Творчеството на Пенчо Славейков и ролята на баща му Петко за просветното дело в Търговище бяха тема на дискусия в областния град. Дискусията „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм, бе проведена в Националния пресклуб на БТА в Търговище. Инициативата под надслов „Пенчо Славейков днес“ е организирана от Българската телеграфна агенция (БТА).
Модератор на дискусията бе поетът, литературовед и литературен критик доц. Йордан Ефтимов. Според него, когато се обсъжда творчеството на Пенчо Славейков, не бива да се пренебрегват произведенията на неговите братя и ролята на баща му Петко Славейков, която е „съвсем очевидна“. „Все пак стихотворението „Баща ми в мен“ е написано именно от Пенчо Славейков. Това е най-първото стихотворение за отношението към родителя“, посочи литературоведът.
По думите му разговорът за Пенчо Славейков естествено се разширява и към творчеството на останалите представители на кръга „Мисъл“, тъй като българският модернизъм е възможен благодарение на усилията на няколко много силни творчески личности. А също така обсъждаме тези, които са писали важни текстове за Пенчо Славейков, включително и романи, каза Ефтимов. Той припомни, че в някои от проведените досега разговори в други градове в страната са били представяни писатели, изградили фикционални творби върху живота на Пенчо Славейков. Според него това показва, че палитрата от възможни теми е доста широка.
По време на разговора Ефтимов открои и идеята на генералния директор на БТА Кирил Вълчев чрез кампанията отново да бъде въвлечена цялата страна, както и интелектуалците от различните региони, в общ разговор за миналото, наследството и начина, по който днес ги възприемаме. „В цялата страна има хора, които са готови да изкажат противоположни, различни и по различен начин аргументирани позиции към миналото, към предците, към наследството и тези гласове трябва да се чуват“, каза литературоведът.
Според него българското общество е твърде централизирано, особено по отношение на медийното отразяване и присъствието на публични личности на големи форуми. „Чрез кампанията на БТА се показва, че това е проблем и че си струва и е важно да се появят и да изкажат някаква позиция представители на библиотеките, театрите, музеите, училищата в цялата страна“, коментира той.
В рамките на дискусията доц. Йордан Ефтимов каза още, че историята на Петко и Пенчо Славейкови показва различните измерения на отношението към образованието – от прякото участие на Петко Славейков в просветното дело до критичната позиция на неговия син Пенчо към конкретните форми на обучение. И изтъкна, че промените в учебните програми и споровете около тях не са явление само на съвремието ни.
Ефтимов постави акцент и върху начина, по който днес се оценяват писателите от миналото. „Когато като критици оценяваме дали нещо е добро или не, ние не сме извън времето си – намираме се в определена система на мислене. Но това не означава, че не трябва да даваме оценка“, каза той.
По думите му мнозина, особено когато става дума за писатели от миналото, са склонни просто да приемат, че всеки има своето място и „всичко е наред“. Според литературоведа, обаче, е важно да се правят разграничения, защото „някои от тези творци са по-задълбочени, литературно по-сложни и развиват езика в по-голяма степен“.
Като пример Ефтимов посочи отношението на съвременните ученици към творчеството на Пенчо Славейков. Една от причините той да не се ползва с толкова симпатии сред учениците днес е съзнателната употреба на диалектни думи, смята литературоведът. „Те присъстват в поезията му не защото са били единственият му естествен изказ, а защото той нарочно я обогатява с тях. Това се оказва сериозна спънка за днешните ученици, които искат бързо да разберат всичко“, каза Ефтимов.
Той подчерта, че именно това затруднение може да бъде разглеждано и като част от особеностите на добрата литература. „Една от концепциите за добрата литература е, че тя съзнателно поставя препятствия, за да ни накара да четем по-бавно и с повече усилие“, каза още доц. Йордан Ефтимов.
В разговора в Търговище участваха уредникът в Регионалния исторически музей Николай Ставрев и преподавателят по английски език Петя Глеридис.
Историкът Николай Ставрев посочи, че Петко Рачов Славейков поставя началото на нов период в просветното развитие на Търговище по време на престоя си в тогавашния Ески Джумая през 1863–1864 година. Пристигането му в града е свързано с изграждането на училището „Свети Седмочисленици“ – едно от най-значимите възрожденски училища в българските земи, а дейността му променя организацията на местното образование, отбеляза Николай Ставрев.
Учителят по английски език във Второ Средно училище (СУ) „Проф. Никола Маринов“ в Търговище Петя Глеридис каза в рамките на дискусията, че Пенчо Славейков е сред най-трудните за превод български поети на английски език. Глеридис разказа за личната си връзка с творчеството на поета още от ученическите ѝ години. По нейни думи интересът ѝ към Славейков започва по необичаен начин, след като заедно с три нейни приятелки, като ученички, разигравали литературния кръг „Мисъл“, влизайки в ролите на неговите представители, а Петя Глеридис била самият Пенчо Славейков.
Срещата в Търговище беше 31-ата от кампанията на БТА „Пенчо Славейков и българският модернизъм“. Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се осъществява във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната.
Декемврийският брой на списание ЛИК тази година също ще бъде посветен на Пенчо Славейков. Освен репортажи от проведените срещи, изданието ще включва и специален проект с 160 думи от 160 души, посветени на 160-ата годишнина от рождението на поета.
