- Държавите ще имат 2 г. да впишат промените в националните си закони
- Бежанските потоци ще се разпределят на солидарен принцип
Страните от ЕС, които не успеят да приложат новия пакт за миграцията, одобрен от ЕП в сряда, може да бъдат изправени пред съд. Това предупреди еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Тя допълни, че все пак очаква всички държави членки “доста бързо” да вкарат в сила промените.
“Ако не, комисията ще действа и ще използва, ако е необходимо, процедури за нарушение”, подчерта Йохансон. Коментарът ѝ идва след изявление на полския премиер Доналд Туск, който се обяви категорично против предложената система на “задължителна солидарност” – една от новостите в пакта.
Пактът съдържа общо 10 текста
Целта им е да осигурят ефективен подход, който едновременно да защитава сигурността на европейците, да бъде хуманен, справедлив и солидарен – както към държавите членки, така и към потърсилите убежище. Реформите ще регулират бежанските потоци, за да направят миграцията по-безопасна.
Всяка година хиляди мигранти умират, предприемайки опасни действия, за да стигнат до Европа. През 2023 г. бяха отчетени рекордните 8565 смъртни случая – с 20% повече от предходната година.
Промените засягат проверките на незаконните мигранти. В срок до 7 дни те ще бъдат подложени на скрининг, за да се установи самоличността им, както и дали представляват опасност за здравето и сигурността. Ще бъдат събирани биометричните данни на всеки, навършил 6 г. Данните на лицата, пристигащи незаконно в ЕС, ще бъдат съхранявани в реформираната база Евродак. Органите ще регистрират и дали някой може да представлява заплаха за сигурността, дали е проявявил агресия, или е носел оръжие.
Държавите в ЕС ще разпределят мигрантските потоци на солидарен принцип, за да не страдат само тези по границите на ЕС.
Ако страна не иска да вземе потърсил убежище, ще трябва да плати обезщетение
на държавата, която го приеме.
Всяка членка на ЕС ще трябва да гарантира равностойни стандарти за приемане на търсещите убежище лица по отношение на жилищното настаняване, училищното образование и здравеопазването. А регистрираните кандидати за убежище ще имат право да започнат работа най-късно до 6 месеца след подаване на молбата.
Промените включват и механизъм на действие при кризисни ситуации, задължение за по-бързо разглеждане на молбите за убежище, както и правила за определяне коя държава от ЕС отговаря за разглеждането.
Всички тези действия чакат финално одобрение от Съвета на ЕС, а законите ще влязат в сила след публикуването им в Официален вестник. Очаква се регламентите да започнат да се прилагат след 2 г. За този период държавите трябва да приложат законодателството в съответствие с националното.
Реформата, одобрена от евродепутатите в сряда, се случва след почти 4 г. бавни преговори.
“Не беше лесно. Миграцията е тема, която разпалва емоции”, заяви след гласуването председателката на ЕП Роберта Мецола. Тя посочи, че депутатите са удържали на думата си, като са се справили с един от най-наболелите проблеми, който е притеснявал европейците още преди изборите през 2019 г. Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен определи реформата като огромна стъпка за Европа. “Този ден е исторически”, категорична бе тя.
