В Европа държат на качеството, в САЩ – на големината
Случвало ли ви се е да гледате модно ревю и да се чудите кой би облякъл тези дрехи и защо изглеждат толкова неподходящи за носене? Какъвто и да е отговорът ви, продължете да четете.
Живея за света на модата още от първите списания, които разлиствах в ранна детска възраст. И до днес прекарвам много време в гледане, четене, мислене, писане и говорене за мода. Макар приятелите и роднините ми, работещи в други сфери, обикновено да нямат нищо против да им говоря за това, много често разговорите стигат до заветното изречение: “Кой, за Бога, ще носи това?”.
Най-новата колекция на японската дизайнерка Рей Кавакубо (есен/зима’ 24) за бранда Comme des Garcons е озаглавена с думата “Гняв”. Вероятно това е най-категоричната заявка пред пресата, която сме виждали от нея досега. “Става дума за сегашното ми състояние на духа. Гневът ми е срещу всичко, особено срещу мен самата”, споделя Кавакубо пред сп. Vogue. Но не е необходимо да сте разбрали какво е името и идеята на колекцията, защото се подразбират от преобладаващия черен цвят, от принта на бодлива тел, циповете, грубите материи и внушителните обеми, които не допускат някой да припари в близост. Колекцията осмива визуалните стереотипи за женственост през вековете. Показва обемни поли, кринолини, паниета, панделки и преекспонирани, дори деформирани воланчета и буфани, които не са там, за да придадат нежност на визията. За пореден път Кавакубо осмива традиционните представи за женственост и мъжественост, за минало и настояще, за силата и слабостта. Нейното нестандартно мислене без съмнение е променило модата завинаги.
Модни ревюта с по-неразбираеми за масовото съзнание послания бързо биват отхвърлени от мисловния поток. Той е за бързата мода (марки като H&M, Zara и SHEIN) – неуморимата машина за пари. Но оттатък дебне нещо по-вълнуващо, дълбоко, което само чака да бъде разгадано. Малцина са онези, осмелили се да го разтълкуват, да вникнат, да се докоснат. Това е светът на висшата мода (от фр. haute couture – букв. висок шев), създадена за елитите, движена от дизайнери и продавана в луксозни бутици. Десетилетия наред тя задава тенденциите и посоката, в която ще се движи модата. И макар в днешно време трендовете да се зараждат и от улицата и социалните мрежи, без висшата мода индустрията ще загуби посока. Важно е да уточним, че
няма марка, която не иска да продава
Не би оцеляла, ако произвежда само дрехи (което само по себе си е голяма инвестиция), които не могат да се носят. Всъщност тези странни модели, които виждате на подиума, никога няма да се появят по магазините. А защо тогава ги показват и защо харчат толкова много за нещо, което е напълно нерентабилно?
Повечето дизайнери не могат да си позволят модно ревю и се ограничават до шоурум, който отваря врати в рамките на Седмицата на модата. Значителна част от останалите залагат на модата pret-a-porter (букв. готова за носене), която се продава в магазините. Ревютата на модни къщи като Celine, Michael Kors, Max Mara и Tod’s дават ясно послание какво точно да очакват потребителите след половин година по магазините (основните модни седмици се провеждат един сезон предварително – колекциите пролет/лято са през септември, а есен/зима – през февруари). Те няма да провокират у вас бурни реакции, защото са насочени към по-голям сегмент от населението и обикновено държат големи пазарни дялове. Затова се считат за леснодостъпното първо ниво на луксозната мода.
Но модата не се състои само в това да изглеждаш добре и да носиш прилични дрехи. Тя е и изкуство. Дизайнерите са артисти и изразяват вътрешния си свят, творческите си виждания, културата и идентичността си чрез дрехите, които създават. Те са създатели на приложно изкуство. Обикновена тениска или чифт панталони няма как да пренесат кой знае какви дълбоки послания. За да създадат нещо ново, съвременните дизайнери често сблъскват два противоположни проблема, естетики или стилове. А техните дрехи и аксесоари играят ролята на платно и могат да се превърнат в истински произведения на изкуството, ако бъдат оценени като такива от критиците. Например за едно от ревютата си Кавакубо се вдъхновява от това как си представя, че биха изглеждали пънкарите през XVIII век. Подобно на творбите, които виждате в музеите за модерно изкуство, повечето от тях не са предназначени да бъдат закупени и изложени в нечия всекидневна. Ето защо мнозинството възприема авангардната мода като
безсмислен хаос
Но целта е да експериментира и да я развие – било то под формата на идея или технология. Макар творчеството да изглежда прекалено различно и странно, то или компонент от него може да бъде източник на вдъхновение за друг (единственият обективен критерий за един артист е неговото влияние).
Наистина няма по-добър пример за това от работата на Рей Кавакубо от Comme des Garcons. Тя ме очарова завинаги, когато през 2014 г. обяви, че идеята на нейното модно ревю е “да не прави дрехи”. Знам, че звучи нелогично, но това означава, че на нейния подиум се показват предимно мисловни експерименти, а не дрехи. По-носими интерпретации на тези експерименти се връщат в шоурума и често се озовават в магазините. Ако се чудите, Comme des Garcons е успешен бизнес, пълен с продукти, които хората могат да си купят. Винаги ще има и заклети фенове на модата, които колекционират най-екстравагантните модели. Това са и дрехите, които музеите придобиват.
