Големият провал е, че нямаме управленци и от “безвремието” на Румен Радев и неговата дълга служебна власт преминахме в “губивремие”, в което отсъстваха любовта и доверието, но и свършена работа за държавата
Благодаря на колегите от NOVA TV и предаването “На фокус с Лора Крумова” за минутите ефирно време в неделя. Извинявам се на създателя на информационна агенция БГНЕС Любчо Нешков, с когото се наложи да препускаме по абсурдния политически конспект от последните седмици.
След тв дуета ни при Лора се обадиха десетки колеги и приятели, насърчавайки ме да развия тезите си, защото мислят като мен.
Иначе не обичам телевизионните изяви, защото отказвам да съм сред говорещите глави от екрана, които никой не чува.
“24 часа” днес не публикува снимките, на които висши държавни чиновници са “хванати” с хора, заподозрени като контрабандисти и получават от тях скъпи часовници. Защото не разбрахме от кой момент точно и защо директорът на Агенция “Митници” и главният секретар на МВР са следени.
Любчо Нешков беше категоричен, че най-точната диагноза за ситуацията даде Слави Ангелов в петъчната “Панорама”. А най-важното, което нашият колега каза, е, че той още през 2015 г. е посочил гръцкия адрес на митичния Паскал, но никой не го търси. Защото политиците имат нужда от неговия бизнес. Всички.
Политици, за които да не носят отговорност, е висш пилотаж, объркаха живота ни в последните години.
Днес всички се питат, гневят или анализират как стигнахме до новия формат на служебно правителство и защо този или онзи е част от него.
И понеже българите са с къса памет, а това е изключително комфортно за всеки политик, припомням, че участниците в тази (не)коалиция, сглобка или ОПГ – терминът “организирана престъпна група” се върна като тренд от седмица отново, живеят от 2022 година насам в различни за тях състояния.
Ако тогава се мразеха един друг поотделно, през 2023 година, мразейки се, започнаха да управляват заедно.
През 2024 г., управлявайки заедно, добиха измамно-опасното самочувствие,
че не само екстравагантни, дори налудничави мечти, абсурдни назначения и слаби закони се промушват, без никой да носи отговорност за това.
Това самочувствие ставаше все по-видимо при политическите играчи и споделянето на властта, вече не бе достатъчно. Всеки искаше повече от нея, а накрая – всеки поиска цялата власт.
Това е искреното обяснение защо така шумно, грозно и обидно за българите (не)коалицията се разглоби точно когато очаквахме, че ще има редовно правителство.
Хенри Кисинджър е абсолютно прав, че повечето лидери не са визионери, а управленци. Но като управленци поемат отговорност не само за най-добрите, но и за най-лошите резултати.
И Мария Габриел вероятно беше прочела тези съвети на 100-годишния мъдрец, защото се опита с подобно обяснение да залепи вече разпръсналата се по земята сглобка с надежда, че партньорите ще продължат да споделят живота си в добро и лошо. И академикът Николай Денков, с който двамата сякаш са скроени по една брюкселска мярка, не можа нито да успокои своите, нито да се размени с Габриел.
Да, ние имаме лидери – всеки ден телевизорът ни ги показва, които сутрин говорят едно, на обяд се коригират, а вечерта излизат с извънредни брифинги, за да обърнат историята с ръба на обратно и да ни обясняват света само от своята гледна точка.
Големият провал на политическата класа е, че няма управленци. Не говорим дори за визия. Така от безвремието, за което обвинявахме президента Румен Радев и неговите служебни правителства, минахме в губивремие. Не очаквахме вътре в тази (не)коалиция да се обичат до полуда, но поне да не личи толкова омразата помежду им и да свършат някаква конкретна работа в държавата.
Какво се случи през тези 9 месеца съвместно съжителство?
1. Да, центърът на властта се премести в Народното събрание, което изглеждаше логично – все пак сме парламентарна република. Първият ред в пленарната зала изглеждаше удобен и лесен за комуникация между лидерите – Борисов, Петков, Пеевски, Иванов, Атанасов.
