- В изданието „Българските ханове и царе“ са включени и текстове за владетелите на Третото българско царство, написани от проф. Андрей Пантев
В ръцете на любознателния читател е една книга на проф. Йордан Андреев, която спокойно може да бъде наречена „бестселър“ и „историческа класика“. В поредното, осмо издание на „Българските ханове и царе“ на издателство „Абагар“ са включени текстове и на известния наш историк проф. Андрей Пантев от СУ „Св. Климент Охридски“ за владетелите на Третото българско царство.
Днес, когато е роден напусналият ни през 2008 г. познавач на българското Средновековие, ще разкажем за неговата най-издавана и четена книга. Творческият път на родения в Добрич през 1939 г. (във времето на румънската окупация на Южна Добруджа) Йордан Андреев, възпитаник на Софийския университет, е неразривно свързан с великотърновската Алма матер. Младият учен е сред пионерите на оглавения от проф. Александър Бурмов Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и един от хората, превърнали новата „търновска школа“ във водещ център на нашата историческа наука. През десетилетията на активната преподавателска дейност на проф. Андреев негови възпитаници са хиляди студенти, стотици дипломанти и докторанти. Сред тях са много някои от водещите имена на днешната ни историческа наука, университетски преподаватели (не само във Велико Търново, но и в София, Пловдив, Шумен, Благоевград и Варна, а и в чужбина), музейни специалисти, да не говорим за „армията“ от учители из цяла България…
В богатото научно творчество на проф. Йордан Андреев могат да бъдат посочени монографии, студии и статии, лекционни курсове, научно-популярни публикации. Ярка личност извън обичайните „стандарти“, проф. Андреев категорично беше изразител на разкрепостено и новаторско мислене, а и вечно търсеща натура – от рода на онези, способни по думите на поета Кенет Уайт, да откриват и създават „радостно познание“. И да излъчват това познание към другите! Проф. Андреев написа силни теоретични и изследователски текстове, посветени на знакови личности и събития, на средновековни институции и идеи… Защо обаче именно непретенциозният на пръв поглед „справочник“ със съзнателно избран кратък обем от малко над 200 страници се радва и днес на такава популярност?
В търсенето на отговор да се пренесем в далечната 1988 г., когато се появи първото издание на „Българските ханове и царе (VII-XIV в.). Историко-хронологичен справочник“ (Държавно издателство „Д-р Петър Берон“). Тиражът беше значителен за времето си, до не говорим за днес – 44 110 екземпляра, но въпреки това книгата беше буквално разграбена от книжарниците! Поради това се наложи да бъде пуснат нов тираж, въпреки присъщата на онази система тромавост и незачитане на принципите на пазарната икономика… Книгата на проф. Андреев наистина беше нещо ново, освободено от догмите на идеологията и предразсъдъците на тема „силни“ и „слаби“ царе… Казвам го не само от позицията на един от хилядите му студенти, но и като колега, имал шанса това да попадне в ръководената от него катедра „Стара и средновековна история, археология и етнография“ в Историческия факултет, на който по-късно проф. Андреев беше декан. За нас, възпитаниците на „войводата“, както неформално го наричаха поколения студенти, размислите на автора поне отчасти бяха познати от впечатляващите му лекции, заредени с академично знание, но и с креативна енергия. Затова, както стана дума, редица днешни наши историци, археолози, етнолози и т. н. бяха „запалени“ за професията именно от лекциите на незабравимия „Даньо“ Андреев… Основното съдържание на „Българските ханове и царе“ беше познато, при това не само от лекции и научни конференции, а и от неформалните разговори на кафе и цигара на входа на ВТУ или в днес несъществуващия университетски преподавателски клуб. В същност, нерядко проф. Андреев раздаваше своите знания не само в университетските зали, а и по скалите и чукарите на Стара планина и Странджа, каньоните на Искър и Русенски Лом, на всевъзможни места из цяла България при експедициите на оглавявания от него емблематичен за времето си студентски „Клуб 1300“… И все пак, разговорите са си разговори, докато в „Българските ханове и царе“ проф. Андреев изгради истинска панорама на средновековната ни история през портретите на нейните владетели. Разбира се, авторът се опира както на своите собствени изследвания, така и на онези, дело на водещи имена от неговото, тогава сравнително „младо“ поколение – Васил Гюзелев (днес академик), Иван Божилов и др. Същевременно авторът отдава дължимото на класиците на българската медиевистика отпреди комунистическия режим – проф. Васил Златарски, проф. Петър Ников и може би най-вече на проф. Петър Мутафчиев, направил много за популяризирането на средновековната ни история във времето преди 9 септември 1944 г.
Книгата на Йордан Андреев е научно-популярна в най-добрия смисъл на думата, на практика „панорамен“ разказ, написан достъпно и увлекателно, нелишен от „овладяна“, но напълно разбираема емоция. Не е без значение, че подобно цялостно изложение на средновековната българска история за последен път преди появата на „Българските ханове и царе“ е излязлата през 1943-1944 г. кратка „История на българския народ“ в два тома на проф. Петър Мутафчиев. След налагането на комунистическия режим Мутафчиев е дамгосан като „фашист“ и „буржоазен националист“, а трудът му е недостъпен за читателите, да не говорим за нови издания и преиздания… Така или иначе, българската публика дълги години очакваше подобна книга и имаше шанса да я получи от ерудиран, но и сладкодумен автор като Йордан Андреев, тогава доцент. При това нов прочит – не само като фактология, но с вникване в същината на събитията и психологията на средновековните ни предци.
„Българските ханове и царе“ със самото си излизане се превърна в „бестселър“ (квалификация, която тогава почти не се използваше) и зае челните места в малкото тогавашни класации – например, доколкото си спомням, във вестик „Пулс“.
Книгата получи възторжени отзиви не само от историците, но и от страна на журналисти, „изкушени“ от тази проблематика, и литературни критици. В синтезиран вид „потретите“ на владетелите влязоха в още по-обемния енциклопедичен справочник „Кой кой е в средновековна България“, написан по идея на проф. Андреев в колектив с доц. Иван Лазаров и пишещия тези редове. „Кой кой е…“ претърпя три издания – през 1994, 1999 и 2012 г., а в последния си вариант включва над хиляда имена! Разбира се, имащата от много години свой „живот“ книга „Българските ханове и царе“ също претърпя развитие – през 1996 г. по инициатива на издателство „Абагар“ и на самия проф. Андреев нейният текст беше допълнен с историческите портрети на владетелите на Третото българско царство, написани от проф. Милчо Лалков (1944-2000) от СУ „Св. Климент Охридски“. През 2004 г. книгата претърпя нова редакция, а този път разказът за владетелите на Третото царство е дело на проф. Андрей Пантев, както е и в най-новото издание.
Няколко думи за „хан“ или „кан“ („канас ювиги“/„субиги“), като „превенция“ към възможните изблици на тази тема преди всичко в социалните мрежи. Възприемчив към новите идеи и обективния прочит на автентичните текстове, проф. Андреев беше склонен да приеме формата „кан“, каквато я виждаме например в надписите на Омуртаг. И все пак, през 1988 г., а и доскоро, в научните издания, учебниците по история, енциклопедиите и т. н. категорично доминираше предишното u четене. Така или иначе, най-важно е съдържанието на историческите портрети на българските владетели и държавници, които са свидетелство за таланта и силата на проф. Йордан Андреев като познавач на средновековните ни предци и тяхното собствено време.
https://trud.bg/
