През 60-те години Добрич е имал медалисти от републиканските първенства по фигурно пързаляне
Малцина са тези, които знаят, че в началото на 60-те години в града е имало медалист от републиканските първенства по фигурно пързаляне. Това е Петър Вълканов, който през 1963 и 1964 г. печели съответно бронзов и сребърен медал. Той е първият провинциален състезател, пробил сред фигуристите от София и е достигнал до медалите. Малцина са и тези, които помнят, че от края на 50-те до 70-те години в Добрич е имало ледена пързалка, на която са се провеждали състезания по фигурно и бързо пързаляне с кънки. С днешната публикация ще Ви запознаем с Петър Вълканов, познат сред приятелите си като Петьо Желязото. Неговата история преди десетина години бе разказана във вестник „НДТ Стадион“ от Руслан Йорданов – собственик на сайта CenterSport.org.
Петър Вълканов е роден на 17 март 1945 г. в Добрич и е починал преди близо 3 години. Има 3 деца – Вълкан, Наталия и Ваня. Хората от неговото поколение още го помнят като състезателя по фигурно пързаляне и като най-бързия юноша, печелил стартовете по бързо пързаляне. Той започва да се занимава със зимния спорт през 1962 г., но пред нас сподели, че първите добричлии са се пързаляли на замръзналото езеро в градската градина през 1957 г.
„Поне 50-60 души дневно се пързаляха. Всички с нетърпение очаквахме зимата, за да отидем на пързалката. Беше много весело и денят преминаваше при невероятни емоции“, разказа преди години Вълканов. Той си спомняше, че привечер заедно с приятели са чистили езерото от снега, хвърляли са вода и на сутринта пързалката е била гладка като огледало и готова за пързаляне или поредното градско състезание. В началото на 60-те години е нямало хора в Добрич, които да не познават него и треньорката му Вяра Тонева, която по-късно се мести да живее във Варна и да работи като рехабилитатор.
Синът на Петър Вълканов – Вълкан – с кънките на баща си.
През 1963 г. Петър Вълканов се завръща с бронзов медал от първото си участие на републиканско състезание, което се е провело в София. Шампиони при жените и мъжете стават легендарните ни фигуристи по това време Евгения Николова и Димитър Стефанов. Година по-късно Желязото вече е вицешампион на България, нареждайки се след Ил. Гагов от клуб Септември и оставяйки след себе си силния В. Василев от ЦСКА. Добруджанецът достига до сребърния медал след направеното от него салто на ледената пързалка. Той печели овациите на публиката и става първият българин, правил задно салто на леда. По-късно през същата тази 1964 година медиите обаче обявяват, че първият в света, който прави задно салто на леда, е американецът Джон Къри. Според Вълканов, тогава липсата на масово осведомяване прави фигуристът Зад Океана за основоположник на салтото. След състезанието на столичната пързалка името на добричлията намира водещо място във вестниците „Народен спорт“ и „Добруджанска трибуна“. Там присъства и името на Вяра Тонева, която на републиканското първенство в София през 1964 г. се нарежда на трето място и печели бронзов медал. „Няма да забравя, че след първенството Живко Антонов от Добрич ми даде 10 лева, за да се почерпя. Друга награда освен медала нямах“, разказа Петър Вълканов преди десетилетие и припомни, че е играл петминутна волна програма и задължителна програма, в която фигуристите е трябвало да изпълнят задължителни елементи. Тогава обаче задължителната програма не е била съпровождана от музика, за разлика от волната.
На въпроса защо в края на 60-те години хората са спрели да ходят на пързалката и защо този спорт не се е доразвил в Добрич, той си припомни, че тогава на мода са излезли дискотеките. Навлязла и телевизията. На пързалката не липсвали и интересни моменти, когато ледът не е бил толкова стабилен и понякога след направеното от него салто, той е падал до кръста в ледената вода. Сред най-добрите възпитаници на Желязото са Николай Абаджиев, който работеше като фоторепортер в тогавашната „Добруджанска трибуна“, а после като видеооператор в Добрич, а сега живее със семейството си в Германия. Бърза справка в „Добруджанска трибуна“ показва, че Абаджиев е трети на 500 метра на градското първенство по бързо пързаляне през 1963 г. Шампион става Петър Вълканов, а втори – Петър Желев.
Тогава са чертали коридорите на леда с мастило. Вълканов първоначално си купувал кънките от магазините в София, а после от ДФС „Добруджа“ раздавали кънки на любителите на този спорт. Към дружеството дори е имало секция „Фигурно пързаляне“, а той е работил като треньор към нея.
Петър Вълканов е бил сред водещите състезатели на Добрич и в летните кънки. Той получава прозвището си Желязото от Янко Атанасов през 1975 г., тъй като е бил член на Съюза на художниците в областта на приложното изкуство и се е представял на изложбите с творби от ковано желязо. Кънките на големия ни фигурист от миналия век днес са в дома на неговия син Вълкан.
http://www.centersport.org
