Тя приветства събралите се днес членове на неправителствената организация.
Дамите бяха откровени, че съвременният живот не изисква от тях да носят забрадки, а само шапки през зимата или лятото.
Забрадката идва от хинди и означава „да вържа“. Това е триъгълно или квадратно парче плат, което се връзва на главата и служи като защита или като декоративен елемент.
Някои забрадки имат символично значение. В различните фолклорни области те се различават и носят символиката на областта. Добруджанската забрадка е жълта с дълги копринени ресни, символизиращи златните житни класове, отглеждани от местното население, но по време на жътва се носели бели изчистени кърпи.
Ежедневните забрадки се носели, за да предпазват от студ, слънце, да не падат дългите сплетени коси на жените. Забрадената жена – това подчертавало нейната скромност, смиреност и символ на духовна красота. Носенето на забрадка в храма е било задължително – в знак, че жените са смирени и пред Бога.
Някои от забрадките в изложбата са изработени от коприна, други са памучни, трети са празнични – с орнаменти. Албена Войчева е донесла например най-старата, на 100 години. Повече любопитните могат да научат на следващата среща на клуба на 31 октомври.
https://bnr.bg/varna
