Преподобният Евстатий се родил в Тарсийска област от богати и благочестиви родители – Георги и Мегета. Получил добро възпитание от тях, като станал на двадесет години, той оставил родителите си и отишъл в Авгаровата обител на планината Олимп.
На тази планина имало много обители, където вече се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му – Григорий и Василий, първият от които бил игумен на манастира. Те приели Евстатий и така започнал трудният му монашески живот.
Св. Евстатий бил изповедник, т.е. страдалец за Христовата вяра по време на десетото гонение против християните. Свети Евстатий бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. На тази длъжност Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий.
През 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
След смъртта на император Константин, неговият син станал владетел на част от Римската империя. Новият управник погрешно защитавал еретиците ариани, а преследвал и угнетявал истинските вярващи. Епископът свети Евстатий също попаднал под ударите на императора, свалили го от длъжността му и го изпратили на заточение в Тракия. Светецът умрял през 360 г. във Филипи.
Имен ден празнуват всички с името Евстати. Името е с гръцки корен и означава издръжлив, строен, устойчив, твърд.
