В Първото класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Копривщица бяха представени две списания, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание – тематичният априлски брой на списание ЛИК, изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА), и списание на същата тема на Българската академия на науките (БАН). Събитието бе подкрепено от Община Копривщица. То се състоя днес, 20 април – Деня на първата пушка на въстанието.
Премиерата се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. Изданието на БТА беше представено от генералния директор на агенцията Кирил Вълчев, главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов и отговорният редактор на изданието Яница Христова. За списанието на БАН говориха председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, чл.-кор. на БАН проф. Атанас Семов и чл.-кор. Иван Гранитски.
В премиерата се включиха също Мария Тороманова – кмет на Копривщица, и журналистът Бойко Василев.
Борбата за свобода започва от знанието на един народ за себе си, а не с битките с оръжие, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той припомни думите на Захари Стоянов, с които започва петата глава на „Записки по българските въстания“, посветена на апостолите в Гюргево и техните действия – думи за българската журналистика преди 150 години, през 1875 г. и 1876 г. „Тези думи цитирам и във въведението на ЛИК: „… ако бъдещото поколение поиска да узнае предшествующите вълнения на духовете и причините на Априлското въстание, … то непременно трябва да има на ръка българските вестници от Цариград …, излезли откъде началото на месец ноември 1875 г. до деня на въстанието. Геройски е подвигът на тия вестници! Аз не зная друга епоха, било във време на робството ни, било след освобождението ни, в която българската журналистика да е воювала така смело, така честно и безбоязнено в полза на народните интереси и желания, които тя защищаваше добросъвестно и стана истински изразител на народната воля“, каза Кирил Вълчев. Той посочи, че тези думи от „Записките“ на Захари Стоянов напомнят на днешните журналисти, че медиите трябва да изразяват общите настроения на народа колкото и тежки да са условията. Според него българската журналистика трябва да работи смело, честно в полза на народните интереси и желания, които да защитава добросъвестно и да бъде истински изразител на народната воля.
„Копривщица ще остане завинаги градът на първата пушка, на първия звук на свободата в българската история. Това е мястото, където паметта е жива и мястото, от което започва надеждата. А надеждата е това, което и днес ни вдъхновява да помним и да вървим напред“, каза чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН. „Априлското въстание е един колкото отчаян, толкова и величав опит на нашия народ след дългите години на родството да преодолее страха и да покаже, че свободата е по-важна от живота. Това заслужава нашата почит и преклонение“, отбеляза още тя.
„За нас е чест, че избрахте да бъдете тук днес, на тази дата“, сподели кметът на Копривщица Мария Тороманова. „Горди сме, че сме жители на този град. Нашите деди също са били тук“, допълни тя. Тороманова приветства представителите на БАН и БТА и им пожела успешна работа.
Чл.-кор. на Българската академия на науките Иван Гранитски представи специалното издание на списанието на БАН, посветено на годишнината от Априлското въстание. „Тази годишнина не е просто обикновена годишнина, а свърхважна дата, разделителна може би за Европа, за България и за света, която трябва да ни накара да си припомним задачите на историческата памет. Списанието на БАН подготви един специален брой, в който има нови изследвания или пък разсъждения отново за това важно събитие – Априлското въстание, и за героите и главно за Левски“, посочи той.
„Нямаше къде другаде, освен в Копривщица, точно на 20 априлий, да представим две списания – на БТА и на БАН, посветени на Априлското въстание. Те са две своеобразни текстови крила на националния дух в наши дни – академичното и художественото, и имат задачата да пренесат във времето не просто спомена за онези героични времена, но и ясната представа за дълг към историческата памет, към националната свяст и към бъдещето на България, за които нашите предшественици отпреди 150 години дадоха живота си“, каза още чл.-кор. Атанас Семов. По думите му генералния директор на БТА Кирил Вълчев в последните години е развил дейност, каквато никой досега не е развивал. „Дейност за утвърждаване на българското, на историческото, на паметта, на ценностната тъкан на обществения разговор. Затова си позволявам да нарека Кирил Вълчев – съвременния Кирил Миткалото“, каза още чл.-кор. Семов. Той отбеляза, че е „изключително благодарен на ръководството на БАН, че не просто подхвана спасяването на честването на 150-ата годишнина от Априлското въстание, но и по един изключително достоен начин допринася за общонационалния мащаб на това честване.
Бойко Василев – журналист, водещ на предаването „Панорама“ на БНТ и модератор на разговорите за Априлското въстание, проведени в пресклубовете на БТА в градовете – центрове на революционни окръзи, също се включи в събитието. „Разговорът за Априлското въстание не е просто спомен, той е разговор за днешна България“, каза той. „Искам да кажа защо разговорите, които проведохме, бяха за мен изключително вълнуващи. От моя гледна точка разговорът за Априлското въстание не е просто помен, той е разговор за днешна България“, посочи журналистът.
