Бъдещият бюджет на ЕС събира различни фондове в общи планове, а големият въпрос е каква роля ще играят националните правителства и местните власти при разпределянето на парите
ЕС е напът да промени напълно начина, по който разпределя парите за своите региони. Сложният момент е да го направи така, че да не изключи местната власт от вземането на решения.
Предложението на Брюксел включва това отделните програми и фондове да се обединят в единна рамка, част от която ще бъде финансирането за кохезия, за земеделие, социална политика, рибарство, миграция и сигурност в национални и регионални планове. Целта е опростяването на системата, но според критици този подход крие рискове – решенията за финансирането, от което зависят регионите в страните от блока, ще се окаже в ръцете на националните правителства.
Европейската комисия предвижда почти 2 трилиона евро бюджет за периода 2028 – 2034 г., като 865 млрд. са за националните и регионалните планове на страните членки. Около 450 млрд. евро от тях ще бъдат насочени към икономическо, социално и териториално сближаване, а поне 218 млрд. евро са предвидени за по-слабо развитите региони.
Оттук на практика тръгва и спорът за бъдещето на кохезионната политика, която през последните десетилетия подпомага финансирането на пътища, железници, болници, училища и хиляди други местни проекти. Досега различните еврофондове имаха собствени програми и правила. Съгласно новия модел обаче голяма част от тях ще се слеят в национални и регионални партньорски планове. Според ръководената от Урсула фон дер Лайен комисия това ще намали бюрокрацията и ще позволи средствата по-лесно да се пренасочват при кризи.
От Европейския парламент например посочват, че сливането на фондовете в големи национални пакети
може да измести решенията от регионите към централните правителства
Според евродепутатите кохезионната политика трябва да продължи да има собствен и защитен бюджет, като трябва да се гарантира реалното участие на местните власти.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е съвносител на проекта за регионално финансиране, коментира пред “24 часа”, че всъщност има заложена разпоредба, която задължава включването на кметовете и областните управители в процеса на писане и изпълнение на даден план. “Надявам се тази разпоредба да остане в регламента до самия му край и след като приключат преговорите”, отбеляза той.
Новаков е категоричен, че местните власти трябва да участват в изработването и изпълнението на плановете, тъй като различните части на България имат специфични нужди. Той даде пример с два близки региона – Монтана и Плевен: “Ако на едното място се развива земеделие, на другото е здравеопазване. Ако на едното място има нужда от туристи, на другото имат нужда от инвестиции в инфраструктура”.
Новият модел на финансиране идва в момент, когато ЕС се опитва да съчетае традиционните инвестиции в регионите с нови приоритети като отбрана, сигурност и подготовка за кризи. Новаков смята, че това може да отвори и нови възможности за България. Според него тунелът под Шипка и автомагистрала “Черно море” могат да търсят финансиране не само като транспортни проекти, но и чрез европейските инструменти за военна мобилност и свързаност.
“Магистрала “Черно море” и тунелът под Шипка са азбучни примери за това какво можеш да построиш с европейско финансиране”, посочи Новаков.
Според него един от основните проблеми е в липсата на последователност при определянето на българските приоритети. Той предупреди, че властите у нас не трябва да повтарят сценария с Плана за възстановяване, при който политическата нестабилност на практика забави доста от проектите.
За следващия програмен период България очаква между 22 и 24 млрд. евро европейско финансиране, или средно около 3,5 млрд. евро годишно. “Не ми се мисли какво ще бъде да излязат и да обяснят на цял един народ, че сме загубили шанса да получим 23, 24 милиарда в рамките на седем години”, коментира още Новаков. И призова властите у нас да използват по-активно българите на ключови позиции в Европарламента и Европейската комисия.
“Евродепутатите в парламента са национален актив. Те са капитал, който не се използва докрай”, смята той.
Според Новаков обаче
по-лесният достъп до евросредства не трябва да означава по-слаб контрол
върху тях. “От една страна, трябва да са достъпни, но от друга, трябва да има сериозен контрол, с който да гарантираме, че парите на европейските данъкоплатци не заминават неправомерно в джобовете на хора, които не са си поставили за цел да направят средата по-добра, а просто да изкарат пари”, посочи той.
България е част от групата “Приятели на кохезията” – общо 16 страни, които настояват за повече пари за кохезионна политика, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика за рибарството (ОПР). В този контекст Новаков отхвърли схващането на някои от “по-пестеливите” страни от ЕС, че кохезионните средства са просто прехвърляне на пари от богатите към по-бедните държави.
Той даде пример с Дунав мост 2 между Видин и Калафат – eдна инвестиция в България или Румъния не обслужва само местния регион, а и европейския единен пазар. “Истината е, че всички печелят от кохезионната политика. Това е начин да задържим хората в Европа. Това не е подаяние, това не е просия”, категоричен беше Новаков.
Той обърна внимание и на регионите по Черноморието и Източния фланг, които според него понасят икономическите последствия от войната в Украйна. По негово предложение
е предвидено допълнително 20% авансово финансиране
за тези региони.
“Това вреди на бизнеса, вреди на туризма, вреди на имидж. Ние плащаме цената за това нещо. За война, която не сме започвали”, отбеляза той.
Зад спора за милиардите стои и по-големият въпрос дали евро инвестиции могат да дадат на европейците причина да останат в родните си места. “Хората, които напускат родните си места, не го правят, защото не ги обичат. Напускат ги, защото не виждат бъдеще”, обясни Новаков. И допълни: “За мен кохезията е бъдеще. И то бъдеще там, където ти избереш да бъдеш, а не там, където си принуден да живееш, за да изкарваш пари”.
