ЕКСПЕРТ: ТРЯБВА ДА СЕ ИН­ВЕС­ТИ­РА ПРИО­РИ­ТЕТ­НО В РИ­БАР­СКО­ТО ПРИС­ТА­НИ­ЩЕ В БАЛ­ЧИК

Нел­ко Йор­да­нов – из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на МИРГ Шаб­ла – Ка­вар­на – Бал­чик:  На юг ед­но до дру­го мо­дер­ни съо­ръ­же­ния, а на се­вер ня­ма­ме ни­що. Ис­кре­но се на­дя­вам да дой­де ред и на на­шия ре­гион и да се по­доб­ри ин­фрас­трук­ту­ра­та

Рибарската общност се надява на държавна политика в този сектор, досега необгрижван от политиците. „Не може да се намери и реализира държавна политика в този сектор. Всичко се прави на парче и е толкова разпиляно. Затова няма видими резултати“ – смята Нелко Йорданов – изпълнителен директор на Местната инициативна рибарска група. МИРГ Шабла – Каварна – Балчик работи по проект за експлоатация и съхранение на нетрадиционни морски видове в Черно море, които в близко бъдеще ще представляват сериозен икономически интерес. През новия програмен период рибарите се надяват да бъдат изградени поне две съоръжения, на които могат да оперират плавателните съдове, които извършват риболовни дейности в първото полугодие на годината.

• Гос­по­дин Йор­да­нов, три пъ­ти гла­су­вах­ме за пра­ви­тел­ство ми­на­ла­та го­ди­на. Как­во очак­ва­те да се про­ме­ни и да се слу­чи в сек­тор Ри­бар­ство?

На­ша­та ор­га­ни­за­ция в де­сет­го­диш­на­та си ра­бо­та ви­на­ги при вся­ка ед­на въз­мож­ност и на все­ки фо­рум, къ­де­то сме учас­тва­ли, сме нас­тоя­ва­ли да се обър­не по-се­риоз­но вни­ма­ние на ин­фрас­трук­ту­ра – ние ня­ма­ме ни­как­во дру­го съо­ръ­же­ние за хо­ра­та, опе­ри­ра­щи в сек­то­ра, ос­вен прис­та­ни­ще Бал­чик. Ви­на­ги сме нас­тоя­ва­ли да се ин­вес­ти­ра прио­ри­тет­но в прис­та­ни­ще­то в Бал­чик, за­що­то го­ля­ма част от ри­бо­лов­на­та фло­та в про­лет­ния ри­бо­ло­вен се­зон опе­ри­ра в на­шия, се­вер­ния ра­йон и то­ва е из­клю­чи­тел­но нуж­но съо­ръ­же­ние за об­служ­ва­не на пла­ва­тел­ни­те съ­до­ве. Бла­го­да­ре­ние на на­ша­та ор­га­ни­за­ция ус­пях­ме да вклю­чим един тек­ст в за­ко­на за мор­ски­те прос­тран­ства да се вър­не ста­ро­то оп­ре­де­ле­ние лод­кос­тоян­ка, за да мо­же то дабъ­де ре­гис­три­ра­но и да се фи­нан­си­ра. Има­ме по­не 12 лод­кос­тоян­ки в три­те об­щи­ни и то­ва ще да­де въз­мож­ност за под­по­ма­га­не.

• А през но­вия прог­ра­мен пе­риод?

Очак­вам да бъ­дат из­гра­де­ни по­не две съо­ръ­же­ния, на кои­то мо­гат да опе­ри­рат пла­ва­тел­ни­те съ­до­ве, кои­то из­вър­шват ри­бо­лов­ни дей­нос­ти в пър­во­то по­лу­го­дие на го­ди­на­та. То­ва оз­на­ча­ва ре­ше­ние за ин­вес­ти­ции и мо­дер­ни­зи­ра­не на прис­та­ни­ще Бал­чик – кой­то и да е соб­стве­ни­кът, за­що­то в мо­мен­та е ед­но дър­жав­но дру­жес­тво, кое­то ос­вен да съ­би­ра так­си, кои­то, съм неп­рият­но из­не­на­дан, са уве­ли­че­ни, ни­що не пра­ви. Не е из­вър­ше­на ин­вес­ти­ция за един лев, а въз­мож­нос­ти­те са ог­ром­ни. За де­сет го­ди­ни съм се наг­ле­дал – то не бе­ше Бур­гас, По­мо­рие, Не­се­бър, Со­зо­пол, Чер­но­мо­рец – на пет ки­ло­мет­ра ед­но от дру­го мо­дер­ни съо­ръ­же­ния, а на се­вер ня­ма­ме ни­що. Ни­кой не об­ръ­ща вни­ма­ние на то­ва. 6-7 го­ди­ни ние го ис­ка­ме ка­то ор­га­ни­за­ция, за­що­то то­ва ще да­де по-бла­гоп­рият­ни ус­ло­вия за то­зи сек­тор. Ис­кре­но се на­дя­вам да дой­де ред и на на­шия ре­гион – да се по­доб­ри ин­фрас­трук­ту­ра­та, за да мо­же и ние да си свър­шим ра­бо­та­та.

