В чужбина името на Гена Димитрова все още отваря врати, казаха за БТА оперните изпълнители и преподаватели от Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ доц. д-р Габриела Георгиева и доц. д-р Кирил Манолов. Двамата изпяха дует на Аида и Амонасро от операта „Аида“ от Джузепе Верди при представянето на тематичния брой на списание ЛИК „Неотразимата Гена“. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция е посветено на 85-годишнината от рождението на Гена Димитрова.
Събитието се състоя в Оперния клуб „Рихард Вагнер“ в Софийската опера и балет.
ЗА ИТАЛИАНЦИТЕ Е „ЛА ГЕНА“ – НЕДОСТИЖИМАТА
Пред репортер на БТА доц. д-р Кирил Манолов разказа какви са впечатленията по света и специално в Италия за Гена Димитрова. „Името на Гена е на пиедестал. Тя е вдигната наистина на един много висок връх“, каза той и подчерта, че до този връх достигат много малко изпълнители от световната сцена. „Гена е символ“, допълни Манолов. По думите му италианците казват, че тя е недостижима.
Кирил Манолов разказа, че в продукциите, които е правил в Италия и се е срещал с по-възрастни колеги, които са пели с Гена, дирижирали са я или са й били режисьори, „те я боготворят“.
По думите му в България също много я обичаме и я оценяваме за всичко, което е. „Но тази френетична вярност на италианците към гласа й и към моженето на Гена е невероятна“, подчерта Манолов. „Няма продукция, в която да съм участвал, и да не е станало дума за Гена“, допълни още той.
Доц. д-р Габриела Георгиева посочи, че в Италия слагат определение пред името на Димитрова – „Ла Гена“, което по думите й означава „абсолютно недостижима“. „Няма друга такава“, посочи Георгиева. „Това е марка. Това е име, което свети в една светлина и е недостижимо там. Това е Ла Гена“, допълни още тя.
ИМЕТО НА ГЕНА – ПОМНИ СЕ И ОТВАРЯ ВРАТИ
Доц. д-р Кирил Манолов разказа за срещата си с възрастен колега на име Джоджано, който е започнал работа в Римската опера през 1976 г. и е изкарал целия си живот в нея. Той му е споделил, че много неща е видял в операта, но това, което ще помни до смъртта си, е изпълнението на Гена Димитрова в ролята на Абигайл. „Казва, това беше нещо, от което те хваща страх за живота ти“, цитира го Манолов.
Според доц. д-р Габриела Георгиева името на Гена Димитрова в чужбина все още отваря врати. Тя разказа как в Римската опера е пяла в „Аида“ с Джована Казола, която – по думите й – се славела с чепатия си характер. Но след като Георгиева споделя, че е учила при Гена Димитрова, това променило отношението на Казола към нея. „Тя каза: „Да, усеща се, че има нещо различно в твоя глас“, припомни думите й българската оперна певица.
Георгиева посочи, че в чужбина съществува култ към Гена Димитрова и според нея това е валидно за всички диригенти и режисьори, които са работили с примата.
ГЛАС КАТО УРАГАН
Доц. Габриела Георгиева описва гласа на Гена Димитрова като ураган. „Нямаше жива сила, която да застане до нея равностойно“, каза тя. По думите й Гена Димитрова винаги е срещала трудности в това да се балансира съставът. „Просто трудно се балансира един състав, в който сопраното е Гена Димитрова. Представете си как трябва да е тенорът и баритонът, за да може да е равностоен, да има баланс в звука“, каза доц. Георгиева.
Доц. Кирил Манолов допълни, че въпреки огромния си глас, Гена Димитрова е успяла да го събере в една рамка и е правела най-красивите пианисими на света. „Бяха меки, топли, сякаш те обгръща като едно одеяло отвсякъде и просто около теб вибрира целият този глас в едно пианисимо. Просто невероятно усещане“, допълни Габриела Георгиева.
ГОЛЕМИТЕ АРТИСТИ – ПРИМЕР ЗА МЛАДИТЕ
„Много е важно младите хора да се докосват до големи артисти, защото в академията нямаме реална представа кой е истинският звук, който трябва да се появи, когато си на сцената“, каза доц. Георгиева. „Защото едно е да пееш в стая, където има ехо като в банята, друго е да застанеш на една голяма сцена и да преодолееш оркестъра с тази звукова бариера, която прави, и да стигнеш до 5000 души и на най-последния ред да се чуе“, разказа тя.
„Просто е важно младите хора да слушат големи певци. И в този смисъл съм имала огромната привилегия, чест, удоволствие, голяма радост да съм с нея в един работен процес, в който мога да разбера как стават тези неща“, коментира срещите си с Гена Димитрова доц. Георгиева.
На мнението, че младите хора имат нужда да слушат добре пеещи певци е и Кирил Манолов. „Защото в академията ние можем да се опитваме да ги научим, но след това започва голямата школа и голямото учене. В академията може да се стараем да направим всичко. Доколко успяваме обаче не зависи само от нас“, посочи той.
Габриела Георгиева отбеляза, че се радва, че е взела много неща от срещите си с Гена Димитрова. „Радвам се, защото тя казва, че това е нещо, което можеш да научиш само от големите певци, от големите маестри. И много искаше да го предаде. Тя много държеше на това – да преподаде, да помага на младите хора“, каза тя. По думите й Гена Димитрова си е давала сметка и е казвала, че талантът е най-уязвим, когато завършва академията. „Защото тогава няма достатъчно можене и няма достатъчно материални средства, за да може да си плаща за уроци. Не е достатъчно научен, а има нужда да работи.
И тя именно тогава казваше, че най-важно е да подадеш ръка на един млад човек. И за това работеше без пари“, разказа Габриела Георгиева. По думите й Гена Димитрова е раздавала знанията си с голяма любов. „И искаше колкото може повече да даде“, допълни тя.