2. Да, властта необяснимо за най-тесните електорати на партии се обедини и ударно ремонтира конституцията и съдебната власт. Едва когато законите трябваше да променят живота ни, разбрахме, че вместо това, те го затрудняват и са неприложими.
Дори ми е неудобно да повтарям деликатните детайли, които научихме от политиците, клели се довчера във вечна вярност в общото легло.
3. Да, властта ни обещаваше да намери най-добрите експерти, равно отдалечени от всички партии, за да запълнят важните постове в регулаторните органи. И вместо здравна, пенсионна, образователна и всякакви други реформи българите научиха що е комисия за конкуренция, колко е важен финансовият надзор…
Пълно лицемерие и глупости!
И първите назначения потвърдиха старата теза на Иван Костов, че всички в тази държава сме братовчеди, а пък мечтата на всяка партия е да има свой човек там, където бизнесът може да бъде натискан.
Така върховете на евроатлантизма, който уж слепваше сглобката, се оказаха рязането на Паметника на Съветската армия и изпращането на ръждясала военна техника като помощ за Украйна. Без да броим публичните клетви към партньорите в Брюксел и САЩ.
Единственият, който трупа дивидент, но в бъдеще време, пак е Румен Радев и системните играчи в българската политика работят ударно за новия проект на президента. Затова и той е така различен, когато прие оня ден политиците за служебното правителство на г-н Главчев – диалогичен, разумен, дори усмихнат…
А до оня ден през зъби ругаеше своите политически открития и опоненти.
Кой как излиза от този парламент?
1. Победителят ГЕРБ, който безспорно е най-опитният на терена, отстъпи доброволно властта в очакване хората да забравят грешките от тяхното управление. Получи това, което искаше, защото Борисов владее вече правилно стъпките – две напред, една назад или обратното. С помощ от приятел (ДПС) ГЕРБ изглежда политическа сила, която умее да управлява.
2. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” получиха власт за 9 месеца. Ако ги нямаше Кирил Петков и Асен Василев, ДБ щеше да остане насаме със своята градска десница, която не стига за изпълнителната власт. Трите политически сили излизат от властта с пораснали амбиции за власт и няколко добри управленци министри.
3. ДПС сякаш са най-честни. Подкрепят, но се разочароват от отсъствието на взаимност. И когато не я получат, казват без задръжки какво мислят за партньорите. Затова и анализаторите са убедени, че ДПС ще влезе видимо в реална управленска коалиция.
4. БСП играе, за да се вижда на терена. Против всичко е, което се разиграва там, но си мисли, че с подобен женски инат ще бъде забелязана и оценена от оредяващите избиратели.
5. “Възраждане” и “Има такъв народ” играят за онези десетина процента българи, на които им допада ругаенето по всички и по всичко.
Какво ще ни се случи след 9 юни?
1. От същото като преди извънредните парламентарни избори, защото няма алтернатива.
2. И докато в Европа гласуват за живот по време на война и природни катаклизми, ние тук ще пуснем бюлетини за 17-те ни евродепутати, но дебатът ще си остане на ниво местна корупция, купуване на гласове, тайни и явни партийни съюзи…
3. Конституционният съд ще върне всички революционни промени в конституцията и съдебната власт, което пък е от изключително удобство за всякакви политически престрелки.
4. Ако Румен Радев все пак послуша онази част от кръговете около него – да оглави свой проект, през ноември ще имаме нови избори с по-различен резултат.
И заради всичко това дотук ще помоля политиците, които разполагат с неочакван агитационен бонус – парламентът да работи по време на предизборна кампания, да се въздържат да говорят от името и в името на българите.
Защото в “24 часа” вярваме на онези достойни българи, които ни променят, а не ни натикват обратно в блатото на омразата. Затова ясно чуваме поетите, които пълнят зали с български стихове, помагаме на майките, които търсят справедливост за убитите на пътя деца, помагаме на хората с трансплантирани органи, които знаят какъв е смисълът на живота. Да има посока и надежда. В момента и двете липсват.
