За съжаление, използваемата вода в реките и езерата намалява поради климатичните промени и замърсяването. Не мисля, че все още има някакво голямо притеснение, но, ако не се вземат мерки, рано или късно ще имаме водни дефицити в някои части на страната, каза в интервю за БТА деканът на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. дн Климент Найденов.
Датата 22 март е обявена за Световен ден на водата от Общото събрание на ООН през 1993 г. От 2018 г. до 2028 г. в рамките на ООН се отбелязва и Международно десетилетие за действия “Вода за устойчиво развитие”. По данни на ООН един на всеки трима души по света няма достъп до безопасна питейна вода. Мотото на деня за 2024 г. е: “Вода за мир”, показва справка на отдел „Справочна“ на Българската телеграфна агенция.
Преди дни учените отново предупредиха, че има риск от недостиг на питейна вода.
Според един от последните доклади на Европейската агенция по околната среда (ЕАОС) Европа е най-бързо затоплящият се континент.
На въпрос какъв е рискът да се появят „водни бежанци“ или европейците да се озоват в ситуация на „водни бежанци“ проф. дн Климент Найденов отговори, че темата с “водните бежанци” не е нова. За Европа той припомни безводието от миналата година в областта Андалусия в Испания и провинция Кордоба, където имаш населени места, до които питейната вода се доставяше с камиони. Според проф. Найденов до „водни бежанци“ в Европа няма да се стигне.
„Това са едни процеси, които, ако продължават да се задълбочават, ще има много големи проблеми в Европа. Вярно е, водата може да създаде мир, но може да предизвика и конфликт“, каза проф. Найденов и продължи: „Когато водата е оскъдна, замърсена, или когато хората имат неравен и въобще нямат достъп до водни ресурси, възниква напрежение“.
Адаптацията към климатичните промени
Със сигурност, трябва да се мисли от една страна за адаптацията към климатичните промени, от друга страна – да се мисли как всъщност горите са много важна част от поддържането на водните ресурси и тяхното опазване, възстановяване и поддържане, каза за БТА екологът от сдружение „За земята“ Данита Заричинова. Има какво да се направи и на държавно, и на гражданско, и на индустриално ниво. Винаги трябва да има три части от решението, защото всяка една е обвързана с другата, добави Заричинова.
Според проф. Найденов в България трябва да обърнем по-голямо внимание на въздействието на изменението на климата, то нараства. „Имаме спешна нужда да се обединим, не само в нашата държава, но и с другите, да защитим и опазим може би най-ценния си ресурс – водата. Смятам, че с едно добро сътрудничество и в страната ни по отношение на водата може да се изгради една жизненоважна устойчивост срещу екстремните метеорологични явления“, каза той.
Много е важно водата да спомага за нашето обществено здраве и просперитет, за по-голяма икономическа продуктивност и да имаме един добре функциониращ и справедливо управляван воден цикъл, смята проф. Найденов.
Ролята на Европа
По думите на Найденов е много важно Европа да продължава да подпомага държавите членки да инвестират например в пречиствателни станции. Редно е Европейският съюз в частност да продължи да финансира проекти за устойчиво управление на водите, да се провеждат кампании за информиране на обществеността за значението на опазването на водите. Не на последно място – бихме могли да създадем и Европа, и ние, и държавите членки много повече образователни програми за деца и възрастни, допълни проф. Найденов.
Хидродипломацията
Между държавите, които имат споделено използване на някои водни ресурси като р. Дунав например, можем да започнем да говорим за една хидродипломация, дипломация на едно различно ниво, свързана с водите и това да бъде отправна точка за комуникация и по-широко сътрудничество между тези държави, които използват трансгранични ресурси на тема водни ресурси, коментира проф. Найденов.
Обратима ли е тенденцията за намаляването на водните ресурси
Възстановяването на водните ресурси е възможно чрез прилагане на различни методи и стратегии, но успехът зависи от множество фактори като местоположение, мащаб на деградацията им, специфичните условия на околната среда, смята проф. Найденов.
Според него на първо място трябва да се засили защитата на водосборните басейни чрез ограничаване на дейностите около тях, които замърсяват и намаляват качеството и количеството на водата.
Хубаво е по отношение на икономиката ни и особено в селското стопанство, индустрията, а и в бита да използваме технологии, които са по-ефективни по отношение на потреблението на вода, смята проф. Найденов.
Инициативата „Погрижи се за чешма за Деня на водата“
„Целта на инициативата е да се популяризира използването на чешмите в България и те да станат по-приветливи, защото някои от тях са замърсени както с битови отпадъци, така и с всякакъв тип замърсявания. Хората понякога не ги използват, защото не изглеждат хигиенични“, каза екологът Данита Заричинова.
Кампанията започна на 18 март и ще продължи до 24 март. Желаещите да участват попълниха регистрационни форми, а от сдружението им изпращаха напълно биоразградими материали за почистване.
По думите ѝ чешмите в България са около 10 хиляди, но в градска среда много малко общини се грижат добре за чешмите си, смята тя.
„Имаше интерес от градове от цяла България, сред тях – Благоевград, Разград, Лом, Кричим и др. Различни хора ни писаха, че ще чистят чешми в градска среда и сред природата, някои от тях даже ще си направят кратки походи, за да стигнат до чешмите, които ще чистят. Най-вече казват, че има битови отпадъци около тях, това искат да почистят. И нашият екип също обмисля да почистим чешми. Мисля, че това е нещо много приятно, защото самата близост до водата и това да знаеш, че правиш нещо хубаво и полезно, удовлетворява“, каза Заричинова.
Каква вода да пием
„За съжаление, от вече няколко десетилетия има изключително силен маркетинг от страна на фирми, които продават вода и се опитат да убеждават хората, че добрият вариант за пиене на вода е да си купуваме минерална вода в пластмасови шишета“, каза Данита Заричинова.
„Има хиляди реклами, които ни заливат отвсякъде, известни личности пият вода от пластмасови шишенца и т.н., това си е едно влияние върху населението и по този начин всъщност се забравя, че тези фирми – те не произвеждат вода, произвеждат опаковки“, коментира екологът.
Според нея в България има прекрасни чешми, дори на високопланински места, има хора, които отиват и си наливат специално оттам, защото знаят, че водата е хубава.
„Но най-вече в градската среда, когато една чешма не е поддържана, замърсена, около нея има боклуци, тиня, това наистина също може да бъде отблъскващо и идеята е да почистим тези чешми. Така че се опитваме наистина да развалим този мит, който ни залива с толкова много маркетингови средства, че водата трябва да се бутилира. Не, не трябва“, каза Заричинова.
Тя също така припомни, че в сайта на Zero Waste Sofia има онлайн карта „Чешмите в България“, на която хората могат да видят къде около тях има чешма, да въведат на картата някоя чешма, която не е въведена и да отбележат, ако някоя чешма не работи.
