Детето я е променило – научила се е да не се вкопчва в дребните неща
Актрисата Искра Донова е в период, в който по собствените ѝ думи “главата ѝ е гръмнала” от задачи, неизвестни и трудни решения. Причината не е нов спектакъл или снимки, а проект, който отдавна носи в себе си и който този път идва не само от професията, а и от личния ѝ опит. Тя подготвя подкаст за психичното здраве на жени, които минават през инвитро процедури. Темата за нея не е чужда, защото е извървяла този път. “Най-трудното е тишината. В един момент вече няма какво да кажеш. Не може “следващия път ще стане”, защото той вече не е станал. Не можеш да кажеш “стегни се”, защото вече си се стягал. Няма думи”, казва тя.
Идеята ѝ за проекта не е отскоро. Първоначално е мислела за книга, но после решава, че трябва по-достъпна форма и така стига до подкаст. Не крие, че влиза в тази територия “абсолютно боса”, но не за първи път се хвърля в непознатото. Прави и сравнение – както в инвитрото, така и в новия проект тръгва без сигурност, но с надеждата, че резултатът ще си струва. През последните две години и половина, откакто повече хора разбират за пътя ѝ с инвитрото, обратната връзка е силна. Още
след първите ѝ откровени думи започват да ѝ пишат жени
и продължават и до днес. Разбира, че нужда от разговор има, защото най-трудното не са само процедурите и не е чакането. В началото има надежда, има движение. После при някои идва момент, в който думите свършват и остава тишината, в която няма с какво да извадиш другия от дупката. Актрисата не търси героизъм в преживяното и е внимателна, защото знае, че има жени, които минават през много по-тежки истории. Но признава, че този период я е научил колко много може да понесе човек и как може да влияе на собственото си състояние.
СНИМКА: АДИ ЯНКУЛОВА
В един момент обаче спира процедурите в България. Поводът е гледка пред лекарски кабинет – много жени, променени от хормони, без радост в лицата, до тях мъже, които също изглеждат отчаяни. “Целта не е да забременееш на всяка цена. Целта е да забременееш,
да имаш бременност, да родиш и да продължиш живота си
Аз не исках да съм съсипана”, казва тя. Това я кара да търси друго място, където да минава през процедурите по начин, който не я разрушава. За нея най-важното е жената да се чувства спокойна там, където прави този опит. Иначе винаги остава усещането, че не е направила всичко възможно. Оттук идва и желанието ѝ да бъде полезна. Не с рецепти, а с думи.
Днес Донова казва, че се харесва повече отпреди. Не защото е станала по-спокойна в буквалния смисъл, дори се шегува, че това би разсмяло мъжа ѝ, а защото е по-спокойна да бъде себе си. По-малко я интересува дали ще бъде харесвана. По-важно ѝ е как се чувства.
Променила е и отношението си към амбицията. Преди не си е оставяла въздух – винаги е трябвало да прави повече, да знае повече. Днес вече вижда това като форма на насилие над себе си и си позволява да спира. Да си почива. Да не бъде перфектна. Когато не знае нещо, казва, че не го знае и
не се опитва да изглежда по-умна
Според нея много хора се страхуват да признаят незнанието си, защото мислят как ще изглеждат в очите на другите.
По темата за социалните мрежи е категорична – променили са ни в лоша посока. Всеки има мнение, което приема за истина. Неграмотността и дезинформацията се разпространяват лесно. Самата тя на моменти също усеща влиянието – вижда образи, сравнява се, макар да знае, че това не е реалният живот. По-опасното според нея е друго – че свикваме с лошото, с ужаса, с чуждата болка. Първо се стряскаме, после се адаптираме и това е проблем.
Със същата тревога говори и за младите, които все по-малко общуват лице в лице и губят интерес един към друг. Всичко трябва да се случва бързо, ако не впечатлиш отсрещния за секунди, шансът ти за общуване изчезва, а без реален контакт изчезва и нещо друго – човешката химия.
Донова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков и смята, че най-важното, което е получила там, е умението за анализ. Актьорът трябва да може сам да изгради персонажа си дори когато отсреща няма достатъчно подготвен режисьор. Според нея
има объркване между това да си известен и това да си актьор
Много млади хора искат първото. Но ако влизаш в професията заради известността, началото е грешно. По-добре е да искаш да станеш добър, а останалото може да дойде.
Имала е и период, в който е искала да се откаже. Записва магистратура по рекламен мениджмънт и визуален брандинг и мисли за друга посока. Причината е позната – малко пари и липса на перспектива. Днес гледа на това време като на полезно отклонение, което ѝ е дало увереност и нови знания. Сцената обаче остава. Нарича я “краста” и “магия”. Предпочита камерата, защото е по-интимна, но сцената дава нещо, което не може да се повтори. Там няма дубъл, всичко се случва веднага и понякога точно там успява да изкара емоции, които в живота не може.
Най-много обаче я променя синът ѝ Йоан. Покрай него се е научила да не се вкопчва в дребните неща и да не се връща към това, което е станало преди малко. Според нея децата трябва да бъдат гушкани и първите седем години са решаващи. Няма как телефонът да замести близостта. Дете, което расте с внимание и любов, по-трудно тръгва в грешна посока.
За грешките си говори кратко. Научила се е да не се предоверява. Влизала е твърде отворено в отношенията и е плащала за това. Днес не се е затворила – просто внимателно избира кого допуска близо до себе си.
