Православната църква почита на 8 декември Св. свщмчк Елевтерий, който произхождал от знатно римско семейство. Той получил християнско възпитание. Когато бил на 20 години, св. Елевтерий бил провъзгласен за епископ. Светият отец допринесъл много за укрепване на Христовата вяра със своите мъдри проповеди и всеотдайна служба на Бога и паството си. На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си. Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник. Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт. Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа. Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата „Св. мъченица Сусана“. Преподобният Павел Латрийски бил роден в град Елей в Мала Азия, близо до Пергам, от благородни родители. Още като малък той изгубил баща си и се възпитавал в обителта на свети Стефан във Фригия. Скоро след това погребал и майка си и още като юноша изцяло се посветил на служение на Бога в един манастир на планината Латра, недалеч от Милет. Той умъртвявал плътта си, никога не лягал на одър и дори на рогозка, а облегнат на някое дърво или камък, си отдъхвал в кратък сън. Често, за да преодолее съня, той окачвал два големи камъка на гърба си и преди утренята обикалял манастира или на брега на близкия поток се предавал на гореща молитва и богомислие. Но преподобният Павел не се задоволил с тези подвизи и за да се посвети всецяло на Христа, се оттеглил в безмълвие в една пещера, а по-късно се преселил на една висока планина. Овчар случайно го открил в уединението му и му доставял храна. Преуспявайки в духовното съвършенство, той се сподобил от Бога с дар да вижда невидимия свят и вършел чудеса. Славата на дивните му подвизи и на светото му житие привличала при него много подвижници, които се заселили в подножието на скалата и устроили манастир. Император Константин Багрянородни често му пишел, като го молел за молитви и съвети. Българският цар Петър и римският папа го почитали заради богоугодния му живот. Тъй като безмълвието му се нарушавало от многобройните посетители, преподобният Павел на два пъти се оттеглял на остров Самос, където основал лавра и възстановил три манастира, разорени от агаряните. Когато отново се завърнал в Латра, той предсказал часа на кончината си. После слязъл от планината, благословил братята и с мир предал духа си на Господа.
На този ден празнуват всички с имената Свобода, Елевтер, Елевтерия, Стамат и Стамо. Стамат от гръцки означава „спирам, прекратявам“. Има същото значение като името Запрян.