© |
Карлос Насар, европейски и световен шампион по вдигане на тежести, както и световен рекордьор, пред Георги Куситасев в първото си интервю на родна земя след евротитлата в Ереван, специално за предаването „Спортът на фокус“ на радио „Фокус“.
В студиото на Радио „Фокус“ сме с новият европейски шампион по вдигане на тежести в категория до 89 кг Карлос Насар. Здравей, Карлос, и честита първа евротитла при мъжете!
Здравей. Благодаря за поканата и за това, че ми честити!
На шампионата на „Стария континент“ в Армения ти спечели титлата, но постигна и три рекорда, един при юношите и два при мъжете в изтласкването и в двубоя. Очакваше ли да го направиш, с тази нагласа ли тръгна за Ереван?
Първата ми нагласа беше за Ереван, като никога, имах стратегия този път: най-важната ми цел беше да си подсигуря квотата за Олимпиадата, 100-процентово участие да имам на Игрите в Париж. След това, ако този план се изпълни от първите опити, следващата ми цел беше европейски шампион, което също стана с първия опит на изтласкване, и вече евентуално мислех с трети опит световен рекорд, както стана и рекорди.
И ти го направи дори при втория опит и отказа последния де факто шести.
Точно така, да.
А защо отказа шестия?
Шестият опит го отказах да мога на следващото първенство да направя още един световен рекорд. А иначе точно в този момент мисля, че имах сили за поне още 10 кг отгоре.
Преди първенството в Армения ти беше смятан за една от най-големите звезди на форума, като защити указаната ти чест, а след представянето дори Еврофедерацията излезе с пост, в който заяви че се ражда нова световна звезда, дори цитирам: „Продължи да ни вдъхновяваш с твоето удивително представяне!“, написаха от централата. Какъв е коментарът ти за това?
Много се радвам, че вече започват да оценяват това, което правя за щангите, защото все пак аз не съм дошъл вчера или онзи ден, моите успехи не са спирали, и в крайна сметка вече започват да се забелязват.
Световната федерация също не остана равнодушна на представянето ти. Те отчетоха, че вече имаш общо 11 световни рекорда, а освен това с постижението си в двубоя си на второ място в света при 102-килограмовите, т.е. в по горната категория. Ще цитирам: „След сензационното си представяне той може само да влиза и да поздравява публиката на останалите три шампионата, които са олимпийски квалификации, без да му се налага да вдига, защото няма да изпадне от „Топ 10“ с двубоя си от 395 кг“. Смяташ ли да ги послушаш?
Не, не смятам да ги послушам. На Световното първенство в Саудитска Арабия, стига да сме здрави, ще участвам. И си мисля също там да покажа добри резултати и да показвам на конкуренцията ми, че няма да се дам така лесно.
Няма ли да те главозамая успехът в Ереван, все пак си само на 18 години, а спортът е видял множество състезатели в различни спортове, които правят тази грешка и след това пропадат в спортен план, а и не само?
Няма да се главозамая, защото както казах това не е моята цел: нито европейски шампион е моята цел, нито световен шампион е моята цел. Аз не съм постигнал все още целта си, а именно да бъда олимпийски шампион.
Разкажи на слушателите ни за състезанието в Армения, не видяхме най-големия ти конкурент Антонио Пицолато, с когото си оспорвахте миналата година титлата.
Да, аз много се надявах да участва и той. Всъщност до последно щеше да участва, не знам защо се отказа. Той твърдеше, че го боли кръста, въпреки че аз не мисля, че е така, защото предния ден сме били в залата и тренира нормално. Може би заради егото си – видя, че съм може би по-силен. Доколкото видях, не беше чак в такава добра форма, както обикновено, и явно се срамува от това да бъде победен. Въпреки че в това няма нищо срамно, затова е състезание – да покажеш характер.
Въпреки отсъствието му ти не се отпусна да вземеш просто титлата, дори напротив. Кое те мотивира да продължиш, и след като стана ясно че ще бъдеш първи в двубоя, да излезеш и за втори опит в изтласкването?
Ами точно поради тази причина. Защото нито китаецът се яви в Колумбия, нито пък Пицолато сега се яви на Европейското, и не исках да има коментари от сорта на: „Те ако участваха, щяха да го победят“ или нещо подобно. Исках да покажа добри резултати, които ги изпълнявам с лекота, т.е. че имам потенциал за още.
И да затвориш устите на критиците, така ли?
Точно така.
Не направи трети опит. Имаше ли шанс да видим още една поправка на световните рекорди?
Този трети опит, нямаше как да го направя, защото искам на следващото първенство да направя нов световен рекорд.
В изтласкването вдигна 221 кг – нов световен рекорд, а двубоя затвори на 395, което също е световен рекорд. Колко още можеш да вдигнеш?
На тренировка съм показвал още 20 кг отгоре в двубоя, 12 кг в изтласкването, а в изхвърлянето 13 кг отгоре съм показвал.
Форумът в Армения беше по-специален за теб, липсваше твоя личен треньор Илиян Илиев, който почина внезапно в края на миналата година. На Световното се видя, че ти се отрази в негативен план. Но сега как се събра? Кой ти помогна в подготовката и въобще с кого се готвиш вече за големите форуми?
Моята подготовка…работим с Павел Христов, син на Илиян Илиев. Той вече окончателно е моят личен треньор, а пък като съм в национален отбор с мен работеше сега Пламен Братойчев или треньорът на Божидар Андреев.
