Деветото издание на Националната ученическа конференция по история бе открита в Кърджали. Тя е на тема „Личности и събития, повлияли на човешката история“ с подтема „Атентати, преврати, революции и граждански войни”. В нея със свои разработки в четири категории участват над 150 участници, а организаторите от СУ „П.Р. Славейков“ отчетоха най-голям досега интерес към форума.
В продължение на следващите два дни (събота и неделя) ще бъдат представени над 70 разработки по темата, сред които доклади, презентации, есета и видеоматериали.
„Участват представители на 35 училища от 21 населени места от цялата страна.“, каза инициаторът на конференцията – историкът и ръководител на школа „ИстОрика“ Димитър Димов. Пред присъстващите той обяви, че тази година ще бъде връчена и нова награда, извън тези, присъдени от журито. Това е наградата „ИстОрИкар” – комбинация от думите „ИстОрика” и „Икар”. Тя ще бъде присъждана по преценка на учениците от школата по история в СУ „П. Р. Славейков”.
Представените в рамките на конференцията разработки ще бъдат оценявани от компетентно жури, преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски“, сред които е и проф. Диляна Ботева. От сцената на Дома на културата, където директорът на кърджалийското училище Милко Багдасаров откри форума, тя обяви, че в академичния съвет на Софийския университет е внесено аргументирано предложение призьорите от Националната ученическа конференция по история, която е и част от календара на МОН, да бъдат приемани във висшето учебно заведение без приемен изпит. „Надявам се от следващата учебна година това наистина да бъде факт.”, каза проф. Ботева.
Гости на откриването на националния ученически форум бяха заместник-кметът на община Кърджали Веселина Тихомирова, експертът в Министерството на образованието и науката Радостина Николова, експертът в Регионално управление по образование в Кърджали Даниела Апостолова и журито, което ще оценява разработките на учениците в лицето на преподавателите в СУ „Св.Климент Охридски” проф. Диляна Ботева – “Стара история и тракология”, доц. Румяна Христиди – “Съвременна българска история”, проф. Надя Манолова – “История на Българското възраждане”, и доц. Александър Сивилов – “Съвременна история”.
/ЛРМ/
