Яя Туре: Винаги бях най-строг към себе си

Футболната легенда Яя Туре даде специално интервю за DIEMA SPORT 2. Яя Туре разказа за своя методичен път към върха в европейския футбол, подчертавайки важността на адаптацията, самоналагането и ученето от най-добрите.

Туре сшпдели важни уроци от кариерата си, включително манталитета на победител, заимстван от легенди като Шави, и своята визия за бъдещето като треньор.

Здравейте, господин Туре, надявам се да ви намирам в добро настроение. Иска ми се да започнем нашия разговор с въпрос за детството ви. Как бихте се описали като дете и тийнейджър, и променихте ли манталитета си през годините?

Да променя манталитета си? По-скоро се адаптирах. Винаги трябваше да полагам усилия, за да съм наясно с обстановката, в която се намирам, и по какъв начин да се подобрявам в нея. Когато идваш от Африка, понякога изобщо не е лесно. В повечето случаи нямаш избор, естествено с някои изключения, но генерално ако искаш да бъдеш футболист, трябва да си внимателен за много детайли, ако искаш да постигнеш успехи.

Колко значим беше трансферът Ви в Беверен, като се има предвид, че това e първият път, в който напуснахте родината си?

За мен този трансфер отвори съвсем различна перспектива на това, което познавах преди. Даде ми съвсем различна гледна точка относно това какво е да бъдеш професионален футболист. Когато бях в Африка, имах много различна представа за професионалния футбол, но идвайки в Беверен започнах да научавам нови неща. Изградих си навици, които бяха много полезни по пътя ми към отборите, до които исках да стигна. Да направя първата си крачка в европейския футбол в Беверен бе страхотно решение, защото за мен бе точното футболно ниво, на което да се уча и развивам на подобна възраст. Знаете, че разликата между Европа и Африка от гледна точка на професионалното отношение към футбола е огромна, особено толкова назад във времето. Там нямаше от къде да се уча и когато дойдох в Европа, веднага осъзнах, че ако искам да постигна целите си и да бъда на нивото, към което съм се стремял, трябва да се развивам и да се уча много бързо, за да мога да разпознавам добрите навици, които да ми помогнат в бъдеще.

Има ли някакво съжаление или различен тип сценарий в съзнанието ви, в който преминавате в Арсенал след пробния период в клуба?

Когато отидох в Арсенал, за мен там всичко бе като един невероятен сън. До онзи момент не бях виждал толкова добре управляван клуб, пълен с хора, които са на световно ниво в това, което правят. За съжаление в един момент бе много трудно да остана в Арсенал. Ситуацията не бе под мой контрол, тъй като нямах изискуемото за работна виза игрово време в националния отбор, нямах европейски паспорт към онзи момент и беше много трудно да остана. Арсенал искаше да ме прати обратно в Белгия и да остана няколко години там, въпреки че аз не исках да се връщам. По този начин щях да взема европейски паспорт. Имах усещането, че трябва да извървя друг път. Този период беше болезнен, защото бях млад и мечтите ми бяха огромни. Не знам колко млади момчета биха отказали възможността на 19-20 години да останат в клуб като Арсенал в онзи период, в който около мен имаше суперзвезди от ранга на Тиери Анри, Бергкамп, Патрик Виейра, който е и мой идол и всички останали топ играчи. Исках да остана там, но за съжаление не беше възможно заради тази ситуация.

В България има слух, който се разпространява повече от десетилетие и свързва името Ви с един от най-големите клубове в страната, а именно ЦСКА. Имате ли спомени след периода Ви в Беверен да сте водили разговори с представители на ЦСКА и колко близо всъщност е бил подобен трансфер?

Хм, това трябва да е само слух. Моят агент не ми е споменавал за подобно нещо честно казано. Ако има истина в това твърдение, агентът ми никога не ми е казвал за такива преговори. В онзи период не съм чул за разговори по тази тема.

