ПРОФ. НИКОЛАЙ ВИТАНОВ: Кратка информация за войната за 28 март 2023 г.

Днес ще обсъдим какво става на някои участъци от фронта в Украйна. И ще посмятаме малко.

Войната си върви бавно и логично. Руснаците настъпват полека, украинците готвят пролетния юруш. Размерът на този юруш обаче все повече се свива, тъй като резервите заминават в месомелачките покрай Бахмут и Донецк.

Преди да се захванем с Бахмут, да видим какво става покрай Донецк. Там основното сражение е за добре укрепената Авдеевка и малко в сянка остава това, че руснаците атакуват и са превзели повече от половината Мариина, което си е почти предградие на Донецк. Основната руска цел тук е изтласкване на украинската армия далеч от Донецк. Украинците са с цел да удържан позициите, защото от тях лесно обстрелват Донецк, който е голям град. Руската армия е в покрайнините на Красноголовка и Новомихайловка, но напредъкът е бавен защото украинските позиции са добре укрепени – тук укрепленията са правени с години, за да има добра база за атака на Донцек. В Авдеевка вървят позиционни боеве. Бавното движение напред на руските части продължава, но градът не е обкръжен и украинските части не са отрязани логистично. Така, че тук се очакват продължаващи тежки сражения.

И тъй, основното сражение на фронта продължава да е това за Бахмут. Много отдавна ви писах, че основното сражение във войната ще е за Донбас и в района на Славянск и Краматорск. Виждате, че е така. Юрдеците крякаха, че отдавна съм писал, че руснаците ще напредват бавно, докато превземат силно укрепените Бахмут и Авдеевка и след това сравнително бързо ще стигнат Славянск и Краматорск. След като се усетиха, че и тази прогноза е вярна, юрдечетата млъкнаха и се върнаха на стандартното крякане колко съм грозен и как нищо не разбирам. Е, сега не може всички да се умни и красиви, трябва да има един глупав и грозен.

Назад към Бахмут. Тук настъплението на руските части продължава. Да посмятаме и да видим защо е така и защо американският генерален щаб не е доволен, че украинският генерален щаб се концентрира върху Бахмут и с това се намалява обхвата на планирания пролетен украински юруш. Пак за умните и красивите ми юрдечета: контранастъпление е, когато имаш артилерийско превъзходство, юруш е – когато нямаш артилерийско превъзходство. Украинците нямат артилерийско превъзходство. Значи – юруш. А може ли един юруш да е успешен. Може, зависи колко пушечно месо ще хвърлиш и дали ти пука за загубите.

Така. Бахмут е около 50 квадратни километра. От тях руснаците са превзели 70%, тоест 35 квадратни километра. Да направим оценка на загубите. Знаете, че безвъзвратните загуби са около 3:1 – на 3-ма украинците 1 руснак. Това е поради руската превъзходство в артилерия и поради това, че руснаците си пазят войниците доста повече от украинците. Да допуснем обаче, че в района на Бахмут безвъзвратните загуби са 2:1 – на двама украинци 1 руснак. Взимаме по-благоприятен сценарий за украинската армия. Друго благоприятно предположение е, че средните украински безвъзвратни загуби на ден са 200 човека. Повече са, но вземаме и това благоприятно за украинската армия число. Интензивната борба за Бахмут трае вече 5 месеца, което са 150 дни. Оттук, безвъзвратните украински загуби досега според оценката са 30 000 души, а руските – 15 000. Та – на превзет от руснаците квадратен километър украинците губят към 850 човека, а руснаците – 425. Остават непревзети още 15 квадратни километра. Тоест очакванията са украинците да загубят още 12 750 човека, а руснаците – 6375. Иначе казано,очакваните загуби от сражението за Бахмут от украинска страна да са около 40 000, а от руска – около 20 000. Това е доста. Украинската армия се очаква да загуби един пълен корпус при Бахмут, а руската армия – 2 дивизии.

Да видим сега, защо американците са недоволни. Руснаците поддържат 30 000-на гурпировка около Бахмут. За да бъде унищожена, украинците трябва да организират 4:1 превъзходство в жива сила, тоест да стоварят там 120 000 човека. Със съответната артилерийско и друго превъзходство. Такова няма и се очаква загубите при такава концентрация на войски на такова малко пространство да са огромни. Да допуснем обаче, че съотношението на безвъзвратните загуби продължи да е 2:1. тогава, за да унищожат 30 000 руски войника, украинците ще загубят 60 000. Не е ясно дали при това ще успеят да си върнат Бахмут, защото руснаците имат доста свежи резерви. Но като сложим и очакваните 40 000 загуби, то евентуален юруш при Бахмут може да доведе украинските безвъзвратни загуби там до 100 000 човека, а от 120 000-ната групировка да останат 60 000 и то в лошо състояние.

Полека ни се разкрива, защо са недоволни американците. Украинците тендират да хвърлят части от 100 000-ната групироквка, подготвена за пролетния юруш за удържани на ситуацията в Бахмут. Загубите обаче са огромни и числеността на групировката за юруща намалява. А недостатъчно голям юруш рискува да бъде удавен в кръв от руската артилерия с последваща криза за пушечно месо в украинската армия. Затова американците са недоволни. И правилно са недоволни както виждате.

Мисля, че добре ви описах мащабите на ставащото покрай Бахмут. След Бахмут идва последната отбранителна линия на украинците в Донбас – линията Консантиновка – Краматорск. Там сражението ще е още по-голяма отколкото при Бахмут. И както отдавна съм ви писал – там ще се реши войната.