Мно­го ак­туал­но в края на то­зи и през след­ва­щия прог­ра­мен пе­риод е еко­ло­гич­но­то рав­но­ве­сие и опаз­ва­не­то на Чер­но мо­ре. Проб­ле­ми­те наис­ти­на са се­риоз­ни, при нас мал­ко по не се виж­дат, на юг е по-ви­ди­мо, но за­мър­ся­ва­не­то е се­риоз­но и е свър­за­но с кул­ту­ра­та и от­но­ше­ние­то на хо­ра­та към мо­ре­то. На то­ва не­що тряб­ва да се обър­не вни­ма­ние и на об­ра­зо­ва­тел­ни­те ини­циа­ти­ви. Въз­пи­та­ва­не на по-мла­до­то по­ко­ле­ние на от­но­ше­ние и ува­же­ние към Чер­но мо­ре, това си по­же­ла­вам.

• „Ев­ро­нюз“ из­лъ­чи ми­на­ла­та го­ди­на до­ку­мен­та­лен филм за уло­ва на ра­па­ни и мор­ски­те из­след­ва­ния в Чер­но мо­ре. Лен­та­та по­каз­ва от ед­на стра­на улова на ра­пан от глед­на точ­ка на ико­но­ми­ка­та, а от дру­га стра­на е пред­ста­ве­на ра­бо­та­та на Института по рибни ресурси във Варна на мо­ре. Как “Ев­ро­нюз” дос­тиг­на до вас, на те­ри­то­рия­та на МИРГ Шаб­ла – Ка­вар­на – Бал­чик?
• Ние имах­ме проект за ин­ва­зив­ни­те ви­до­ве, с иден­ти­фи­ка­ция­та им в Чер­но мо­ре, ос­нов­ният от кой­то е ра­па­нът. Ние има­ме пред­ста­ви­тел­ство в Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия, Ев­ро­нюз се свър­за с не­го и ин­сти­ту­ции в стра­на­та. По­же­ла­ха да им бъ­де пре­по­ръ­ча­но мяс­то и об­щност, къ­де­то да зас­не­мат част от ма­те­риа­ли­те. По-го­ля­ма­та пре­ра­бот­ка на то­зи ре­сурс е в на­шия ра­йон – Ка­вар­на и Вар­на; до­би­вът по во­до­ла­зен ме­тод съ­що е кон­цен­три­ран в на­шия ра­йон; ин­сти­ту­тът, кой­то се за­ни­ма­ва с то­ва, съ­що е в на­шия ра­йон; край­ният про­дукт, ка­то ем­бле­ма­тич­ни мес­та, е в на­шия ра­йон. Оси­гу­рих­ме екип за сним­ки под во­да. Всич­ко бе­ше на доб­ра во­ля, без въз­наг­раж­де­ние. Малка слу­чай­ност и ав­то­ри­тет – то­ва до­ве­де “Ев­рю­ноз” на на­ша­та те­ри­то­рия. Бла­го­да­ря на хо­ра­та, кои­то от­де­ли­ха от вре­ме­то си и пла­ва­тел­ни­те си съ­до­ве.
• Неот­дав­на бях­те на из­ло­же­ние в Ита­лия, на МИРГ-ове. С ка­къв ин­те­ре­сен и по­ле­зен опит се за­поз­нах­те?
• Ние имаме сил­на меж­ду­на­род­на ор­га­ни­за­ция FARNET, зве­но, пря­ко под­чи­не­но на Ев­ро­пей­ска­та ко­ми­сия, за под­по­ма­га­не ра­бо­та­та на МИРГ-овете. Та­зи ор­га­ни­за­ция ра­бо­ти мно­го доб­ре и под­по­ма­га ло­гис­тич­но и с ек­спер­ти всич­ки ко­ле­ги, кои­то се ин­те­ре­су­ват. По­не два пъ­ти в го­ди­на­та ор­га­ни­зи­ра меж­ду­на­род­ни сре­щи на раз­лич­на те­ма­ти­ка. За­ра­ди пан­де­мия­та през 2020 го­ди­на не се про­ве­де та­ка­ва сре­ща. По­не­же из­ти­ча ман­да­тът на та­зи ор­га­ни­за­ция, 2021 г. се из­пол­зваед­но на­цио­нал­но ме­роп­рия­тие на ко­ле­ги­те от МИРГ в Ита­лия и с по­мощ­та на FARNET съ­би­тие­то ста­на меж­ду­на­род­но, бях­ме по­ка­не­ни и ние ка­то ор­га­ни­за­ция. Там бе­ше пред­ста­вен един мно­го