В североизточния край на Добруджа се намира един вълшебен кът, наситен с природни и исторически забележителности. На шейсетина километра от резервата Сребърна, сред природните красоти на Лудогорието, се простира истински археологически рай. Именно в Делиормана, до градовете Исперих и Завет, е полегнал историко-археологическият резерват „Сборяново” до прочутото селце Свещари. Някога тук бил разположен градът на слънцето Хелиос, а днес мястото преплита в едно множество култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска.
Пред тракийската царска гробница и могилиния комплекс е полегнала тучна ливада, от която се спускат стотици стъпала в живописна падина. В подножието на хълма се спотайва лечебната местност и храмът на Демир баба теке. Къщата и гробът на Железния баща привличат поклонници не само от България, а и от съседните държави. Триметровият гроб на най-почитания светец сред алианското (казълбашко) население на Североизточна България е място, където хора от различни религии изпълняват куп странни ритуали за здраве, щастие и любов. От могилите на Свещари през Демир баба теке минава Пътеката на изпитанието, която пречиства от греховете и носи истинско екстремно изживяване.
Влизайки в живописната гора, отраз се набива на очи колко посещаван е Демир баба теке. Дърветата и храстите са накичени със стотици хиляди дрехи и парцалчета, които според поверието гарантират, чесветецът ще изпълни желанията на посетителите.
В археологически резерват „Сборяново” идват много болни, бездетни и влюбени през цялата година. Ритуалното измиване, лягането върху скала, пускането на пари в улей… са действия, практикувани от векове.
Святото място при Свещари е известно още от VI в. пр. н. е. и е било тракийско светилище на подземните божества,водата и здравето по времето на гетите. В дълбоката сенчеста долина в подножието на Камен рид, до непресъхващ извор, е самото светилище. Запазени са скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея. Вградените в стената огромни скални късове са от гетски храм. Там и днес туристи лягат за здраве и сила.
В Средновековието на Демир баба теке в Свещари е имало християнски параклис. Историците, братя Шкорпил са открили преди век голям каменен кръст на хълма, който е изчезнал. Сега тук се провеждат археологически разкопки,за да се реставрира древно тракийско селище.
Интересът към гробницата на Демир баба (Железния баща), където са живеели множество дервиши е нестихващ. На това място се преплитат християнски, алиански и сунитски традиции. Реалността се смесва с мистиката. На Гергьовден на огромните поляни пред могилите на Свещари се събират хиляди мюсюлмани на огромен събор и принасят курбан на светеца. Всеки месец май Демир баба теке се посещава от стотици поклонници от страната и чужбина. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в ”очите на дявола”, мятат камъче към процепите в стената, за да разберат дали ще имат рожба. Връзват парцалчета по дърветата, храма, които са милиони.
Кой е Демир баба?
Според легендата Железния баща бил надарен с неимоверна мощ богатир. Когато настъпила суша, бръкнал с ръка в земните недра и бликнал чудодеен извор. Водата му била лечебна. Силата и нараства на Гергиовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от христяни и мюсюлмани. Според преданието Железния баща с две крачки се изкачвал от извора на платото. На обикновения човек са му необходими доста усилия и хубава екипировка,за да мине през пролуката в пещерата и да се пречисти от греховете си.
Дървеният ковчег на Демир баба постоянно е затрупан от дарове. В двора на храма има древни останки, в пролуката накоито се хвърля камъче. Влезе ли то в процепчето,това е знам, чете очаква рожба. Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множат авоарите му. Полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната употреба. Този ритуал гарантира здраве, както и измиването с водата от язмото, вътре в двора. Каменните чудотворни реликви са от тракийско светилище, което е съществувало допреди 4 века. Могилите на Свещари, които са най-големите в страната ни и са на 200 м разстояние от Демир баба теке, връщат към специалното предназначение на тази местност в миналото. Докато посещението на тракийските гробници е платено и става в конкретни часове,то достъпът до Демир баба теке е безплатен. Няма още открити останки от христянската черква, но според историка Карел Шкорпил в нея е била гробницата на хан Омуртаг. По време наТурската империя гетското и христянското светилище става свещено място за казълбашите. Кои са те?
