Той въведе Украйна в новата корупционна ера, като замени изчислимите принципи на националните интереси с изчислимите принципи на личния интерес
За украинския президент и неговите приближени войната и корупцията са неразделни дружки
Некадърните украински лидери разграбиха по-голямата част от съветското наследство
Александър Г. Марковски е старши сътрудник в лондонския Център за политически изследвания, един мозъчен тръст, който изследва националната сигурност, енергетиката, анализа на риска и други въпроси на обществената политика. Той е автор на книгата “Анатомия на един болшевишкия и либералния болшевизъм: Америка не победи комунизма, а тя го прие”.
През април 2019 г. Украйна беше изпълнена с оптимизъм, когато избра Володимир Зеленски, кандидат за президент, който обещаваше мир, край на правителствената корупция и икономически просперитет. И ако тръгнем бързо напред за четири години, гражданската война в района на Донбас се превърна в европейска война, която бушува на украинска територия, унищожава инфраструктурата на страната, убива стотици хиляди нейни граждани и създава милиони бежанци. Корупцията в правителството е най-високата за всички времена, а страната е в състояние на материална бедност.
Когато Украйна получи своята независимост през 1991 г., националният u дълг беше $0,4 млрд., а през 2018 г., преди Зеленски да встъпи в длъжност, той беше $76 млрд., а до 2023 г. достигна $120 млрд. и продължава да расте. Страната оцелява с международната помощ, а хората, на които преди четири години обещаваха „свободна и независима Украйна“, се оказаха лъжци и лицемери.
И така, какво се обърка в Украйна? За да разберем настоящето, трябва да погледнем миналото на Украйна. Украйна е дете на геополитическия инженеринг на болшевиките. Създадена на територията на бившата Руска империя през 1919 г. и управлявана от Москва до своята независимост през 1991 г., тя се оказа едно дете без надзора от възрастни. Разбирането на нейните лидери за геополитиката, управлението на риска и способността да се формулират краткосрочните и дългосрочни национални интереси и да правят смислени икономически и политически избори се оказаха извън техния опит и аналитични умения.
Украйна наследи от Съветския съюз една от най-големите селскостопански и индустриални бази в света. Украйна произвеждаше трактори, самолети, кораби, локомотиви, турбини за водноелектрически централи, електродвигатели и трансформатори и огромен асортимент от потребителски стоки. Тя също така произвеждаше разнообразна военна техника, включително танкове, ракети и реактивни изтребители. Нейните стоманодобивни заводи произвеждаха милиони тонове стомана, а въглищните u мини бяха основен доставчик за стоманодобивните заводи и електроцентралите на Съветския съюз. Имайки добре образовано население, Украйна можеше да се превърне в една от икономическите сили на Европа. За съжаление некадърните украински лидери разграбиха по-голямата част от съветското наследство, докато опустошенията от войната допълнително подкопаха това, което беше останало от това някога процъфтяващото наследство.
Зеленски разбра, че корупцията е рак, който разяжда сърцевината на Украйна, и след встъпването си в длъжност той предприе бързи действия, за да замени корумпираните бюрократи и да въведе антикорупционно законодателство. Промените не засегнаха бизнес отношенията, установени през предишните шест администрации, нито културата, която беше влюбена в корупцията.
Това, което той не разбираше, беше, че украинската корупция е системна и не е в хората, а е в системата. Освен това тази система е вградена във всички аспекти на обществото, включително и в съдебната система, отбраната, правоприлагането, банкирането, здравеопазването и, разбира се, и в икономиката, където е увековечена.
Затова няма никакво значение колко чиновници ще се сменят и колко нови антикорупционни агенции ще се създават, защото новоназначените веднага започваха да си пълнят джобовете, а новите агенции добавят още пластове на корупцията.
Докато Зеленски се бореше със страхотното предизвикателство да изкорени корупцията, той осъзна, че това изисква нещо повече от ораторското майсторство на изборите. И са необходими управленски умения, деликатност и политическа безпощадност. Но той не просто прие системата, а направи немислимото. Той въведе Украйна в новата корупционна ера, като замени нейния raison d’йtat – изчислимите принципи на националните интереси – с изчислимите принципи на личния интерес. Както се говори в Украйна, ако живееш с вълци, трябва да виеш като вълк.
В днешно време всяко едно правителствено решение, независимо дали става въпрос за икономиката, социалните програми или външните работи, включително въпросите за войната и мира, се ръководи от съображенията за корупцията.
Корупцията изигра важна роля в украинските етнически конфликти в Източна Украйна. След разпадането на Съветския съюз Украйна получи своите граници, в рамките на които постигна независимост, а милионите руснаци, поляци, унгарци и румънци бяха впримчени в новосъздадена държава, която разкри етническите несъвместимости.
Така че за президента Порошенко, предшественика на Зеленски, беше лесно да провокира един конфликт с Източния регион, като наложи украинския език на неукраинските хора.
Зеленски имаше възможността да следва един помирителен подход, предлагайки ограничената автономия за войнстващия Изток, която той изискваше от самото начало и да избегне напълно кървавия конфликт. Вместо това той реши да продължи политиката на своя предшественик и да разрешава етническите конфликти със сила. А причината за продължаването на битката е преди всичко финансова.
Представяйки Украйна като жертвата на руска агресия, Зеленски, също като своя предшественик, твърди, че Украйна е на път да бъде победена от превъзхождащата сила и пътува по света, за да набира военна и икономическа помощ. За Зеленски и неговите приближени войната и корупцията са неразделни дружки.
Затова беше неизбежно стремежът към пари да доведе Зеленски & Ко. до войната с Русия. Неизбежно, преди да поведе страната си в катастрофалната и в крайна сметка саморазрушителна война, Зеленски трябва да е знаел, че страната му е един незаменим материал в геополитическата борба между САЩ/НАТО и Русия. Той можеше да избегне военния конфликт, като се откажеше от членството си в НАТО.
Вместо това, преди инвазията, Зеленски работеше усилено, за да гарантира, че никоя трета страна няма да се намеси, за да предотврати предстоящото бедствие, когато каза на репортерите: „Има сигнали дори от уважавани лидери на държавите, че утре ще има война. Това е паника и колко ще струва тя на нашата държава? Дестабилизацията на ситуацията вътре в страната е най-голямата заплаха за Украйна“, каза той на една пресконференция в Киев.
Но за него инвазията не беше заплаха, а беше възможност.
След това Зеленски измъкна мухлясалия труп на Хитлер, сравнявайки Путин с Хитлер, за да изгради международната подкрепа за Украйна. Според логиката на Зеленски, след като Украйна защитава Европа от империализма на Путин, Европа трябва да си плати за това. Няма значение, че в същото време той иска Украйна да стане член на НАТО, така че НАТО да защитава Украйна от империализма на Путин.
Виртуозността на неговата стратегия е, че докато Украйна гори в смърт и разрушения, конфликтът ще доведе до неограничния приток на средства, които да пълнят джобовете на Зеленски и неговия политическия и военния елит.
В аналите на историята би било трудно да се спомене друг случай, когато избран лидер на една нация е пропилял толкова много политически капитал, предал е доверието на хората и е разменил ослепителната си амбиция за своето лично обогатяване.
(Превод за “Труд news” – Павел Павлов)
https://trud.bg/