Имало ли е моменти в кариерата Ви, в които сте чувствали, че качествата Ви са над нивото на отборите, за които сте играли?

Не. По време на моята кариера всеки един сезон се чувстваше като прогрес. Мога да си представя, че повечето хора гледат на трансфера ми от Белгия в Украйна като стъпка назад, но за мен по-скоро бе прогрес под различна форма. Успях да науча нови неща, запознах се с нова култура, което ми помогна. Когато отидох от Украйна в Гърция, това бе сериозна стъпка напред, защото Олимпиакос е голям клуб. Отбор с традиции и много титли. А преминаването ми от Гърция до Монако бе изкачване на друго ниво, защото Монако е един от най-силните отбори във Франция, с много добра структура и винаги в топ 5 на френската Лига 1. След това от Монако до Барселона сами може да си представите разликата. Впоследствие от Барселона до Манчестър Сити чувството бе различно, защото онзи отбор на Манчестър Сити бе по-различен от настоящия. Визията за развитие на отбора обаче бе причината да искам да бъда част от клуба. А в съвременния футбол виждате как повечето футболисти не могат да издържат на топ ниво след като станат на 30 години. Лично за себе си усетих, че с напредването на възрастта не успявах да отговоря на динамиката на Висшата лига и затова отидох в Китай, за да сложа край на кариерата си.

Винаги ли планът е бил да изграждате кариерата си постепенно по начина, който описахте?

Да, това бе планът ми. Имаше момент в кариерата ми, докато бях в Гърция, можех да направя трансфер в Реал Мадрид, още тогава и Барселона ме искаше. Италиански клубове също проявиха интерес към мен, но лично аз не се чувствах готов да направя тази крачка. Планът ми бе постепенно да изградя себе си като футболист, да извървя пътя стъпка по стъпка. Защото за мен нямаше смисъл да отида в Барселона, ако нямам нужните знания и опит в европейския футбол. Олимпиакос бе много важна част в трупането на този опит, защото там имах уверението от треньора, че ще бъда титуляр. Той искаше да бъда част от състава му, а играчите около мен имаха своя опит в европейските първенства и турнири и това ми даде увереност. След това се присъединих към Монако заради визията, която имаше клуба. Тогава осъзнах какво е напрежението от футбола на топ ниво, което включва медиите и феновете, които изискват много от теб. Всяка стъпка в кариерата ми бе добре обмислена преди да бъде осъществена.

Какво беше влиянието на Шави и Иниеста върху способностите Ви и какво научихте от тях?

Научих много от техния манталитет на победители. Те никога не гледаха към миналото – за тях вчерашния мач остава в историята и се фокусират изцяло върху следващия двубой. Те ме научиха, че ако съм играл добре в миналата среща, това не означава, че и следващия мач ще бъде добър и че трябва да се старая да поддържам високо ниво. Феновете забравят много бързо дали си играл добре, те помнят играчите, които печелят трофеи. Успях да науча тези неща основно от Шави, защото той е професионалист на съвсем различно ниво от всички останали. Освен че е страхотен футболист, той е много отворен към това да помага на останалите и е изключително интелигентен.

Какво беше усещането да играете като централен защитник, извън основната си позиция, в един от най-важните мачове в кариерата Ви – финала на Шампионската лига през 2009 година?

Това беше мачът, в който излязох от комфортната си зона, за да достигна до ново ниво. Аз изисквам винаги много от себе си и това винаги ми е помагало. Но преди финала имаше период, в който се опитвах да се успокоя, играех този мач в главата си толкова много пъти. Да играя като централен бранител не беше най-лошото нещо на света, но не беше и позиция, на която се чувствах максимално комфортно към онзи момент. Да бъда на поста централен защитник в толкова важен финал бе доста рисково, но когато се върна назад във времето, аз бях много развълнуван за мача. В дните преди самия финал емоциите в мен бяха огромни – както казах, играех много пъти мача в главата си, задавах си въпроса дали трябва да бъда на тази позиция, защото все пак имах много малко мачове като централен бранител и нямах нужния опит. Поех този риск заради отбора, защото знаех че пред мен по терена имахме невероятни играчи като Иниеста, Шави, Меси и още много други. Никога няма да забравя този финал, защото дните преди него и самия двубой бяха огромно изпитание за мен.