На кого ще посветиш отличията от шампионата в Ереван и световните рекорди?
Посвещавам ги на моя личен треньор, Бог да го прости, светла му памет. Не само тези медали и тези рекорди, а всеки един занапред, всеки един преди това са единствено по негова вина.
Ще те върна четири години назад във времето, когато стана № 1 в света до 15 години. Тогава още си личеше, че си много уверен в представянето си, но и че си земен много. Това важи ли и до днес?
Да, бих казал че важи и до днес.
Попитах те тогава кой е най-големият ти опонент. Спомняш ли си какво ми отговори тогава?
Честно казано не си спомням.
Каза ми, че си самият ти. Сега отново ли отговорът ще бъде същият?
В момента абсолютно и единствено мога аз да си попреча да постигна целта си.
Тогава стана най-младият българин, вдигнал над 150 кг над главата си в исторически план, като го постигна едва на 13 години. Можем ли да очакваме да станеш първият щангист, направил двубой от половин тон след години, разбира се?
Половин тон честно казано е много килограми за двубой. Не мисля, че особено в тази категория ще успея да го постигна. Може би ще успея 420-430 кг, нещо такова може би да, но в тази категория не мисля че ще успея половин тон.
А в бъдеще мислиш ли да качваш категориите още?
Ако остана и има следваща Олимпиада за нашия спорт, най-вероятно ще участвам на 102 кг.
Догодина са Олимпийските игри в Париж, целта предполагам е титла. За там ли си запази останалият ти арсенал от сили? Можем ли да видим от теб олимпийски и световни рекорди на форума във френската столица, защото квотата за теб е сигурна вече?
Ще направя всичко възможно за златния медал, знам, че го мога, неведнъж съм показвал, че мога и само желая от Господ да ми даде здраве, за да мога да успея да го покажа.
При титла в Париж ще се откажеш ли от спорта?
Най-вероятно няма да се откажа, но не е хубаво да се говори предварително.
Прокрадват се мнения на специалисти по света в твоя бранш, че си следващият Наим Сюлейманоглу. Предполагам знаеш кой е той. И какво смяташ за тези сравнения?
Наим Сюлейманоглу наистина е бил много силен човек. Мисля че все още има какво да се желае от мен, за да го достигна, но дай Боже, някой ден да имам и неговите резултати.
Наскоро излезе и филм за него – гледал ли си го? И смяташ ли, че един ден може да видим филм направен за звездата във вдигането на тежести Карлос Насар?
Гледал съм филма. И защо пък не?
През лятото на миналата година се случи един инцидент с твое участие. Научи ли си урока? И сега близо година по-късно какво смяташ за действията си тогава?
Смятам, че каквото трябваше да стане, ми се случи. Взех си уроците. Този живот е затова, за да се учим от грешките си. Не казвам, че може би ще спра да правя грешки, но мога да затвърдя, че аз съм човек, който се учи от грешките си и си взима поука винаги.
Да разбираме, че тези неща са били грешки на растежа, така ли?
Не само на растежа, а може би и от тая гледна точка, че бях много натоварен психически, защото както не веднъж съм казал, моят живот е щанги, само щанги спорт: ядеш, спиш, тренираш, и един кръговрат, който се върти с години. Може би в един момент ми е дошло в повече, което не казвам, че това е оправдание или решение на тези проблеми, в никакъв случай.
Да поговорим за твоето семейство. Имаш двама братя, единият тренираше щанги като теб. Какво се случва сега с него? Има ли шанс да стигне до националния отбор, в коя категория са състезава и има ли талант като твоя?
В момента той все още се състезава малкият ми брат. Надявам се скоро, даже дори много скоро да влезе в национален отбор. В момента се състезава в категория до 67 кг, и бих казал че от него също може да стане добър щангист. Просто при него се случват нещата по-бавно, защото той е малко по-високо от мене и върви по-слабичък, и качването на килограми е по-трудно при него, но това в процеса. Ако е достатъчно упорит, мисля че ще се справи с това.
А какви са резултатите му?
В изхвърляне има 85 кг, в изтласкване има 100 кг.
Как се котира на европейско, световно ниво за неговата възраст?
Ми може би има медал на европейско първенство до 15-годишни, въпреки че той е по-малък от 15 на 14 е.
Вярни ли са клишираните думи, че легендите в различните спортове се градят в малките населени места, удобствата на големия град, както и финансовата обезпеченост на богатите спортни семейства, не разбиват ли таланта на даден спортист?
Според мен някой път свръхамбицията на родителите разбива психиката на даден спортист. Защото той ако не гори сам, което рано или късно ще стане, и някой друг постоянно го притиска, той губи желание към даден спорт. Но мисля, че тези думи са точно казани на място.
Да разбирам, че ако Карлос Насар беше роден в София, не в малкия град Червен бряг (живее там, роден е в Париж*), може би нямаше да се занимава с щанги примерно?
Да, като цяло моят да кажа не много лесен живот в моето детство ме е научил да се боря от дете, и това е оформило моя характер като човек, и това ме е направило човекът, който съм в момента.
За финал, ако има нещо още какво да добавиш или да благодариш, сега е времето.
Единствено искам да благодаря на всички хора, които са ме подкрепяли, въпреки моите грешки които съм направил и се извинявам заради тях. Благодаря на треньора Павел Христов. И това е. Бъдете здрави!
Добре. Благодарим за интервюто.
И аз много благодаря за поканата.
Георги КУСИТАСЕВ
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
