- “Събираме четворка за белот. Ще дойдеш ли?” Вероятно това е реплика, която доста българи са чували поне веднъж в живота си.
Белотът, възникнал във Франция в началото на миналия век, е сред най-популярните игри в нашата страна. Играе се от четирима души, създавайки спомени и укрепвайки приятелства. А понякога и обратното – сръдни с дни. Игра, която продължава да пише своята история и до наши дни.
Днес, вече намирайки се в дигитална епоха, дори хобита като игрите с карти могат да се практикуват от екраните на смартфоните, които носим в джоба си. А изключение не прави и белотът. Съвсем наскоро играта бе официално представена във водещото онлайн казино на България, известно като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан.
Там белотът, редом да други социални феномени като табла и свара, е на разположение на всички желаещи да го играят във всеки един момент, дори да нямат “четворка” от приятели под ръка.
А историята на белота като игра действително е интересна. Кога възниква той, кой е неговият предшественик и как се развива през годините?
Създаване на белота като форма на забавление
Днес белотът е извървял дълъг път на развитие, като неслучайно е наричан “националната игра с карти на Франция”. Това следва да говори колко популярен е той в родината на Наполеон. Към момента обаче популярността му излиза извън границите на Франция – играта е силно “тачена” в Централна и Югоизточна Европа, включително България. Че и на други континенти.
Белотът обаче не е създаден “от нулата”. Както много други известни игри, той има нещо като пряк “прародител”, от когото създателите му са почерпили доза вдъхновение. В случая това е играта клаверяс, която е била силно популярна сред германските и нидерландски общности още през XVIII век и XIX век.
Сходствата между белот и клаверяс не са никак малко, като например това, че и двете игри се играят с тесте от 32 карти – от седмѝца до асо. Друго сходство е специалният статут на валето и деветката като най-силни козове.
Съвременната форма на белота се оформя във Франция в периода между 1900 и 1920 г. През 20-те години на XX век са публикувани и първите систематизирани правила на играта, като именно този момент е считан от изследователите за официалното “раждане” на белота като самостоятелна игра.
Ключовият си прогрес като начин на забавление белотът осъществява през 30-те и 40-те години, когато във френските кафенета и работнически клубове вече е напълно нормална гледка да се видят хора, практикуващи новата игра (на снимката). Така постепенно белотът се превръща в най-популярната игра с карти на територията на Франция, преди да започне да си проправя път и на други места из континента.
Митът за Едмон дьо Белот и произход на името “белот”
Има някои основни версии за произхода на името на белота, като една от най-интересните такива е свързана с човек на име Едмон дьо Белот.
Според легендата, мосю Дьо Белот е бил търговец на диаманти, който през 20-те години на миналия век се е превърнал в първият човек, систематизирал правилата на белота и дал начало на играта. И логично – тя е получила неговото име.
Тази история е широко разпространена, но фактите по-скоро говорят, че е много вероятно историята за Едмон дьо Белот да не е нищо повече от градски мит. Доста по-вероятната и възможна теория е, че думата “белот” (вelote) произлиза от френското название за комбинацията от коз между поп и дама (от “bel ot” – хубава двойка/чифт).
Разпространение извън Франция
От Франция белотът бързо се разпространява в множество други държави, макар на всяко едно място да претърпява леки промени по отношение на правилата и използваната терминология. С днешна дата играта е силно харесвана в държави като Белгия, Люксембург, България, Гърция и Хърватия, включително и в страни от други континенти като Саудитска Арабия и Тунис.
Именно тази географска мозайка обяснява защо играта носи толкова много различни имена по света – от „бридж-белот“ в България, през „вида“ и „бурлот“ в Гърция, до „белйот“ в Македония и „базар блот“ в Армения, например.
Белотът в България
В България белотът навлиза устремно около средата на XX век, най-вече в периода около Втората световна война и след нея. Според изследователите, играта е пренесена тук чрез осъществения културен и студентски обмен с Франция и държави от Централна Европа.
Както обаче често се случва, креативният български ум решава да направи нещо уникално. Тук играта е практически “кръстосана” с бриджа, най-вече по отношение на строгата логика и наддаването. Така се оформя една специфична “българска” версия на играта, често наричана бридж-белот.
За разлика от класическата версия на белота, тук играчите могат не просто да обявят “коз”, а и да наддават на нива. Това добавя допълнителни възможности по отношение на стратегията – играчите трябва да преценяват не само собствените си карти, но и потенциала на своя партньор въз основа получените сигнали от него по време на наддаването.
Белотът днес
Днес белотът вече е и дигитален. Платформи като българското онлайн казино №1 позволяват на напреднали и начинаещи играчи да тестват уменията си, без значение дали стоят пред компютър, телефон или таблет. В сайта, известен със своя емблематичен червен цвят, всеки може да играе с виртуален партньор на публична или “частна” маса, потапяйки се в магията на белота.
Казино №1 на България напомня, че игрите са само за пълнолетни и че винаги трябва да се практикуват максимално отговорно. https://trud.bg/