Какво Ви убеди да се присъедините към Манчестър Сити, като се има предвид, че тогава клубът все още бе в ранен етап от проекта си?

Имах много разговори за Манчестър Сити с брат ми, който вече бе в клуба. Освен това първия път, в който се срещнах с ръководството бе много важен за мен. Знам, че треньорите няма да издържат повече от 4-5 години в клуба, брат ми също нямаше да е вечно там, но когато се запознах с директорите в Манчестър Сити, бях убеден в дълготрайната визия на този проект. Още тогава те искаха да направят този клуб велик. В началото може би не си представях висините, които този отбор може да достигне, но още при идването ми в състава вече бяха играчи като Карлос Тевес, Емануел Адебайор, брат ми и много други. Същевременно още в същото лято, в което преминах в отбора дойдоха играчи като Давид Силва, Един Джеко и Жером Боатенг – много качествени футболисти. Най-важното бе, че Ман Сити нямаше намерение да спира да привлича играчи, с които да се вдига качеството на отбора и придобие статут на голям клуб.

По-скоро съперничество или здравословна връзка беше да играете заедно с брат си Коло Туре?

Въпреки че всеки сам за себе си е самостоятелен играч, ние като семейство искахме да напишем история в клуба. Не се случва често двама братя да играят в един толкова успешен отбор и затова ние искахме да печелим трофеи заедно и успяхме в Манчестър Сити. Впоследствие направихме това и в националния отбор, което беше страхотно. Никога не сме се сравнявали помежду си или да създаваме конкурентна атмосфера помежду си, винаги сме гледали на това да играем в един отбор като нещо позитивно.

Какво беше усещането да играете под ръководството на Мануел Пелегрини и Роберто Манчини в Манчестър Сити?

И двамата ми дадоха различна перспектива относно това как да гледам на играта и как да я разбирам. Може би с единия имах малко по-близки отношения отколкото с другия, но и двамата оставиха много добро чувство в мен. Те бяха важна част от моето развитие като футболист и двамата ми даваха нужното, за да изразявам себе си на терена.

Това ли беше моментът в кариерата Ви, в който станахте учител, а не ученик на другите играчи? И ако да – какви уроци им дадохте?

Не мисля, защото всички играчи, които идваха в Манчестър Сити бяха различни. И сега, и тогава Манчестър Сити е клуб, който знае как да привлича както играчи от световна класа, така и много талантливи млади футболисти. Така че по-скоро беше обратното – в един момент аз трябваше да се адаптирам към класата и нивото на отбора, защото новите попълнения винаги са били на високо ниво. Беше доста изискващо, тъй като всеки сезон аз успявах да извоювам мястото си сред титулярите в една конкурентна среда. Това не беше лесно, но ако искаш да се развиваш, винаги трябва да се съревноваваш с най-добрите.

Как Манчестър Сити успя да не загуби вярата си по време на първата си шампионска кампания във Висшата лига по Ваше мнение?

Всеки отбор, който иска да се развива, трябва на първо време да се опита да бъде по-силен от градския си съперник, да установи доминация в града и региона, в който се намира. Ние знаехме, че ако искаме да сме на върха, трябваше да сме доминантни срещу своите съперници, а тогава най-големият ни опонент бе Манчестър Юнайтед. Този аспект е много важен и за самочувствието на феновете, защото победите срещу отбори като Уигън и Кристъл Палас се приемат като нещо нормално…

Но, ако искаш да промениш трайно тенденцията през следващите 5-10 години и периодът на доминация да не е краткотраен, трябва да побеждаваш големите си опоненти. Съперничеството между нас и Манчестър Юнайтед бе голямо, защото те вече бяха завършен отбор, доминираха футбола в града и страната и бяхме наясно, че ако искаме да бъдем сериозен претендент за титли във Висшата лига, трябваше да сме по-силни от Ман Юнайтед и успяхме да го направим.

