Надяваме се чрез положително изпълнените проекти да успеем да задържим младите хора, защото разчитаме на тях за развитието на страната и региона. Това каза Татяна Гичева от офиса „Европа директно“ в Добрич по време на конференция в града по проекта „Европа в България: Общо бъдеще“, който БТА изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Мрежата „Европа директно“ има 13 центъра в България и над 400 в цяла Европа, и предоставя връзка между гражданите и институциите на Европейския съюз. Офисът в Добрич е създаден по проект на Търговско-промишлената палата през юни 2021 г. Планирано е да функционира до 2025 г., като работи за повишаване на информираността за политиките и сферите на въздействие на Европа, отбеляза Татяна Гичева и насърчи общините да се свързват с екипа на центъра, за да може и от там да споделят добрите им практики с обществеността и партньорите си.
Гичева припомни, че в Европейския съюз действа временният инструмент „Next generation EU“ за преодоляване на икономическите и социални щети след КОВИД-19, който се разпределя по няколко програми с обща стойност над 800 милиарда евро. Целта е да станем по-икономични, цифровизирани и устойчиви срещу бъдещи предизвикателства, каза тя.
Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният елемент от инструмента и по него се предоставят безвъзмездни средства, за инвестирането на които държавите предварително изготвиха планове. Специални глави в механизма предвиждат изменение и обновяване на плановете и тяхното предоговаряне, посочи Гичева.
Одобрената сума за грантове в България по механизма е 5,69 милиарда евро. През ноември Европейската комисия разреши първия транш от 1,37 милиарда евро, като първото плащане бе получено през декември. В него се обхващат реформи и инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновации, интелигентната промишленост, неутралността по отношение на климата, цифровата свързаност, борбата с прането на пари, социалното приобщаване, устойчивия транспорт и пътната безопасност, здравеопазването и системата за одит и контрол.
Второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост е планирано за първото тримесечие на настоящата година, но ще има забавяне, тъй като голяма част от ангажиментите, особено свързаните със законодателни промени, не са изпълнени, каза Гичева, но добави, че към днешна дата няма отправено официално искане за преразглеждане.
Второто плащане има 66 ключови етапи и цели, от които 40 са свързани с реформи, а 26 – с инвестиции. Траншът е в размер 724 милиона евро безвъзмездни средства и включва първи стъпки по програмите за енергийна ефективност и икономическа трансформация, инвестиции и реформи в областта на устойчивия транспорт, здравната система, социалното включване.
Планът за възстановяване и устойчивост на България включва четири стълба с 12 компонента, предвижда 103 мерки с 47 реформи и 56 инвестиции. Първият стълб е „Иновативна България“ и е насочен към всеобхватна реформа на сектор образование, инвестиции в модернизацията му, реформа на екосистемата за научни изследвания, инвестиции в наука и иновации, подкрепа за развитието на промишлени райони и паркове за привличане на инвестиции.
Стълбът „Зелена България“ цели развитие на нисковъглеродна икономика. В „Свързана България“ един от акцентите е устойчивият транспорт и подобряването на пътната безопасност, насърчаването на електрическата мобилност. Планира се въвеждане на нов регионален подход с пряко участие на местните общности в управлението на еврофондовете и инструментите.
Четвъртият стълб е с акцент в здравеопазването и цели да бъде преодолян проблемът с недостига на здравни специалисти. Ще се направят инвестиции в сектора за разработване на различни цифрови платформи.
Страната ни още не е заявила заеми по Плана, каза Гичева. Сумата, предвидена за България от Европейската комисия, е близо 4,1 милиарда евро. Крайният срок за кандидатстване е август 2023 г., като страната ни дотогава трябва да заяви дали иска да отключи средствата и как ще ги използва.
От офиса на „Европа директно“ бяха подготвили за конференцията в Пресклуба на БТА в Добрич и информационен лист на всяко министерство, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Най-бързият достъп до отворените програми по него се осъществява през системата ИСУН, която е най-достоверният източник на информация, каза Татяна Гичева.
БТА
снимка: Красимир Кръстев