Следват рубриките

Политологията –(Ден 111)

Караме нататък с политическата култура. Политическата култура се състои от количества и качества, свързани с тези количества. В политическата култура има някакво количество политически представи, някакво количество политически ценности и ценностни ориентации, още по-друго количество политически установки , тоест отношения на съответния субект към политическите явления. Има и още някакво количество политическо поведение и още има и някакво количество политически традиции, тоест способи за предаване на образци на политическо съзнание и поведение. Тъй, видяхме количествата, сега да видим свързаните с тях качества по нашите земи. В нашенската политическа култура количеството на субектите с голяма количество политически представи формирани на основата на собствени разсъждения е твърде малко. В голяма част от елита политическите представи са меко формирани от външни въздействия. Е, ами умели са тия външните, умело формират политически представи. Що да него правят, след като Луната, пардон Ганьо спи. Спи Ганьо, спи и като се събуди – политическите му представи умели формирани от външни фактори. И се пъне Ганьо – брей каква политическа култура имам. И гледа наш Ганя – докато спал и после рупал чипс на дивана, то и политически ценности му се появили. Откъде? Пак по същия механизъм – формирани умело от умели ръце със знания и възможности. И става наш Ганя джендър и почва да яде скакалци, защото такива са му ценностите. Политическо културно влияние демек. Нали схванахте. Умело формирате политически ценности у Ганя. Отвличате го с голата кука, че е умен и красив. Като го качите на куката, му програмирате политически ценности и политически ориентации. После е лесно да управлявате програмирания Ганя. Яж скакалци – яде скакалци. Яж едни други кафяви работи – и това ще яде. Нали такава му е ценностната система и ценностната ориентация. Докато Ганя рупа чипс на дивана, му фиксирате политическите установки, оформяте му политическото поведение и му разрушавате националните политически традиции. И Ганя е ваш. Пльоскай се по паветата – пльоска се по паветата. Може даже да се пробвате да го пратите да се бие в Украйна, макар че тук ще ударите на камък. Както казва дядо Фройд, политическата култура си е политическа култура, ама инстинктът за оцеляване е първичен.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 69)

Още никой юрдек не се е сетил, че освен за политология ви разправям и за деографията. Ш-ш-ш-ш-ш-т, тихо, да не вземат да се усетят. Че кряканашкият делириум ще се разпростре и в тая посока.

… Количеството изобретателност, реално доставяна от икономическите и социални системи се определя от цената, която обществото желае да плати за изобретателността…

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Нашето общество не желае да плати цената. Както винаги, техническата и социалната изобретателност трябва да му се доставя гратис. А тия, които я доставят, отиват там, където им се плаща. И какви са последиците от това?

1. Нефункциониране а пазарните отношения. ПазарЯт, пазарЯт – реват някои, пък не щат да плащат за изобретателност. Ами няма такава и после чешим глави и се чудим защо пазарЯт не оправя работата. Ами няма да я оправи – пазарЯт е дефектен и изкилифирчен. Пазарните отношения нито са каквито трябва, нито са регулирани. Иначе пазарни разбирачи в държавата – бол. Накълвали постулатите на австрийската школа и уверено ни водят там, където австрийската школа закара Австро-Унгарската империя.

2. Социални търкания. Ограничени ресурси плюс липса на изобретателност. Какво очаквате. Ами очаквате формиране на групи, които да придърпват ограничените ресурси към себе си. Това е толкоз просто и логично.

3. Недостиг на капитал. Ами как ще има капитал, като няма кой да действа по процеса на трансформация на ресурси в капитал. Значи слагаме и бедност в кюпа.

4. Ограничения налагане върху развитието на науката и технологиите. Ама сега туй, ама сега онуй, олеле, омотахме се от кризи, кое сега по-напред, ама науката и технологиите са ни последната грижа. Ами точно защото са ви последната грижа, затова сте се омотали. Ама не може така, ама трябва да има ограничения, че да може да отклоняваме пари от науката и технологичното развитие, как тъй ще ги оставим да се развиват без да крадем оттам.

И така, полека ви става ясно, защо кашите са такива, каквито са.

Хайде стига за днес по това.

Следва рубриката

Въпросите и отговорите на Витанов

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 250. Върви девети месец.

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 3548 Наближава 1 година

Въпрос – ама защо има конфликти ?

Отговор – Какво беше конфликт. Ами конфликт беше сблъсък на противоположни интереси, цели и възгледи, водещо до противодействие между субектите на кофликта и съпроводено с неготивни чувства от тяхна страна. Тъй, да видим сега няколко фактора за нарастване на броя на конфликтите

1. Глобализацията. Едно време, като я нямаше, контактуваха интереси от определена географска област. Пак имаше конфликти, но бройката им не може да се мери с бройката днес, когато глаболизацията докара всички в контакт един с друг. Всеки ден субектите се сблъскват с тонове противоположни интереси, цели и възгледи и възникват много повече конфликти. Тъй де и много повече негативни чувства възникват.

2. Усложняване на живота и взаимоотношенията

тая работа води до увеличаване на броя на интересите, целите и възгледите на субектите. Съответно расте и броят на противоположните такива. И хоп – расте броят и на конфликтите. И на негативните чувства.

3. Увеличаване на скоростта на протичащите изменения.

Това пък води до бърза промяна в интереси, цели и възгледи. Вчера не си бил в кофликт, ама днес развитието е променило нечий интерес, цел или възглед и айде – няколко конфликта повече.

4. Увеличаване на стреса.

Като ти се увеличи стреса вследствие на бързото развитие на събитията, ти се появява интерес да не си в стрес. И тоз интерес може да влезе в противоречие с други интереси, които очакват бързо да им свършиш работата. И ей го конфликта. И негативните чувства идват. Ето един весел

Закон на Витанов: Броят на конфликтите, в които човек се въвлича е обратно пропорционален на непукизма му.

Добре, стига за днес.