Различни ли са днешните тийнейджъри, какво ги кара да се чувстват изолирани и заслушват ли се достатъчно възрастните в техните думи, коментираха за БТА психологът проф. Маргарита Бакрачева и 16-годишният Денис Йорданов, който е от децата изследователи на Националната мрежа за децата.
Една от причините, която може да накара децата да се почувстват изолирани, е свързана с това, че възрастните често не ги изслушват и не вземат предвид това, което те казват, смята Денис Йорданов и добавя, че затова децата и младите хора остават с впечатлението, че мнението им не е ценно за учителите или родителите, обяснява той.
Натрупването както на негативите от пандемията, така и общата несигурност, кара по-възрастните поколения да се стремят да налагат определени послания, както и ограничения, за да намерят сигурност, смята проф. Маргарита Бакрачева. Същевременно външната среда показва, че няма такава сигурност. Тези разминавания допринасят за по-висок на степен на обърканост, отбеляза тя и обобщава усещането, което остава у младите хора: „Не ме чуват, не ме разбират, казват ми неща, които за мен нямат значение и стойност“.
По-голяма ли е дистанцията между поколенията
Увеличава се дистанцията между възрастните и тийнейджърите според изследванията, които правим, и това не е локален въпрос, коментира за БТА проф. Маргарита Бакрачева. Това се дължи на динамиката на света, различните темпове и различния начин, по който комуникираме потребностите си, макар те да остават едни и същи, смята тя. Според нея за тази дистанция допринася и развитието на технологиите. Друг аспект е недостатъчното развиване на емоционални компетентности. Глобално специалистите казват, че трябва да се обърне внимание на работата с родители. Пропуските се дължат на голямата несигурност на контекста, все още има влияние от пандемията и от тази ситуация, през която преминахме – например по-късно проговаряне на някои от по-малките деца, липса на умения за общуване при по-големите, посочи тя. При тийнейджърите се наблюдава по-голямата чувствителност, те търсят обяснение на нещата, които се случват с тях, например защо не могат да се концентрират, стигат даже до поставяне на диагнози.
За щастие има някои платформи, които бяха специално направени, за да могат младите хора да намерят отговор на въпросите, които ги тормозят – защо не могат да се справят с някои емоции ,откъде идват те и как се комуникират по-успешно. Те трябва да изградят социални и емоционални умения така че да могат да разговарят и да се чувстват по-добре разбрани. Тези социални и емоционални умения е добре да бъдат подкрепени от родителите и учителите, за да се получи идеалната атмосфера, към която се стремим, съветва психологът.
До голяма степен нещата се определят и от технологичния свят, в който живеем. Децата, от една страна, растат с усещането, че им липсва достатъчно свобода. Има например приложения, които позволяват на родителите да видят къде се намират във всеки момент. От друга страна, подрастващите имат естествен стремеж да опитат сами нещата, да пробват сами границите си. Това, което се възприема като свръхконтрол, се противопоставя на желанието да опиташ сам, че има много възможности, които трябва да изпробваш, за да намериш себе си. Така се създава усещането, че не си разбран и усещането за ограничение, смята проф. Бакрачева.
Тя отбеляза и общуването в мрежата, което все още е една недостатъчно защитена среда, и тормозът, който понякога се осъществява там и има не по-малко отражение от този в реалността.
Остават ли невидими тревожните сигнали на децата
Има немалко случаи да не се забележи какво се случва с децата, особено когато няма екстремни поведения, предупреждава проф. Бакрачева. Понякога тийнейджърът просто се затваря в себе си и вътрешното страдание, което няма видими сигнали, така че не пречи на реда, може да остане незабелязано. Много често това се случва с надарените деца. Те не създават напрежение, но много често тези, които имат много изразена дарба и талант, от една страна биват изолирани от връстниците, защото са различни, а от друга – има и свръхочаквания от родителите и учителите да бъдат емоционално по-зрели. Често тези деца се отказват от дарбата си, за да се впишат в нормалността, да няма към тях свръхочаквания. Така че всяко едно поведение, което не е видимо, а е прикрито, вътрешно потиснато преживяване, може да остане незабелязано както в училище, така и у дома, обяснява психологът.
Тя каза, че има статистика за увеличаване на броя на деца, които се самонараняват по ръцете и краката, където по-лесно нараняванията се прикриват. Това често е израз на невъзможност да се впишат в средата, защото не знаят как, не срещат достатъчно подкрепа и не смятат, че някой ще ги разбере, затова насочват агресията към себе си, посочва проф. Бакрачева
Най-важното остава търсенето на комуникацията с връстниците, коментира психологът. Тя отчита, че в тази посока има повишаване на социалната тревожност сред тийнейджърите – „имам нужда, но не знам как ще ме приемат, каква ще бъде обратната връзка“.
