Тръмп го иска, но ще се сблъска с Путин и Си
Походът ще бъде към Арктика – там са огромните залежи на критични суровини, без които няма смартфони и дронове
Целият свят е обърнал поглед към очакваната сделка между САЩ и Украйна за достъп до т.нар. редкоземни минерали, които Киев трябва да осигури в замяна на гаранции за сигурност. В първоначалното искане на САЩ ставаше дума за стойност от 500 млрд. долара.
Защо най-фаталният геополитически въпрос – война или мир, минава през подземните ресурси? Треската за критични суровини днес е като треската за злато в миналото, защото заради много ключови производства – от смартфони до дронове, търсенето им ще расте в пъти.
Неслучайно Доналд Тръмп каза крилатата фраза Drill baby, drill! (Сондирай, сондирай!) и при клетвата си като президент, и при речта си пред Конгреса. Познавачи обясняват, че той е фиксиран върху идеята за засилено използване на полезни изкопаеми, и не само нефт и газ.
След края на колониализма и със създаването на ООН борбата за ресурси и енергия става основен двигател на външноикономическите и геополитическите амбиции на големите държави – къде явно, къде скрито.
Какъв е мотивът на Тръмп
и администрацията му да постави на преден план тази оферта? Първоначалната идея бе, че при инвестиции в ресурсите на Украйна САЩ ще имат дългосрочен интерес да пазят сигурността там. Експерти обясняват обаче, че под повърхността прозира по-амбициозна стратегия на САЩ за господство в областта на минералите, чиято крайна цел е Арктика – северната полярна област на Земята.
Топенето на ледовете създава достъп до потенциално огромни находища на редкоземни минерали, нефт, газ, както и до нови транспортни маршрути като Северния морски път.
Така изведнъж подмятанията на Тръмп как Гренландия и Канада ще са скоро част от САЩ почват да добиват логика.
Цялата политика е свързана с достъпа до изключителната икономическа зона на Арктика. Тя пък е свързана с бреговите линии на заинтересованите страни. САЩ в момента разполагат само с тази на Аляска. А залежите в Арктика са огромни – става дума за около 30% от залежите на петрол и газ на планетата, както и на над 45 от 52 редкоземни елемента, които САЩ използват, казва пред “24 часа” международният анализатор и председател на Комисията по европейски въпроси в НС Димитър Гърдев.
По този начин САЩ ще имат достъп до Арктика при изключителни условия и със специален статут. Амбицията не е от днес или вчера – още президентът Хари Труман предлага Гренландия да стане част от САЩ.
Но каква е връзката между достъпа до украинските минерали и амбициите към Артика? Става дума за диверсификация на източниците. Макар и голям и обещаващ, потенциалът за добив на полезни изкопаеми в Арктика е несигурен и скъп за експлоатация поради суровите условия и ограничената инфраструктура. Например украинският титан – жизненоважен за космонавтиката, и ключовият за батериите литий могат да осигурят време на индустрията на САЩ, докато текат проучванията в Арктика. Важно е да се каже, че в ледения регион влиянието си разширяват Русия и Китай – Москва чрез добив в Западен Сибир, а Пекин – чрез икономически инвестиции.
Огледална политика към другата част на Арктика има Руската федерация. Ако планът на Тръмп се осъществи,
двете страни ще превърнат Арктика и огромния ѝ ресурсен център във вътрешно море
Това са истинските допирни точки между двете страни, обяснява Димитър Гърдев.
Къде е мястото на Европа в тази сложна геополитическа динамика? На 20 януари – ден преди Доналд Тръмп да встъпи в длъжност като президент на САЩ, Обединеното кралство и Украйна подписват т.нар. Стогодишно споразумение, където в трета част, чл. 4 пише, че се гарантира “сътрудничество в конкретни сектори на икономическата и търговската дейност в подкрепа на взаимния просперитет”.
Всъщност това е, към което САЩ се опитват да достигнат като споразумение с украинския президент Володимир Зеленски. Тук
много по-ясен е сблъсъкът между Великобритания и САЩ
и защо премиерът на Англия Киър Стармър подкрепя президента Зеленски. Те имат имат договор, който фиксира такива задължения, преди Тръмп да встъпи в длъжност, посочва Гърдев.
След напрегнатата среща между Тръмп и Зеленски в Овалния кабинет Стармър организира среща на върха на европейските лидери в Лондон на 2 март с цел да се подкрепи Украйна и да обсъдят пътя към “справедлив и траен мир”. Там присъстваха както Зеленски, така и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френският президент Еманюел Макрон, канцлерът на Германия в оставка Олаф Шолц, премиерът на Полша Доналд Туск, италианската премиерка Джорджа Мелони и други.
След срещата Зеленски заяви пред репортери, че все още е готов да подпише споразумението за минералите. На 4 март в социалната мрежа Х той изрази готовност да работи “под силното ръководство на президента Тръмп” за подписване на сделката “по всяко време и във всеки удобен формат”.
Може ли да се каже, че ценностите и ангажиментите отстъпват пред политиката на интересите? Според политолога доц. Огнян Минчев става дума за част от разграждането на системата на либералния консенсус, създадена след края на студената война.
За последното десетилетие светът преживя много категоричен и радикален преход от политика на ценностен либерализъм с определени гаранции за спазването на принципи от всички към политика на открита геополитическа конкуренция, в която водеща роля имат прагматичните интереси. А ценностите, ако са изобщо споменавани, нямат особено значение за политическите стратегии на актьорите на международната сцена, казва пред “24 часа” политологът доц. Огнян Минчев.
СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Според него с идването на новата администрация на Доналд Тръмп има още по-драматично напускане на всякакви ценностни основания на водената досега политика и издигането изцяло на принципа America first (“Америка на първо място” – б.р.)
А тези интереси се защитават със степен на категоричност и арогантност, която надминава всякакви образци след средата на ХХ в. в поведението на основните актьори на колективния Запад на международната сцена, обяснява Огнян Минчев. Това поставя Европа в доста сложна ситуация, тъй като отношенията със САЩ бяха изработвани по време на предишната американска администрация – със съответните уговорки, подкрепи и гаранции. Това личи и в отношението на екипа на Тръмп към европейските лидери и Европа като цяло. Тя не бе допусната до преговорите между САЩ и Русия в столицата на Саудитска Арабия. Обявената за един час среща между полския президент Анджей Дуда и Доналд Тръмп бе скъсена на 10 минути, а поради натоварен график държавният секретар на САЩ Марко Рубио отказа среща с еврокомисаря по външна политика Кая Калас.
Всичко това показва, че трябва да има скоростен рестарт в европейската политика спрямо САЩ и обратно и да започнем активна дейност за уеднаквяване на позициите и намиране на общи решения, смята Димитър Гърдев.
Затова според него най-лошият сценарий е Европа да се окаже едновременно в конфликтни отношения с трите свръхважни държави – Руската федерация, Китай и САЩ.
Европа е с най-големия и мощен пакет санкции към Русия. Отделно сме в скрита търговска война с Китай. И тъй като сме най-близо като съюзник със САЩ, най-бързо трябва да намерим общ подход, за да не се стига нито до търговска война, нито до конфронтационни взаимоотношения, нито до военни ограничения, обясни международният анализатор.
