Мигрантите цепят десницата на Европа

• „Националистическият интернационал“ се пропуква преди общоевропейския вот

Отхвърлянето на пакта за мигрантите миналия петък от Европейския съвет в Брюксел заради съпротивата на Полша и Унгария може би не е най-голямата беда. Предстои регулиращият притока на пришълци в 27-те страни-членки на ЕС документ да бъде отново преработван, доизкусуряван и синхронизиран. Докато накрая бъдат задоволени по някакъв начин исканията на Будапеща и Варшава да не плащат.

Става дума за предвидените в споразумението „неустойки“ от 20 000 евро на мигрант при отказ да бъдат приемани отредените от Европейската комисия на отделните държави бройки пришълци. Освен това пактът би трябвало да бъде гласуван на последната сбирка на този състав на Европарламента през февруари догодина. Тоест преди насрочения за юни общоевропейски вот, а до тогава, както се казва, я камилата, я камиларят.

Истинската беда е тази, че няма да е никак лесно да бъде възстановен политическият проект за обединяване на европейската десница, който рухна покрай въпросното споразумение. Или иначе казано провали се бленуваният от традиционалистите и националистите („совранисти“) съюз между Европейската народна партия (ЕНП) на Манфред Вебер, консерваторите в ЕС, християндемократическите формации и старите либерали. Съюз, който според замисъла на инициаторите му би трябвало да въдвори в палатите на европейската власт след изборите през юни и по-точно през втората половина на 2024 г. една силна, съзидателна и защитаваща извечни човешки ценности континентална десница. И да прокуди ако не завинаги, то поне за дълго от центровете за управление на ЕС застоялата се доста време там неубедителна и предизвикала куп скандали левица. А покрай мигрантите този смел политически проект, развян неотдавна като знаме от националистите и ставащ все по-популярен сред жителите на Европа, бе буквално разсипан.

По принцип в петък сутринта националистите вече бяха леко разединени, тъй като неформалната им лидерка и премиерка на Италия Джорджа Мелони застана на страната на одобрилото пакта мнозинство от страни членки начело с Германия и Франция. Докато най-верните й съратници „совранисти“ – премиерите в Будапеща и Варшава Виктор Орбан и Матеуш Моравецки, се противопоставиха категорично на споразумението. До тук нещата не изглеждаха съвсем неприемливи, тъй като минаваха под знаменателя „интересът клати феса“ и място за голяма сръдня между националистите нямаше.

Но тогава изведнъж се появи пропастта, издълбана от самата Мелони, която бе буквално изпързаляна от европейската „лявоцентристка коалиция“ в лицето на президента на Франция Еманюел Макрон и на германския канцлер Олаф Шолц. Според запознати, след общата закуска в брюкселския хотел „Амиго“, Джорджа им се самопредложила за посредник с нейните приятели – националисти, вярвайки, че ще ги убеди да застанат на „правилната“ страна. И двамата сегашни лидери на най-мощните държави в ЕС веднага й посочили вратата с думите: „Ама разбира се, действай!“.  Знаейки много добре, че мисията на русата фурия е невъзможна и съзнавайки ясно, че след разговора си на шест очи с Моравецки и Орбан тя ще се окаже в задънена улица с надпис: „Край на националистическия интернационал!“. Тоест на проекта на десницата, от който Макрон, Шолц и политическите им приятели в ЕС напоследък бяха започнали истински да се плашат.

Но защо неуспешното посредничество на Мелони с Полша и Унгария на практика поставя под въпрос десния политически съюз в Европа? Поне до заставането начело на изпълнителната власт в Рим на лидерката на партията „Италиански братя“ той бе невъзможен, което означаваше изолиране до дупка на консервативния фронт в общоевропейските институции, където се играят важните мачове на Стария континент. И съответно невъзможността разединената десница да се озове там означаваше векуване във въпросните палати на властта на социалдемократи, социалисти и всевъзможни лявоцентристи „тип Макрон“.

Но с овладяването на правителствения дворец „Киджи“ в Рим лидерката на „Италиански братя“ изведнъж се оказа диалогичната фигура „на ниво“, която можеше да построи мост между старите си идеологически приятели – управляващите във Варшава и Будапеща „совранисти“ и обагрените в цветовете на дясното популисти на мощната ЕНП. Две основни политически конфигурации, плюс няколко по-малки със сходен цвят, които демонстрират различия по доста проблеми, но можеха да се сдружат преди общоевропейския вот догодина. И да го спечелят, използвайки задухалия напоследък в платната им вятър на тежненията у жителите на Стария континент към традиционните житейски ценности и срещу неолибералните напъни на лявоцентристите.

До миналия петък това бе доста възможно, но след твърдото „Не!“ на пакта за мигрантите от стълбовете на национализма Моравецки и Орбан и преди всичко след опита на Мелони да ги прекара на другия, противниковия бряг, тази теоретична перспектива се срина като замък от пясък, пометен от вълната на презрението. Италианската премиерка не успя да омае с чара си двамата опърничави министър-председатели и с отказа си те просто я осмяха, давайки да се разбере, че вече не я признават за лидер на десницата в Европа. А на всичко отгоре нейният колега от Варшава й се подигра със злъчна тирада заради отмятането й от тяхната твърда кауза срещу приемането на мигранти: „Желая късмет на Джорджа“, заяви пред журналисти в Брюксел Моравецки. И продължи: „Съгласни сме, че не сме съгласни. На моите италиански приятели пожелавам успех в прилагането на този пакт за мигрантите. Не мисля, че това е смислено решение, защото не е отговор на първопричините за миграционните процеси, за нашествието на пришълци. Но нямам никакво право да коментирам прерогативите и анализите на италианското правителство. Те са си тяхно суверенно право!“

„Не съм разочарована от отношението на Полша и Унгария, никога не съм разочарована от онези, които защитават националните си интереси“, веднага реагира с помирителен тон Джорджа Мелони. После подчерта, че изборът на Будапеща и Варшава не засягал това, което било нейният приоритет по отношение на имиграцията, намерил място в бойкотирания от Моравецки и Орбан пакт. И Мелони обеща да посети Полша и Унгария, за да подмени изгорелите жички на късото съединение в европейската десница. Като на първо място щяла да се стреми да убеди домакините си около някаква обща и приемлива за всички десни сили позиция по проблема „мигранти“. А ако успее и да съживи проекта за общ фронт на националисти, консерватори, популисти и християндемократи за евровота догодина.

Явно разтревожен от случващото се, най-важният съюзник на Джорджа Мелони в управляващата в Италия коалиция и вицепремиер Матео Салвини пък заяви, че му предстои спешна среща с неговата френска политическа приятелка Марин льо Пен.

Лидерката на крайнодесния „Национален сбор“, набираща страхотен рейтинг през тези дни на ожесточени протести на имигранти във Франция, открай време е отявлена националистка. И ако бъде спечелена за каузата на замисления от Мелони и „совранистите“ десен общоевропейски проект, той може да бъде наистина съживен. Нещо, което ще зависи в голяма степен от това какво ще си кажат на четири или шест очи тази седмица Джорджа, Виктор и Матеуш.

Да, но явно разочарован от лутането на Мелони от бряг на бряг, човекът, от когото зависи поне засега обединението на десницата – лидерът на ЕНП Манфред Вебер, обяви във вторник, че догодина ще подкрепи оставането на иначе ненавижданата от него Урсула фон дер Лайен начело на ЕК. Тоест на германската християндемократка, назначена, а не избрана за премиерка на Европа от Макрон, центристи, социалисти, социалдемократи и т.н. https://trud.bg/