„Не ме чуват, казват ми неща, които за мен нямат значение“
Натрупването както на негативите от пандемията, така и общата несигурност, кара по-възрастните поколения да се стремят да налагат определени послания, както и ограничения, за да намерят сигурност, отбелязва още проф. Маргарита Бакрачева. Същевременно външната среда показва, че няма такава сигурност. Тя дава конкретен пример, с който всяко семейство се сблъсква – матурите. Родителите искат детето да се представи добре, а самите деца не виждат смисъл в нещата, които учат – едно най-ежедневно противоречие. Тези разминавания допринасят за по-висока степен на обърканост, в допълнение с чисто възрастовите характеристики, които винаги са били налице, обяснява тя. „Не ме чуват, не ме разбират, казват ми неща, които за мен нямат значение и стойност“ – това усещане остава у младите хора, обобщава психологът.
Многото информация създава у децата нереалистична представа. Когато имаш повече примери, които ти показват как искаш да се чувстваш, а не го виждаш в реалността, се повишава усещането за неразбиране и нечуване, смята тя. Нереалистичната картина в социалните мрежи, където всеки изгражда този образ, който му се иска, или представя само едностранна информация, също допринася за това. Много често младите хора започват да си поставят и диагнози. „Имам хиперактивност, имам депресия“, казват те често, на базата на многото информация и те я търсят, за да могат да си обяснят нещата, които преживяват.
Освен платформите, които бяха разработени специално за тийнейджъри, като например тази на УНИЦЕФ, психологът смята, че за преодоляване на тревожността на младежите са необходими ясни послания, които да са в „тик-ток“-формат – директни стъпки, които могат да бъдат изпробвани в комуникацията, за да се предизвика позитивен отговор.Така те ще намерят всекидневни доказателства, че не са толкова тревожни нещата и с изпробването на различен начин на комуникация може да се промени начинът, по който се чувстват, коментира тя. Според нея трябва да има време и за ролеви игри, които да им дадат възможност да експериментират в комуникацията, така че да могат да изразяват себе си, но да се научат да слушат и другите.
Кои са важните теми за децата
16-годишният Денис Йорданов от децата изследователи към Младежка мрежа „Мегафон“ на Националната мрежа на децата посочва, че едни от най-важните теми, по които са правили изследвания, са образование, психично здраве, финансова грамотност, кариерно развитие, тормоз, екология, социални мрежи и други. Това, което сме установили, е, че децата и младите хора имат нужда от промяна в образователна система, така че тя да се подобри по посока на това да се отделят повече часове за точно тези теми, които те определят като интересни или значими, коментира той.
Кога се появява чувството за изолация
Според него децата могат да се чувстват изолирани. Често срещано е те самите да се изолират и да не проявяват интерес към темите, които възрастните обсъждат. Друга причина, поради която децата могат да се почувстват изолирани, е свързана с това, че възрастните често не ги изслушват и не вземат предвид това, което те казват. Затова децата и младите хора остават с впечатлението, че мнението им не е ценно за учителите или родителите, обяснява той.
Денис Йорданов обръща и внимание на комуникацията с приятели. Всяко дете има различни теми, преживявания, които не споделя с близките си, но то винаги може да разчита на своите приятели и връстници, защото те преживяват по сходен начин това, което се случва в ежедневието, посочва той. Според него днешните младежи общуват достатъчно, друг е въпросът колко качествено е общуването, когато комуникират през устройство. Съвсем различно е, когато човек комуникира на живо. Няма как да се направи значимо приятелство само онлайн, опознаването чрез срещи в училище или посредством хобита изгражда по-силни връзки между хората, смята тийнейджърът.
Плюсовете на социалните мрежи
Според него социалните мрежи като всичко друго си имат плюсове и минуси. Младежите могат да си комуникират по-лесно, използвайки ги. Когато младежите се сравняват с други хора, това може да повлияе, но невинаги негативно. Сравнението с другите може да вдъхнови младежите да случва неща, които не са правили преди – например, да решат да се занимават със спорт.
Според него основен проблем на днешните тийнейджъри е, че не са мотивирани да преследват своите цели, да си правят планове и да измислят начини, чрез които да ги осъществят. Това е голям проблем, защото по този начин трудно се изгражда дисциплина и постоянство.
Повече внимание на това, което казват децата и младите хора
Денис Йорданов е на мнение, че трябва да се обръща повече внимание на това, което казват децата и младите хора и да има истински интерес възрастните да обсъждат въпроси и теми, които ги интересуват. Би било ценно да има по-чести възможности за срещи с психолог в училище, смята той.
