- Малко преди да почине първата дама на България раздала бели кърпички на всички свои приближени
На 12 ноември 1973 г. се случва нещо, което преобръща същността на Людмила Живкова, тя преживява странна метаморфоза след мистериозна и необяснима катастрофа, докато пътува с правителствения мерцедес от резиденцията в Бояна към летището, пише „Телеграф“.
На Околовръстното шосе, изпреварвайки строителен камион, те се блъскат в москвич. Шофьорът Симо Тодоров успява да хване Живкова да не изхвърчи, но тя си удря зверски главата в предното стъкло.
Линейка я откарва в „Пирогов“, но тя изпада в кома за повече от месец. Историкът Александър Фол, от близкото обкръжение на Людмила, споделя: „Тя бе смляна на кайма! Чудя се как оцеля, едва я познах в „Пирогов“. От удара имаше силна мозъчна травма“.
След това тя е оперирана в Австрия и ФРГ, поставена й е титаниева пластина в главата, тъй като се налага да се отстрани част от черепа й и скалпа. След дългото лечение тя започва да страда от хронично главоболие и невралгии.
Людмила се обръща към нетрадиционната медицина и паранормалното. Обръща се за помощ към лечителя Петър Димков, който й прилага лечение според идеите и традициите на дъновизма. То е дълго и трудно, помага й в приготвяне на отварите мед. сестрата Ани Младенова.
Скоро главоболието изчезва, дори белегът на челото се скрива. Лили Димкова, дъщерята на лечителя, разказва, че Людмила и баща й с часове разговарят на духовни и окултни теми. Тя казва, че би приела отново болките и е благодарна за катастрофата „заради промяната в мен“, уточнява Телеграф.
Кольо Нанков – дъновист, й осигурява литература – теософска, йога, Рудолф Щайнер, Блаватска. Това й носи светла сила и заражда у нея мисъл за високи духовни цели.
Покрай тези връзки Димков става известен, тайно лекува хора от ЦК, а ген. Иван Михайлов, бивш военен министър и член на Държавния комитет, помага за издаване на книгите му, търси го дори Брежнев.
Гордост
Опознавайки идеите на Дънов и Бялото братство, тя е горда, че българин е сред великите световни духовни учители. Цитира Айнщайн, който казва: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България“.
Храни се според диетите на Дънов – вегетарианство, само плодове и ядки, чай, всеки ден по чаша сок от магданоз. Отслабва драстично, започва да се облича само в бяло – този цвят изпълва човешката аура. Изпълнява ритуали според основните земни сили – слънце, вода, въздух, земя, посрещане на слънцето с дихателни упражнения, пиене на жива вода, ходене боса по росата…
Когато оглавява Комитета по култура, Живкова започва да търси хора съмишленици, които да я подпомагат в реализирането на идеите й. Тя се интересува от всичко в парапсихологията и вселенските тайни – трансцеденталната медитация, учението на Махариши Йога, хиндуизъм, будизъм, секти, тайни общества, езотерика…
Често събира интелектуалци за идейни разговори като траколога Александър Фол, поета Любомир Левчев, художника Светлин Русев, преводачката Вера Ганчева, публициста Павел Писарев, скулптора Величко Минеков (баща на бившия служебен министър на културата Велислав Минеков, почина миналата година на 93 години).
Особено идейно близка е с Богомил Райнов, син на езотеричния автор Николай Райнов, изследовател на богомилската идеология. Райнов посвещава Людмила Живкова в „тайното учение“. То има връзка и с Индия, с божествената сила на огъня. От сблъсъка на огъня – бог Агни, и водата – бог Индра, се раждат духът и материята. Този култ са изповядвали и траките, където основна фигура е Богинята майка.
Отдаденост
Тя посвещава дните си на това, което нарича Нова идея. То й коства отдалечаване от брака, семейството, води напълно аскетичен живот.
За година обикаля 100 държави, постоянно е на път, за да може да изследва най-добрите и автентични образци, които човечеството е създало. Среща се с политици, с Далай Лама, посещава Щайнер, изследва методите на Мария Монтесори – децата да намерят сами своите таланти, тъй като бъдещето на света е заложено в тях.
Свързва се с руския художник Светослав Рьорих, син на Николай и Елена Рьорих, които търсят мистичната Шамбала – място, където страданието не съществува – символ на духовното просвещение, мъдрост и знание. Светослав Рьорих прави изложба у нас с ликовете на велики духовни учители – Христос, Мойсей, Мохамед, Буда, и подарява 400 свои картини, които днес са притежание на Галерията за чуждестранно изкуство.
Людмила Живкова и Светослав Рьорих
Привилегии
Имайки позиции във високите етажи на властта като дъщеря на Първия, тя има достъп до всякакви тайни архиви и факти, свързани с българската и световната история и духовни и материални ценности. Решила е да прослави историческото място на България в световната история, значението на нашите земи.
