На днешния ден – 16 октомври – през 1981 г. в Добрич бе открит паметникът на Хан Аспарух. Беше вълнуващо събитие, което ни накара да се чувстваме повече българи, повече добруджанци, че точно тук се издига първият и до момента най-величествен паметник на основателя на българската държава. Празничен ден бе тогава за Толбухин, днешния Добрич, празничен ден бе за Добруджа и България.
НДТ припомня, че монументът е висок 24 метра /до върха на меча/ и е дело на художника Велико Минеков и архитекта Иван Николов. Паметникът е бронзов и е отлят в генералтошевския цех на художествения комбинат за монументални изкуства към творческия фонд на Съюза на българските художници.
Тържествената церемония по откриването на паметника се състои на 16 октомври 1981 г. в присъствието на много високопоставени гости, които произнасят слова относно значимостта на събитието. Сред тях са членът на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Гриша Филипов, секретарят на ПП на БЗНС Алекси Иванов, министърът на финансите Белчо Белчев, министърът на строителството и архитектурата Иван Сакарев, председателят на Съюза на българските художници Светлин Русев и много други. При паметника са поднесени венци и цветя.
На същата дата се състои и официалното откриване на сградата на Драматичния театър „Йордан Йовков“ в Добрич, като автор на проекта е арх. Рачо Стоянов. Двете събития са свързани с честването на 1300 години България.
Тогавашният секратар на ОК на БКП Атанас Илиев /вече покойник/, разказва за създаването на паметника на Хан Аспарух:
„- Бях секретар на Окръжния комитет на партията от август 1980 година. Паметникът беше построен в чест на 1300-годишнитата от създаването на България и бе открит през октомври 1981 година. Аз бях активен, съпричастен една година. Беше взето решение на Политбюро с три величествени паметника в България да се отбележи 1300-годишнината. Единият беше с автор скулптора Крум Дамянов в Шумен. Другият беше на Старчев пред НДК, този, който сега го разколачват. И третият беше при нас. Но първо решението беше за скулптор Жоко Радивоевич. Той работи дълго време тук, не по-малко от две години. Местното ръководство му създаде всички условия. Построиха му къща с ателие. Освен това го подпомогнахме с вила в района на “Орехите” /между Балчик и Албена/. Той беше вдигнал проекта си едно към едно от гипс. Беше предвидено паметникът да бъде поставен в центъра на Добрич, на площад “Свобода”. Но като мина през Държавната комисия по монументални изкуства, а той минава точно когато е готов от гипс едно към едно, комисията отхвърли проекта на ЖокоРадивоевич. Какви са били мотивите – аз не съм бил в течение. Възложиха на скулптора Величко Минеков в сравнително съкратени срокове да направи нов проект, който евентуално да се одобри от Комисията по монументални изкуства. Определи се мястото – където сега е паметникът. Величко Минеков една година, дори и повече, живя и работи тук. Бяхме му предоставили спални в т. нар. “Резиденция”, там нощуваше. Освен това, със съдействието на окръжното ръководство се изгради специална бронзова леярна в Генерал Тошево. Там Съюзът на художниците изля много паметници, но този беше основният, заради който бе изградена. Специална леярна – хора да подбереш, да ги подготвиш… Когато паметникът бе готов от гипс, беше една монументална фигура, помещенията не достигаха… Дойде държавната комисия. Тя бе оглавявана от скулптора Димитър Бойков. Той е автор на фигурата пред НДК – на разперената хубавица. Димитър Бойков е един много колоритен автор. В държавната комисия бяха още Светлин Русев, тук беше Старчев, авторът на паметника на Хан Аспарух в Шумен Крум Дамянов. И с най-популярните скулптори прегледаха основно паметника, водехме ги в Генерал Тошево, накрая заседаваха в т. нар. “Резиденция”. Категорично приеха този вариант и последва отливането на паметника, пак в Генерал Тошево. За конструктор беше определен инж. Тони Малеев. Той работеше в Комисията за култура. След като минаха тези процедури, последва изработката на паметника. За каменоделските работи беше привлечен екип от каменоделци от Перник, които работиха в Шумен основно. Между впрочем, тези каменоделци ги ползвахме и за вдигане на часовниковата кула в “Старият Добрич” през 1985 година. Както тогава беше стилът, нещо като има срок, в срок се изпълняваше. И за датата, която беше определена за честванията, паметникът беше в този вид, в който е сега.
Официален представител на откриването беше Гриша Филипов – министър-председател на България. На тържествата присъства Духовият оркестър на Военноморския флот. Между впрочем, честването на 1300-годишнина от създаването на България беше едно национално вдъхновение. Беше създадена атмосфера на гордост, на ентусиазъм. Защото малко са държавите в Европа, трудно ми е да кажа колко, с 1300-годишна история. Нашият район, като се има предвид, че Хан Аспарух от тук е навлязъл в тези територии, беше предвиден да има един от основните паметници на честването. Тържествено се откри, много прояви имаше по повод 1300-годишнината – специална сесия на Окръжния съвет, на други нива чествания. Имаше и един малък фал при откриването на паметника. Гриша Филипов запали вечния огън. С факел, както му е редът. Непосредствено след като запали вечния огън, оркестърът засвири химна на България. На него всички трябва да стоят както подобава. Но не беше предвидена тази ситуация и Гриша Филипов стоя през целия химн със запален факел в ръка. След това осъзнахме колко конфузна беше ситуацията. Но отстоя, факелът беше в ред, не изгасна. НДТ
