По време на 47-ото преброяване на зимуващите водолюбиви птици, в района на Камен бряг и Яйлата са установени 12 екземпляра от потайния и труден за намиране вид блатна сова, каза за БТА Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). По думите му това е най-голямата численост от вида, наблюдавана в Добруджа в последните години. Блатната сова идва от север, зимува по нашите земи и отлита отново напролет.
Илиев и още над 20 експерти и доброволци, основно от БДЗП, са участвали в преброяването в областите Добрич и Варна. Те са обходили Северното Черноморие – от границата с Румъния до нос Емине, където се намират трите най-големи влажни зони – Дуранкулашкото езеро, Шабленският езерен комплекс и Варненско-Белославското езеро. Обследвани са и някои вътрешни язовири и микроязовири като Цонево и Одринци.
„Установихме 55 вида с обща численост около 29 700 индивида“, обясни Илиев. Резултатите са сходни с миналогодишните, когато са преброени около 32 000 екземпляра от 57 вида. По-миналата пък са засечени около 21 000 птици от 62 вида, припомни експертът. „Повечето видове бяха със сравнително ниска численост – от някои са установени единични екземпляри, а от други – до десет“, допълни Илиев. По думите му най-много са преброените индивиди от вида белочела водна кокошка – около 11 100, или приблизително една трета от всички наблюдавани птици в двете области.
Малко по-голям спрямо предходни години е броят на кормораните и гмурците. Други видове обаче изобщо не са установени или от тях зимуват много малко представители, каза експертът от БДЗП. „Не наблюдавахме например червеногуши гъски – вид, който в миналото беше традиционен и, бих казал, емблематичен за Крайморска Добруджа, тъй като в района на Шабла и Дуранкулак се концентрираше значителна част от глобалната му популация. В предишните години го е имало, но в много ниска численост, а сега не го установихме изобщо“, допълни Илиев.
Диви гъски – около 86 индивида, са засечени само на едно място – в района на Дуранкулашкото езеро, а от шест вида патици са преброени общо около 4200 екземпляра, спрямо 9000 през миналата година. Наблюдението „вероятно е свързано и с по-топлата зима до момента и липсата на замръзнали водоеми и сняг по полетата, където обикновено птиците се хранят. Това е предпоставка те да останат в Румъния, Украйна или още по на север по миграционните си пътища“, обясни Илиев.
„Тези птици силно зависят от метеорологичната обстановка. При студена зима могат буквално за един-два дни да „залеят“ целия регион, докато при меки зими като тази и последните няколко остават повече на север и изобщо не достигат до нашите ширини. Именно по тази причина и като цяло в България установяваме сравнително ниска численост на водолюбивите птици – от порядъка на 200 хил. индивида за цялата страна, което много по-малко от нивата отпреди 15-20 години. Около 2000 г. са установени между 500-600 хиляди“, коментира експертът.
Заради положителните температури са забелязани представители на вида червен ангъч и дъждосвирцови птици, които обичайно зимуват по на юг. „Голям е броят на малките корморани, които са защитен и застрашен вид. Те са няколко пъти повече, спрямо предишните години. Силно зависят от това дали водоемите са замръзнали – тогава веднага мигрират към Бургас, Северна Гърция или Северозападна Турция“, каза още Илиев.
„Вероятно в дългосрочен план водните ресурси и в частност стоящите водни басейни като езера и язовири ще намаляват, ще пресъхват, водното ниво в тях силно ще варира, което ще има пряко негативно отражение и върху водолюбивите птици. Тези видове са много уязвими, тъй като зависят от сравнително малко на брой влажни зони и когато едно местообитание бъде увредено или променено – чрез пресушаване, изплитняване или изчезване, вероятно би довело до по-лошо състояние на тези видове“ обясни експертът. Това важи и за птиците в обработваемите земи, които вече са силно повлияни от човешката дейност, допълни той. „Тенденциите за много от водолюбивите видове и птиците на откритите пространства са негативни, популациите им са намаляващи, докато видовете в горските местообитания са с по-стабилни популации“, коментира Илиев, позовавайки се на данни от България и Европа.
