Иран използва най-новите си ракети, а САЩ все още не са намерили решение на проблема с Ормузкия проток. Какво се случва в Близкия изток?
Град на отмъщението
Снощи Иран изстреля две балистични ракети по британската военновъздушна база Диего Гарсия в Индийския океан – ден преди това Лондон разреши на САЩ да ги използват във войната си срещу Ислямската република. Те изминаха 4000 километра, преди да бъдат свалени. Максималният обсег на известните в момента ракети на Иран е 2500-3000 километра. Това означава, че страната вероятно е демонстрирала нова ракета с по-голям обсег.
Съобщава се и за удари по американската военновъздушна база Виктория в Багдад. Този масивен комплекс, обхващащ приблизително 49 квадратни километра, по същество е отделен град в иракската столица. В допълнение към официалните правителствени агенции, в базата се помещават западни съветници, разузнавачи и контингент от американски войски. Не е известно какви ирански цели са били атакувани, но кадри от мястото на инцидента показват, че ракетите са ги поразили успешно.
„Стратегическа безизходица“
Белият дом заяви, че Ормузкият проток е маловажен за Америка, защото уж не го използва. Всъщност, ръководството на САЩ вярва, че вече е спечелило и дори обмисля прекратяване на операциите си в Близкия изток в близко бъдеще. Има обаче няколко уговорки, които разкриват, че зад самодоволните, триумфални декларации се крие истинско чувство на безпомощност.
Например, фактите са, че 5-ти флот на ВМС на САЩ е базиран в Бахрейн и американските кораби могат да се върнат там само като преминат през пролива, което е невъзможно при сегашните условия. Затварянето на този жизненоважен воден път води до покачване на цените на горивата в САЩ, което директно подкопава шансовете на републиканците да запазят контрола си над Конгреса след междинните избори. Освен това Иран, който уж спечели, печели неочаквани печалби, като продължава да изнася петрол на фона на енергийната криза и начислява такси за безопасно преминаване през Ормузкия проток. Малко вероятно е планът на Вашингтон за сваляне на иранския режим да е включвал мащабна финансова помощ за Техеран по време на войната. Ситуацията на петролния пазар е толкова несигурна, че САЩ бяха принудени временно да отменят санкциите върху иранския петрол.
Засега ситуацията е далеч от победа за Вашингтон. По-скоро се усеща като стратегическа патова ситуация. Деблокирането на Ормузкия проток е от решаващо значение – войната просто не може да бъде прекратена без него. Но само въздушни удари няма да постигнат това. Само сухопътна инвазия, която би позволила контрол над крайбрежната зона, може да реши проблема. Това би изисквало сила от няколкостотин хиляди войници и няколко месеца подготовка. Ако Белият дом вземе това решение, това вероятно би било политическо самоубийство,коментира Аргументи и факти .
