- Исландия, Беларус и Русия вече са прекратили спорната практика
В 4 часа през нощта в събота срещу неделя – 31 октомври, се връщаме към зимното часово време, като преместим стрелките с час назад. Това означава, че ще разполагаме с 1 час повече за сън, но пък за сметка на това денят ще започне да намалява и да се стъмва по-рано.
България още не е решила дали оставаме на лятно часово време или на астрономическо часово време. Няма и консенсус между държавите кога и дали изобщо да се спре със смяната на времето. За последен път трябваше да въртим стрелките през март 2021 година или през октомври 2021 година в зависимост от това дали щяхме да останем на лятно часово време или на астрономическо
часово време, тоест зимно часово време.
През 2018 година Европейската комисия проведе онлайн допитване, в което се включиха 4,6 милиона участници. Повечето поискаха смяната на времето да бъде прекратена. Между държавите в ЕС обаче и до днес не е постигнат консенсус кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното.
84% от европейците не желаят да превъртат стрелките два пъти в година, стана ясно от изследване през 2018 г. Някои държави от ЕС обаче предпочитат да запазят астрономическото часово време, което е зимното, докато други залагат на лятното.
Тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че ще препоръча на страните членки на ЕС
да не се сменя часовото време през пролетта и есента с един час,
като се запази лятното време.
Предложението бе подкрепено от Европейския парламент, но то трябва да бъде прието и от еврочленките.
Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. За страните в арктическите региони смяната на времето всъщност няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ.
Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия – от 2014 година.
Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от 1908 г. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 3,00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.
Въртенето на
часовника крие рискове
Непрестанното въртене на стрелките крие рискове. С 40% нарастват катастрофите в понеделника след смяна на часовото време, независимо дали се мести с час напред или назад, показва изследване в Германия. У нас имаше катастрофа преди четири години, когато автобусът от София за Бургас беше влязъл в канавката, защото шофьорът беше заспал дни след смяната на времето. Това показва, че някои професии са много рискови по отношение на смяната на времето. Пилотите, автобусните и таксиметровите шофьори трябва да синхронизират биологичния си часовник с въртенето на стрелките.
Местенето на стрелките през шест месеца влияе на здравето на милиони българи. Проучванията по света показват, че с над 50% нарастват инфарктите, инсултите, както и трудовите злополуки на работното място след смяната. При самата смяна се нарушава основният биологичен пейсмейкър или така нареченият циркаден ритъм на организма. В най-рисковата група влизат хората с ендокринни и сърдечносъдови заболявания, защото при тях обикновено терапията е постоянна, а лекарства се приемат по три пъти на ден. Лекарите съветват хората, които имат диабет, да направят промяна в ежедневието си. Всеки ден от седмицата преди смяната на времето е добре да издърпат с по 10 минути приема на лекарствата си. Така, въпреки че часовникът е върнат с час назад, те няма да рискуват да си вземат лекарствата с час по-късно.
https://www.monitor.bg/
