София, 16 март / БТА/
С тези неучебни дни за учениците, които са сега до 29 март, включително и с грипните ваканции, ще имаме 22 дни неучебни, което вече надхвърля границата на възможното за преструктуриране на учебното съдържание. Имаме над пет, до осем варианта, сценария за учебната година и за нито един от тях нямаме сигурност, че е достатъчно вероятен или по-вероятен от останалите. Това каза на пресконференция в Министерския съвет министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по повод започналото днес дистанционно обучение на учениците заради неучебните дни до 29 март във връзка с извънредното положение в страната с коронавируса.
Министър Вълчев представи какви са различните варианти за вземане на пропуснатия учебен материал. „Като започнем от това сегашната ваканция да бъде до 29 март, може да бъде до 6 април, може да бъде до 13 април, или до 21 април – след Великден, много са различните варианти. При първите три сценария, ако сегашната ваканция заради коронавируса, ако е до 13 април, със сигурност пролетната ваканция ще се трансформира във великденска. Ако сегашната ситуация продължи повече, тогава ще има други видове преструктурирания, но това са въпроси, които не е задължително да решим днес или утре“, заяви министър Вълчев.
Той увери обаче, че общото между всички варианти е, че няма да има нулева учебна година, защото 60 процента от учебната година са минали вече. За оставащия материал за затвърждаване на нови знания са необходими между 30 и 35 дни, според етапа на обучение на учениците, които ще преструктурираме или компенсираме. Това може да стане с обучение в „съботи или недели, или през юни и лично бих посъветвал никой да не си прави планове за юни – за почивки или за нещо друго, но не заради това, че може да продължи учебната година, а заради това, че не знаем докога ще продължи настоящата ситуация“, обясни министър Вълчев.
По повод на информациите, че предварителните кандидатстуденски изпити в българските университети не се състояха заради грипните ваканции на учениците, министър Красимир Вълчев заяви, че „няма нищо драматично в това да няма и предварителни изпити, тъй като десетилетия наред такива предварителни изпити не е имало“. Конкуренцията между висшите училища наложи да има и предварителни кандидатстуденски изпити, а учители от цялата страна ми казват, че заради тях учениците в 12-и клас не ходят няколко месеца на училище и не учат, след като са приети в университет, коментира образователният министър.
През тази година ще има национално външно оценяване в четвърти, седми и за първи път в десети клас, както и държавните зрелостни изпити в 12-и клас. Най-лошите сценарии са свързани с това ограниченията да продължат до датите на изпитите, но при всички други варианти много лесно може да включим в тях например, материалът до първия учебен срок на настоящата учебна година, каза министър Вълчев. Той за пореден път заяви, че изпитите след седми и 12-клас, както и новите – след десети клас, трябва да се променят към „меренето на умения, към критично мислене и решаването на проблеми, като в по-голяма степен да са тип PISA, а не да измерват заучаването на материал“.