Например е искала достъп до тайните архиви на Ватикана, за да изследва идеологията на богомилите и тяхното значение за Европа. Запознавайки се с различните световни религии и срещайки се с толкова много политически и духовни лидери, идеите на Живкова са един синтез от всемирни духовни учения, които тя се опитва да приложи на практика.
По нейни проекти и за популяризиране на България по света са редица изложби като „Средновековната българска култура“, експозе на Тракийското златно съкровище в Лондон, създаването на Националния исторически музей и Националната художествена галерия със запазването на Двореца.
Фен е на йогата
Според журналиста Крум Благов, автор на биографичната книга „Загадката Людмила Живкова“, тя е живяла два живота: единият до катастрофата през 1973 г., а другият – след това. Тя оживява и оздравява благодарение на помощта на Петър Димков и източните методи на лечение.
Наред с това се запознава с упражненията на йога, силата на самовнушението и започва все повече да се интересува от тайните механизми на съзнанието и човешкия мозък. Първата „ерес“, с която се запознава Живкова, е Живата етика (Агни йога) на Елена Рьорих. Според нея Вселената има обща духовно енергетична същност, наречена пространствен Огън.
На 8 февруари 1975 година в България е наредено да се закрият всички училища по карате. Според документ на ДС „те имат за цел да докажат невъзможността на марксизма-ленинизма да реши въпроса за качественото развитие и нравственото извисяване на човека“.
С други думи вредни са и трябва да изчезнат. Людмила остро се противопоставя на това. На 5 юни 1978 г. тя дава писмено съгласие да се създаде българско йогистко дружество. За кратко в курсовете по йога са привлечени 4000 души.
С Рьорих в Дома на хумора в Габрово
На поклонническа визита в Индия
От 19 до 27 февруари 1981 г. Людмила Живкова е на поклонническа визита в Индия. Заминава там за откриването на изложбата „Тракийското изкуство по българските земи“ и подписване на нова програма за културен обмен между двете страни.
Вестник „Работническо дело“ отразява посещението на Людмила Живкова в Ауровил – селището – мост между миналото и бъдещето, където можели да живеят хора, готови да служат на Божественото. Там тя засадила 1300 рози – колкото са годините на България по това време. Поднася цветя на гроба на индийския революционер, философ, писател и духовен учител Шри Ауробиндо в траурния парк на Пондичери.
На преобладаващата част от срещите с тайни общности, оракули и др. тя е придружавана само от гарда си Димитър Мурджев. В делегацията е и приятелката й Вера Ганчева.
Преди 1981 г. Людмила Живкова има и още две посещения в Индия. При едно от тях делегацията била ръководена лично от Тодор Живков.
Криза в Мексико
Въпреки изтощителната визита в Индия, веднага след завръщането си тя се преоблича и няколко часа по-късно вече лети към Мексико, където трябва да се чества 1300-годишнината от създаването на България. Президентът Хосе Лопес Портильо е почетен председател на комитета по организиране на честването, жена му доня Кармен Романо де Лопес Портильо – изпълнителен председател, а половината министри от мексиканското правителство са членове на тоя комитет. Според очевидци състоянието на Живкова се влошило още по време на полета.
Това потвърждава в спомените си и нейният гард от УБО Димитър Мурджев. Състоянието й е толкова лошо, че се налага баща й Тодор Живков да прекъсне визитата си в Москва. Привикват спешно в Мексико и съпруга й Иван Славков. Въпреки перипетиите тя успява да се включи с реч в едно от мероприятията и така честването не е провалено.
Прощален банкет в Австрия
От 12 до 15 юни 1981 г. тя е на посещение в Австрия, което е под патронажа на президента Киршлегер. Прощалният банкет се състои в луксозно заведение на брега на Дунава, където има пребогато меню. Тя си поръчва само сок, чай, мед и прясно мляко.
Настроението е добро. До момента, в който на една от колоните се появява черна змия. Обяснението за появата на влечугото е, че то е привлечено от топлото мляко. Но се чуват и гласове, че това е някакво предзнаменование. На 21 юли 1981 г. умира Людмила.
Сай Баба е личният й гуру
Имала пръстен с тюркоаз, който да я защитава, изпаднала в паника, когато камъкът потъмнял
Тя има редица грандиозни проекти. Но най-яркият от тях е Националният дворец на културата и замисленото отбелязване на 1300 г. съществуване на България. От тях успява да види само откриването на НДК през март 1981 г.
И двата проекта й костват много, предизвикват недоволството на висшите комунистически кръгове у нас и в чужбина, които започват яростна критика и атаки срещу явното нарушение на идеологическото статукво.
В цялостния облик (екстериор и интериор) на НДК се виждат явно вградените символи на философията на Агни и богомилството. Бие на очи голямото бронзово слънце на фасадата, дело на Чапкънов, древен символ на много религии – древни и езически, което и траките са почитали.