В буквален превод думата означава „червеноглавите”, защото през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти.Те имали различен бит, облекло и обичаи. Казълбашите нямат джамии, не носели шалвари и не забулвали лицата на жените си през вековете, което днес не се спазва. Почитали огъня, камъка и особено своите мъртъвци. Най-голямата им светиня на Балканите е Демир баба теке.
Тръгвайки си от лечебната местност се изкачва хълм, прорязан от каменна алея със стотина стъпала. Тя отвежда до входа на музейния и археологически комплекс „Сборяново”. Намиращата се тук свещарска гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са разположени на площ от 100 дка. Преди 26 години тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура. Намерените амфори, гръцки съдове и други предмети от елинската епоха сочат, че в северната част на Демир баба теке е имало град. Най-вероятно това е бил градът на слънцето – Хелиос и гетите търгували оттук с гръцките градове колонии по Черно и Бяло море. Имало е пристан, който е отвеждал лодките до Дунав. Сега тук се простира чудно хубава зелена гора, която пленява с красотата си.
Хора от различни краища идват тук на 2-ри август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление. Могат да се видят и парченца от дрехи, вързани по дървета за да им донесат здраве. Връзването на парцалчета от дрехи е стар тангриански обичай, който повелява по свещени места да се връзват за здраве по клоните на дърветата части от дрехата покриваща болното място. Ако човек няма конкретни оплаквания, то се взима парченце от която и да е част.
Хората тук дават курбан и се молят съкровените им желания да се сбъднат.
За аязмото в двора се смята, че лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве. В двора има липа покрита с мъх и от него дамите следва да си занесат парченце у дома.
Легендата разказва, че по време на страшна суша по тези земи се появил светецът Демир Баба, бръкнал в скалата и оттам потекъл извор, който бил лечебен. Този извор все още е известен под името Петте пръста или Беш Пармак. Там хората, които вярват в чудодейната вода, спират за да пият и да си налеят от лековитата вода.
Този извор се намира в резервата Сборяново при река Крапинец в местността Камен рид. Легендата за Железния баща гласи, че той само с две крачки от извора се изкачвал на платото.
Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или просто да почерпят сили, лягат върху камъка, който се намира в двора и той ще ги дари със жизнени сили и енергия.
В двора има и един друг камък – наречен „Камък на здравето“ с кръгли отвори, през които следва три пъти да се прокара бяла кърпичка или синджирче за здраве.
Има и древни останки, в пролуката на които се хвърля камъче. Влезе ли то в процепчето, те очаква рожба. Всеки прокарва пари през каменен улей, за да се множат авоарите му.
Съществува и друг ритуал – избождане очите на „джадията”. Със затворени очи следва да направиш няколко стъпки напред и да уцелиш кръглите скални дупки, наричани очите на Вещицата – всяка около 4 см в диаметър и тогава се освобождаваш от злото.
След това се изкачваш по пътеката на изпитанието, минаваш през дупката на лъжата и през тясното отверстие и ако успееш значи животът ти е праведен, твърди казълбашката легенда. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба.
Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил ниската вратичка и винаги, когато някой влезе се е покланял на българина.
Текето е прието за „историческа българска старина” през 1924 г. и заедно с гробницата са обявени за един от деветте български културни и природни паметници, включени в списъка на Юнеско. През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.
„Първите записани сведения са от 1824 година в османотурската ръкописна апокрифна книга „Веляетнаме Демир баба султан“ – „Житие на Демир баба султан“.
Ето цитат от последната книга за Железния баща на Борис Илиев: „За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“.
Местността Сборяново е свещена още от времето на гетите, светилище е за хора от всички религии, в района има 100 могили, които са били построени по звездна карта. Намиращата се тук свещарска гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Регионът е оживено културно и религиозно средище от 1 в. на н. е., като могилите, некрополът, гробниците и светилищата са разположени на площ от 100 дка. Преди 26 години тук е открита една от най-големите археологически находки – Гинина могила. Свещарската гробница е наречена чудото на тракийската архитектура.
По материали от Интернет – Диана СТЕФАНОВА
