16.5 19.0 19.0 18.4
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери – % от населението 37.6 36.7 43.4 45.7 43.5
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери, с включени пенсии – % от населението 21.1 26.3 26.8 22.8 23.9
Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението (S80/20) 6.8 5.4 7.3 8.4 6.6
Коефициент на Джини[1] 35.2 31.4 38.2 41.6 36.0

 

В сравнение с предходната година в област Добрич размерът на линията на бедност намалява с 3.8%, а относителният дял на бедното население се намалява (0.6 процентни пункта). За страната показателят линия на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата от област Добрич се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 18.4 до 23.9%, или с 5.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за област Добрич нараства до 43.5%, или с 25.1 процентни пункта, а за страната нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (36.8% за 2018 г.).

Делът на бедните сред заетите лица е 8.0%.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности, като почивка извън дома, посрещане на неочаквани разходи, неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

През 2018 г. 12.2% от населението на областта живее в материални лишения, докато за страната те са 20.9%.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. 24.8% от населението на област Добрич, или 43.6 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване.

Стойността на показателя намалява с 5.6 процентни пункта спрямо 2017 г., повече при мъжете – с 9.2 процентни пункта, в сравнение с жените – с 2.2 процентни пункта.

  1. 2. Население в риск от бедност или социално изключване в област Добрич по пол 

 

    2014 2015 2016 2017 2018
Общо – хиляди   61.4 74.8 61.6 54.3 43.6
  Относителен дял от населението – %   33.2 40.8 34.1 30.4 24.8
Мъже – хиляди   28.0 35.9 29.3 24.8 16.5
  Относителен дял от населението – %   33.7 40.0 33.2 28.5 19.3
Жени – хиляди   33.3 38.9 32.3 29.5 27.1
  Относителен дял от населението – %   32.8 41.6 35.0 32.2 30.0

 

През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана – съответно 239 и 240 лв., а най-високата – в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново – по 26.2%, Ловеч – 25.8%, и Сливен – 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11.2%, Кюстендил и Разград – по 14.7%, и Русе – 14.9%.       

Линията на бедност за 2018 г. намалява спрямо 2017 г. в областите – Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%), Кюстендил (с 4.8%), Добрич (с 3.8%), Перник (с 3.7%), Благоевград (с 0.4%) и Монтана (с 0.3%).

По-ниският размер на линията на бедност за област Добрич се дължи на намаляване на средния размер на дохода от трудова дейност (с 23.4%), и увеличаване на относителния дял на безработните лица с 5.2% за област Добрич.

Линията на бедност за 2018 г. се увеличава спрямо 2017 г. в 16 области, по-съществено в областите Сливен (с 14.5%), Хасково (с 14.2%), Велико Търново (с 9.4%), Смолян (със 7.8%), Пловдив (със 7.7%), Видин и Търговище (по 7.5%).

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 9.4%, а с най-високо равнище е област Ловеч – 28.3%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност – 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В пет области – Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Илга ИВАНОВА, главен експерт „Статистически изследвания“

 

[1] Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100.