ин­те­ре­сен бъл­гар­ски проект на ко­ле­ги от МИРГ „Ви­со­ки За­пад­ни Ро­до­пи“, кой­то бе­ше свър­зан с идея на мес­тно лов­но-ри­бар­ско дру­жес­тво за об­ра­зо­ва­тел­ни прог­ра­ми сред под­рас­тва­щи, пре­вен­ция, въз­пи­та­ние и про­ти­во­дей­ствие на бра­ко­ниер­ство­то. Ос­нов­ни­те не­ща, кои­то бя­ха пред­ста­ве­ни от ко­ле­ги, бя­ха свър­за­ни с под­по­ма­га­не на проек­ти в сфе­ра­та на мор­ска­та ак­ва­кул­ту­ра, ти­пич­но за Сре­ди­зем­но мо­ре. На­ше­то при­със­твие там бе­ше свър­за­но с нас­тоя­ща на­ша ра­бо­та – част от ин­ва­зив­ни мор­ски ви­до­ве, кои­то не са тра­ди­цион­ни за Чер­но мо­ре, но са нав­лез­ли ве­че ка­то ви­до­во при­със­твие, пре­вен­ция­та с тях и с два ти­па ме­ко­те­ли – кои­то в близ­ко­то бъ­де­ще ще пред­став­ля­ват се­рио­зен ико­но­ми­чес­ки ин­те­рес. Умиш­ле­но не спо­ме­на­вам ви­до­ве­те, за­що­то в мо­мен­та се ра­бо­ти по из­гот­вя­не на прог­ра­ма за пре­вен­ция и за съх­ра­ня­ва­не на ре­сур­са, а не за без­раз­бор­но­то му ек­сплоа­ти­ра­не. То­ва ще бъ­де въз­мож­ност за до­ход, ще има хо­ра, ориен­ти­ра­ни към ра­бо­та­та с те­зи ре­сур­си, но то­ва е свър­за­но и с же­ла­ние­то ни (ние сме в кон­такт с ко­ле­ги от Ита­лия и Ис­па­ния, кои­то имат опит и до­пус­на­ти греш­ки в ек­сплоа­ти­ра­не­то) да нап­ра­вим мак­си­мал­но доб­ри за­ко­но­ви­те раз­по­ред­би за тре­ти­ра­не­то с цел ек­сплоа­та­ция, но и съх­ра­не­ние.
• С пос­ред­ни­чес­тво­то на МИРГ Шаб­ла – Ка­вар­на – Бал­чик бе­ше из­гра­де­на обу­чи­тел­на ба­за в Шаб­ла,чрез коя­то мес­тният мор­ски клуб „Пор­тус Ка­риа“ ще пре­да­ва опит и зна­ния на ид­ни­те по­ко­ле­ния. За мор­ски­те хо­ра на те­ри­то­рия­та на гру­па­та се да­ва въз­мож­ност да по­ко­ря­ват но­ви вър­хо­ве в спор­тно­то май­стор­ство и в мор­ско­то де­ло. За­поч­ват без­плат­ни обу­че­ния в че­ти­ри нап­рав­ле­ния – во­дач на ко­раб, тех­ник по про­миш­лен ри­бо­лов и ак­ва­кул­ту­ри, во­до­лаз и вод­ни спа­си­те­ли. Има ли ин­те­рес?
• Чрез Об­щи­на­ Шабла и Мор­ският клуб се по­лу­чи не­що мно­го доб­ро и по­лез­но. Ен­ту­сиаз­мът и ин­те­ре­сът към ед­на част е мно­го го­ля­ма, а към дру­га, за съ­жа­ле­ние, за­ни­же­ни. Нап­ри­мер обу­че­ние­то за спа­си­те­ли не мо­жа да на­ме­ри дос­та­тъч­но по­пу­ляр­ност, а за един юно­ша то­ва да­ва въз­мож­ност вед­на­га да се реа­ли­зи­ра в лет­ния се­зон и то за при­лич­но въз­наг­раж­де­ние. Мно­го бър­зо пре­га­ря же­ла­ние­то сред мла­ди­те – записват се, отказват се. Ка­пи­тан­ският курс вър­ви, во­до­лаз­ният за­поч­ва в края на януа­ри, как­то и кур­сът за тех­но­лог за ак­вас­то­пан­ство. Кур­сът за спа­си­те­ли ще бъ­де във Вар­на на ба­сейн. Ор­га­ни­за­тор на обу­че­нията със сер­ти­фи­ци­ра­ни пре­по­да­ва­те­ли и ор­га­ни­за­ции е мор­ски клуб „Пор­тус Ка­риа“.

Албена ИВАНОВА, кореспондент на Радио Варна