Кое е по-тежко усещане – да сте на терена в трудни моменти по време на мач или да сте контузен и да гледате съотборниците си отстрани, като в случая визирам и мача с Куинс Парк Рейнджърс?

За мен винаги е било трудно да стоя отстрани и да не съм въвлечен в мача. Това бе доста трудно за мен, защото винаги съм смятал себе си за част от отбора и че мястото ми е на терена. Изобщо не ми харесваше да стоя на скамейката. По тази причина винаги съм се грижил за себе си по такъв начин, че да бъда възможно най-често на разположение. Единственото, което мога да контролирам, е своето състояние, но нищо повече. Третирах проекта на Манчестър Сити като свой собствен и затова за мен бе важно винаги да съм на терена и да имам дейно участие.

Какви са спомените Ви от сблъсъците с български играчи, особено Димитър Бербатов, който бе част от Манчестър Юнайтед?

Винаги беше трудно да играеш срещу него. Той играеше за градския съперник и беше много силен опонент. Още тогава Бербатов бе много добре познато и уважавано лице във Висшата лига. Играл е за Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм също, ако не се лъжа. Той беше страхотен играч и добър приятел, тъй като често се виждаме, страхотен човек. Всеки мач срещу него бе предизвикателство, тъй като той бе на топ ниво. Винаги е много приятно да се видим, дори и да живеем в различни части на света. Бербатов е една от легендите на Висшата лига и имам огромен респект към него.

Имахте ли време да анализирате себе си индивидуално по време на кариерата си и в какво смятате, че бяхте най-добър?

Докато бях играч, бях наясно, че ако искаш да се развиваш, трябва да бъдеш своя най-голям критик и да гледаш първо самия себе си. През цялата си кариера не съм се стремял да критикувам хората около себе си, по-скоро обратното – бяха доста по-строг и критичен към себе си, отколкото към другите. Смятам, че е досадно да обясняваш на другите какво не правят добре и как трябва да се подобрят. Предпочитам да им покажа с личен пример какво мога да направя и в даден момент хората около мен да придобият увереност, че и те са способни на това. Никога не съм бил добър в обясненията от типа „отиди тук, направи това“. Искам винаги да правя хората по-добри чрез примера, който мога да дам. За мен този подход е по-продуктивен, защото след като дадеш пример, след това можеш да оставиш отсрещния човек да действа както прецени за правилно.

Ако сега бяхте футболист и трябваше да избирате, за кой мениджър бихте играли и защо?

Имаше период, в който имаше група от мениджъри, за които бих играл с огромно удоволствие. Един от тях е Юрген Клоп, обичам неговите идеи и начина, по който кара неговите отбори да играят. Харесвам Карло Анчелоти, също и Луис Енрике, тактически той е страхотен и с огромно желание бих играл за него. Има наистина много треньори, но за тези тримата със сигурност бих играл с голямо удоволствие.

И финално колко близо е Яя Туре до това да заеме първата си позиция като старши треньор?

В един период не бях никак далеч, но ако трябва да съм честен, в тази индустрия не е никак лесно да намериш правилния проект. Имам нужното търпение и съм бил достатъчно време в тези среди, за да знам, че трябва да намеря и да избера най-добрата опция. Ако се появят такива възможности пред мен, защо не? Склонен съм да изчакам своя шанс, аз се чувствам готов за тази крачка, но за мен най-важна е дълготрайната визия.

Благодаря Ви, господин Туре, за мен бе истинско удоволствие! Пожелавам ви много късмет!

Благодаря, на теб също!