„Априлското въстание е едно от малкото събития, които не свършват“, каза главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов. „Априлското въстание продължава. То е завършило своите физически измерения, но със своите материални и исторически последствия, в символните си измерения, то продължава и непрестанно набира мощност. В този смисъл то е обект на непрестанно отразяване, включително и журналистическо, и е обект на непрекъснато разширяващи смисъла му интерпретации. Ние сме непрестанно негови съвременници. От всяко следващо поколение се очаква да внесе своя пласт в разбирането и преживяването на тези събития“, каза доц. Лозанов. Той посочи, че именно в това е важността на изданията, които се представят днес от БТА и БАН.
„Априлското въстание присъства ярко в историческата ни памет, но е вдъхновение и за творци от различни направления – изобразително изкуство, литература, музика, кино и театър. Информация за това откриваме и в архива на БТА, като част от новините, излизали през годините, са включени и в тематичната хронология на списание ЛИК“, каза Яница Христова, отговорен редактор на изданието на БТА. Тя посочи, че сред любопитните факт, за който напомнят архивите на БТА, е, че популярният френски писател Жул Верн, известен предимно със своите научнофантастични романи, е написал и исторически роман за борците от Априлското въстание. Той се нарича „Дунавският лоцман“, издаден е за първи път през 1908 г. в Париж и описва живота на българин от Русчук (Русе), по професия лоцман, взел участие в Априлското въстание и принуден да емигрира в Унгария след неговия разгром. Романът е преведен и издаден на български език през 1943 г. под заглавие „Дунавският лодкар“.
След събитието на моста „Първа пушка“ в Копривщица, където прозвучава първият изстрел от пушка, давал началото на въстанието, бяха поднесени 20 рози от представители на БТА и БАН. Цветята поднесоха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, председателят на Българската академия на науките (БАН) чл. -кор. Евелина Славчева, акад. Иван Гранитски, чл. – кор. Атанас Семов, главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов, отговорният редактор на сп. ЛИК Яница Христова, както и група ученици.
В представянето на ЛИК с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Русе, Велико Търново, Сливен, Враца, Пловдив и Троян.
„Русенският принос не е само в подготовката на Априлското въстание, а и с цялостната роля на неговите граждани за просвета, собствена църква и революция“, каза в Националния пресклуб на БТА в Русе проф. Николай Ненов – директор на Русенския исторически музей. „Да кажем, че от делтата на река Дунав до река Янтра е пространството, където Доростоло-Червенският митрополит има въздействие, да кажем и за приноса към българските училища, но тъкмо революцията е тази, която е изключително важна, защото русенските революционери дават своето участие и на връх Вола с Козлодуй, и в Диарбекир и другите места, където след това стоят по затворите. За да усетим онова време, в което Априлското въстание е безспорен връх, ние сякаш трябва да го усетим така, както виждаме последните десетилетия при нас – изключително динамични, с провокации, дори и в техническо отношение, както и тогава, с преломни моменти, в които човек трябва да търси своето място. И българите го намират, защото тъкмо националното чувство е онова, което успява да ги сплоти и от обикновения овчар от Котел да направи Захари в Русе. Или пък обикновеното семейство Обретенови в Русе да ги превърне в участници в революцията и да можем днес да говорим с почит и уважение към тях“, обясни проф. Ненов.
„Четири четнически знамена са поръчани от главния апостол Стефан Стамболов за Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание“, припомни проф. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново и посочи, че те са предназначени за въстаниците в Горна Оряховица, Търново, Лясковец и Ловеч. Тя разказа, че по време на Априлското въстание четническите знамена присъстват като задължителни атрибути и символи на борбата. При проектирането и изработката на революционните знаци участват хора, съпричастни към националноосвободителната идея, предимно учители и обществени деятели. И въпреки самодейния характер на начинанието, някои образци са изпълнени със съвършена прецизност и майсторство. Изработени са от качествени и доста скъпи за времето материали.
„Сливенските въстаници демонстрират решимост за борба и оставят костите си в Балкана в името на свободата“, каза в Националния пресклуб на БТА в Сливен уредникът в Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ Виктория Михнева. Тя представи ключови моменти от подготовката и развоя на събитията около Априлско въстание. По думите ѝ едно от най-съществените решения на местните дейци в Сливен преди избухването на въстанието е да се избегне масово надигане на населението и опожаряване на града. Заедно с ръководителите на местния революционен комитет, сред които Нено Господинов, те преценяват, че защитата на цивилното население е приоритет, тъй като съществува реална опасност от разрушения, грабежи и човешки жертви. В този контекст в Сливен се възприема т.нар. четническа тактика – сформиране на добре подготвени въоръжени чети, които да се изтеглят в Балкана.