Работата на Кавакубо ни кара да преосмислим начина, по който дрехите трябва да изглеждат. Не е необходимо да следват извивките на тялото, а могат да бъдат скроени в техен противовес. Не е задължително подгъвът да е идеално завършен. Всъщност въобще не е нужно дрехите да са безупречни или изработени от скъпоценни материи, за да имат стойност и да се считат за красиви. И по този начин японската дизайнерка ни подтиква да разширим представите си за красота.
Какво по-хубаво от това?
Не можем да пропуснем и Рик Оуенс, дизайнерът с предана фен база, която припознава себе си в неговата извънземоподобна мода и иска да покаже това на света. Познавам момче, което носи 45-и номер, но някак се вмъкна в 41-и само за да има точно определен модел обувки на същия дизайнер. Това, че вие гледате с отвращение на работата на някой дизайнер, не означава, че няма някой по света, който да я види и да изкрещи от радост.
Освен това за много дизайнери подиумът е единствената възможност да покажат на света идеите си в чист вид, без призмата на стилистите, списанията, желанията на знаменитостите или избора на търговците – и имат само около 10 минути за това. Това означава, че тези идеи трябва да се прочетат бързо и ясно, а често най-добрият начин да предадеш една идея е като я преувеличиш. Това стана още по-наложително в ерата на социалните медии, когато идеите се предават не само на хората в помещението, но и на всеки, който гледа от екрана на телефона си.
Модните ревюта имат за цел да предоставят на публиката цялостно усещане за темата, настроението и идеите на колекцията, която ще бъде налична по рафтовете. Ето защо се нарича “шоу” и не е просто набор от продукти, изложени върху неподвижни манекени. Декорът, музиката, осветлението и моделите са прецизно избрани, за да подпомогнат ефекта, който ще предизвикат костюмите.
Акцентът е върху тъканите, техниките и усещането. Това, което виждате там, по-късно ще бъде превърнато в по-използваеми дрехи, които ще изглеждат подобно на моделите от модния подиум, ще бъдат изработени от същите материали и технологии, само че цялостната визия ще бъде далеч по-малко странна.
На последното ревю висша мода на Maison Margiela креативният директор Джон Галиано представи невероятна колекция: амалгама от ДНК-то на марката, любовта към театралното на дизайнера и десетките истории, вплетени в съвършено премисления наратив. Още с първите няколко визии се усеща, че отдавна не е правено нещо толкова завладяващо. Атмосфера, която не ти позволява да откъснеш очи дори за секунда. Тук дизайнерът “говори” не само с дрехите, той създава цял омагьосан свят. В днешно време такива ревюта са рядкост просто защото всичко се случва прекалено бързо, а публиката консумира с все по-голям интензитет.
Моделите от модния подиум са като музи, те са основата, върху която се базира същинската колекция. Това ни помага да разберем какви са били истинските вдъхновения зад колекцията. Понякога се използват, за да се представят деликатно нови внушения за това какво иска да направи дизайнерът за бъдещите сезони. Ако ревюто се хареса на публиката, идеята може да оцелее и да се открие в следващите колекции. Така има още една причина, поради която модните ревюта са толкова странно изглеждащи: те показват няколко идеи, за да зададат посоката на бъдещите колекции.
Освен това те са и начин дизайнерите да покажат пред публиката своята креативност и технически умения. Те затвърждават позицията им като истински творци. Всички марки искат да продават своите продукти и дефилетата са чудесен начин за медийно отразяване и за повишаване на разпознаваемостта на марката. Представянето на необичайни творби е чудесен
маркетингов трик
За да може марката да изгради свой собствен имидж и естетика в съзнанието на потребителите и да стане по-популярна.
Най-лесното нещо, което модата може да направи, е да ни облече за даден повод и да наложи тенденция. Обувки тип балерина, леопардови щампи, космати палта, червено, жълто, синьо… По-трудната задача е да ни накара да променим начина, по който мислим за света около нас и за самите себе си.
Може би вече си мислите, че модата отчаяно се опитва да бъде възприета като изкуство. Но според едно от определенията в Тълковния речник изкуство е “изключително майсторство в някаква дейност”. Това важи още повече, ако творчеството провокира емоционална реакция. И все пак модата не е само като картините, скулптурите или балета. Тя е и стока – трябва да бъде носена и да живее извън галерията или театъра. Ключът е в това да привлечеш вниманието на правилните хора с ревютата си, а след това да адаптираш възвишената идея в носима дреха, която да излъчва същото послание.
Високата мода не е нужно да се носи от всички. Не трябва да е подходяща и за офиса, и за мола, и за официална вечеря. Не е задължително и да се харесва на вас, нито на вашето обкръжение. Важно е да предизвика реакция. Тогава мисията е изпълнена. А някъде, наблизо или надалеч, някой ще се влюби в сътвореното и това ще направи живота му по-хубав. Не е ли това смисълът на изкуството?
