От Марк ТРЕЙН
„Какъв хубав ден“, както би казал Антон Павлович Чехов. „Да се чуди човек чай ли да пие или да се обеси…“
Тази дилема не стои пред два милиона и 200,000 палестинци в Газа. От днес започва тяхното „завръщане у дома“. Никой от тях няма да го намери сред руините. Ориентират се само по звездите и по останките от сградите на бившите им жилища. „Новата туристическа Перла“ на Средиземноморието, както им се обещаваше неотдавна, посреща своите деца.
700, 000 от тях не са ходили на училище през последните две години, припомни от екрана Джеръми Боуен, ветеранът на БиБиСи от Близкия Изток, видял с очите си повече кланета из района отколкото всички наши генерали и войнолюбиви утринни коментатори, взети заедно.
Президентът Тръмп наистина хвърли огромни усилия да усмири приятеля си Биби НетаняУ и няколко от неговите министри. Но се размина с Нобеловата награда. Естествено е да се разочарова. Сигурно не е забравил, как тази награда я дадоха някога на Барак Обама, пак за Мира – в Близкия Изток, на основание на намеренията на Обама, а не на делата му.
Не случайно в някои училища в Америка на децата се дават две оценки за един предмет : за „усилие“, и за резултат. Положеното усилие, дори когато не дава резултат, също се отчита като фактор. Като в о я разказ на Чудомир за шестицата по „ръчен труд“ на едно усърдно дете с една ръка.
Един злъчен коментатор каза, че Нобеловият комитет може би е обсъждал и варианта Наградата за мир да се връчи на миролюбивия, хрисим и хуманен Биби НетаняУ. Но като знаем скандинавската дискретност и такт, никога няма да узнаем дали и Биби е бил предложен за Миролюбец на Глобалното пространство недале от Си ай скара пустиня.
Президентът Макрон и той не се предава. Преназначи за осми път в разстояние на 5 дни протежето си Лекорню за Премиер , за да спаси потъналата в конвулсии и контракции френска икономика. Едва сега французите могат да разберат какво става в душите на 5 милиона българи, които вече дори не помнят колко премиери имат… 5 или 15.
Единствената Светла новина в това съботно утро е от Лондон. Двете кончета от Кавалерията, които миналия април хвърлиха ездачите си и хукнаха като луди из улиците на града, уплашени от шума на багерите край един строеж, са излекувани от душевните си травми, пенсионирани и върнати в една красива зелена ливада.
Ще бъдат по-свободни от палестинците. И по-сити от тях.
А Тони Блеър, прочутият бивш премиер на Великобритания, по идея на Президента Тръмп, може да поеме в ръцете си съдбата на Газа. От Лорд Балфур и Лорънс Арабски насам британците и без друго са чертали границите между държавите и териториите на Близкия Изток .
Знаем какви са резултатите от този кадастър. От Ирак до Сирия и от Либия до Суецкия канал.
Един щастлив мирен ден изгрява над света. Няма да се бесим . Ше пием чай, Антон Павлович.
Автор: Енчо ГОСПОДИНОВ