„Историческата оценка за участието на Враца в подготовката и провеждането на Априлското въстание е несправедливо занижена“, обяви Нели Стоянова от Регионалния исторически музей (РИМ) във Враца. „Врачани полагат неимоверни усилия да съберат средства за закупуване на оръжие, включително чрез известната сделка с лой и пастърма“, обясни Стоянова. Тя допълни, че въпреки събраните значителни средства – около 2000 златни наполеона, много голяма за времето си сума, врачани получават едва осем револвера и сто патрона, всичко на стойност 18 наполеона. Сред причините въстанието да не избухне във Врачанско Стоянова посочи и неблагоприятната военна обстановка. „Градът е бил буквално блокиран от многобройни османски сили – редовна войска и башибозук, които достигат около 7000 души“, каза тя и подчерта, че при тези условия „е трудно да се очаква успех на една слабо въоръжена въстаническа сила“.
„Главен организатор на въстанието в район на южните поли на Средна гора е игуменът на Калугеровския манастир архимандрит Кирил Слепов“, припомня историкът и дългогодишен директор на Регионалния исторически музей в Пловдив (1993 – 2022 г.) Стефан Шивачев, който гостува на представянето на новия брой на списание ЛИК в пресклуба в града. При проучванията за написване на една от последните му книги, посветена на отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир, кръстоносец на Хвърковата чета, един от най-верните помощник-апостоли на Георги Бенковски, Шивачев се натъква на интересни от историческа гледна точка факти. Това е районът на южните поли на Средна гора, който обхваща десетина села – Калугерово, Виноградец, Горно вършило, Долно вършило, Лисичево, Мухово, Славовица, Церово. Населението им въстава масово, част от въстаниците се включват в Хвърковатата чета, други формират още две чети, които се бият в Панагюрище, а по късно в епопеята на връх „Еледжик“.
„Акцент в обновената музейна експозиция в Априлци ще бъде оригинален печат от Първи революционен окръг, дарен на Общината“, съобщи д-р Десислава Вутова от троянския Музей на занаятите, която беше гост в Националния пресклуб на БТА в Троян. По време на представянето беше припомнено, че само на около 20 км от Троян, селищата от Новоселската котловина, са сред много малкото в Северна България, които въстават през 1876 г. Новоселското въстание, част от епилога на Априлското въстание, избухва на 2 май 1876 г. с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено жестоко. Стотици местни жители заплащат с живота си за порива за свобода, избити са монахините и свещениците от Новоселския манастир „Света Троица“, изпепелени са над 700 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва. През 1976 г., по повод 100-та годишнина от въстанието, е създаден град Априлци, обединяващ четири от тези села – Ново село, Острец, Видима и Зла река. Тогава е подредена и тематична експозиция, посветена на въстанието.
В разговора участваха и гостите от новооткрития пресклуб на БТА в Болград, а кореспондентът на агенцията в Букурещ Мартина Ганчева представи репортаж как българската общност в града също отбелязва годишнината от Априлското въстание.
От Болградската гимназия участие взеха Наталия Кара – заместник-директор по учебната част, и три ученички от 11. клас – Наталия Статова, Елена Калпакчи и Ксения Перели. Те показаха връзката между Априлското въстание и Болград с презентация. „В изследванията в том 6 на изданието „Българите в Северното Причерноморие“, в статията „Априлското въстание и българите в Бесарабия и Южна Русия“ авторът Велко Тонев посочва, че в град Болград се създава революционен комитет, чиято дейност се активизира през 1874 година“, каза Ксения Перели. Наталия Статова разказа, че в училищния музей се съхранява фототипното издание на възрожденския вестник „Български глас“, издаван в печатницата на Болградската гимназия, от който излизат 63 броя. „В брой първи от 17 април 1876 година четем: „Нека Бог да благослови въстанието в нещастната наша България! Гласът народен е гласът божи. Времето ще покаже всичко“, припомни ученичката. А Елена Калпакчи отбеляза, че през 1996 година на стената пред централния вход на Болградската гимназия е поставена паметна плоча по повод 120-годишнината от Априлското въстание от Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – София.
Сънародниците ни в Румъния отбелязват по свой начин 150 години от избухването на Априлското въстание. В Българското неделно училище „Йордан Йовков“ към Посолството на страната ни в Букурещ се проведе открит урок, посветен на една от най-ключовите дати в нашата история. Той бе воден от Христиана Трухчева – преподавател в учебното заведение и от майор Красимир Вълчев. Сред присъстващите бе и посланикът на България в Румъния Радко Влайков. „Паметта за тези събития поддържа у нас българския дух и ни прави решителни да запазваме нашата национална памет“, подчерта дипломатът и за пореден път отбеляза, че трябва да сме признателни на Румъния и румънския народ за закрилата, която те са давали на всички наши революционери.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и събеседниците от пресклубовете на агенцията в страната:
От чужбина се включиха гостите от:
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Априлския брой на тема „Априлското въстание!“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/75.