Това е Агни – мистичното огнено сърце на България. В централното фоайе е 2,4 м статуя на Димитър Бойков, символизираща Богинята-майка на света. Редица пана говорят за величието на България като „България – земя на древни култури” и „Ние сме дали нещо на света”.
Това явно силно започва да дразни политическите фигури от Кремъл като отхвърляне на наложените славянофилски идеи. Според антрополога Харалан Александров тези проекти са отчаян опит за запазване на смазващото съветско влияние у нас, на тоталитарния комунизъм, и то от човек от семейството на самия диктатор.
Утопия
Според близкия й приятел – поета Любомир Левчев, обаче Людмила съвсем няма идеи и е далеч от намерението да се противопоставя на съществуващата комунистическа идеология. Тя просто има една утопия – да има любов и братство между всички в света, да я въплъти в реалния живот и да включи България в световната мисия на Духа.
Особено е вдъхновена тя от това, което вижда реализирано при посещението си в ашрама на учителя Сай Баба в Индия. Наричат го велик духовен Аватар, същество, познало Бога.
Той има милиони последователи в цял свят, сред които държавни и обществени лидери. Ашрамът му „Прашанти Нилаям” в Южна Индия е храм на божествената любов. В ашрама се почитат всички световни религии, чиито символи са изписани на входа.
Мисията на Сай Баба е как всеки човек може да стигне до Бог, независимо от неговия пол, раса или социално място. Казва, че има само религия на любовта, език на сърцето и човешка раса. Този аватар практикува левитация, лекува неизлечими болести, знае бъдещето и вярва в реинкарнацията (прераждането).
Поклонниците в ашрама са от цял свят, а чрез ритуала Даршан се молят за просветление, духовно израстване и любов, хората по света да се отнасят един към друг с взаимна любов и разбиране. Сай Баба става личен гуру на Людмила, тя многократно посещава Индия и се допитва до него.
Той й подарява пръстен с искрящ зелен камък (тюркоаз) и й казва, че с него е защитена, но ако камъкът потъмнее, това ще е краят. В книгата си „Панихида за мъртвото време” (виж стр. 24) Любомир Левчев описва случка от началото на лятото на 1981 г., разказана от прислужницата. Людмила видяла, че камъчето на пръстена, който никога не сваляла, е потъмняло. Изпаднала в ужасна паника и повтаряла: „Това е краят. Всичко свърши”.
Материя
При друг случай в самолета на връщане от Индия Живкова вика Левчев и му подарява бяла носна кърпичка и му казва, че това е вечен символ от Сай Баба, а в нея има сребрист прашец, който да се пази и който превръща една материя в друга. Такива кърпички тя раздава преди смъртта си и на други свои приближени.
Много се говори и за изключително близкото приятелство на Людмила с петричката пророчица Ванга. Те са толкова близки, че Ванга я обявява за своя духовна дъщеря.
За никого друг пророчицата не е говорила с такава любов, те често се срещали на Рупите. Срещите им винаги били на 4 очи. Първата дама на България твърдяла, че е посветена и има почти същите пророчески дарби като Ванга.
В разговори Людмила признава, че в Индия е била приобщена към тайното братство на упанишадите (богоизбрани последователи на Брахма, вярващи в наличието на единна световна душа, която живее във всяка човешка душа). Там научава и за акаша – вид спираловиден холографски запис за битието и пространството – безкрайни, и на мисълта, а човешкият мозък също е акаша – холограма, отразяваща с абсолютна точност Вселената.
Това твърди и ученият д-р Бьом, ученик на Айнщайн. Людмила слага този символ като спирала до входа на НДК.
В недрата на Странджа
През 1980-1981 г. Ванга и Живкова са обединили усилията си и в едно друго дело, което смятат, че ще прослави България по света. То е известно като мисията в недрата на Странджа, в която участват шепа хора и е строго секретна.
В депа там се съхранявали артефакти, завещани от векове, доказващи, че България е била център на човешката цивилизация, на вселенското знание и съдържащи важна информация за човечеството. Един от ръководителите е дясната ръка на Людмила Кръстю Мутафчиев, заради което след смъртта й е репресиран. Той твърди, че в ДС има 3 папки, описващи подробно случая.
А главният идеолог е Ванга. По-рано у нея попада странна карта, за която говори и племенницата й. Според тази карта в Странджа преди хилядолетия е заровен саркофаг, донесен от Древен Египет. В него е записана на старинен език историята на света 2 хилядолетия назад и 2 хилядолетия напред. Такъв не е открит, но разкопките намират друг артефакт – статуетка на Богинята-котка Бастет, обожествявана в Древен Египет. Тя е изпратена за анализ в тогавашната ГДР, след което дирите й се губят.
Настроенията на елита
Людмила Живкова има особена слабост към баба Ванга, пише д-р Кристофер Неринг, директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.
Според него виденията на Живкова подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит, „защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации”.
Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното“, смята д-р Неринг.
В София Людмила основава „Институт по сугестология“, като дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и изучават пророчествата на Ванга.
https://blitz.bg/
