Новият филм на ужасите на компанията А24, дело на сценаристите на „Нито звук“ Брайън Уудс и Скот Бек, разказва за две мормонски мисионерки. Те се оказват в дома на педантичен и циничен мъж, който иска да подложи вярата им на изпитание.
Според критиците най-ярката си роля от 12 години (след „Облакът Атлас“) прави Хю Грант. Самият филм на места е доста сложен за възприемане, но все пак в крайна сметка може да се хареса не само на феновете на хоръра.
„С по-голямата сила идва по-голямата отговорност“, назидателно напомня господин Рийд, не особено млад, но представителен джентълмен на сестра Барнс и сестра Пакстън –
мормонски мисионерки, които потропват на вратата на дома му
„Знам, това е от „Човека Паяк“, възторжено репликира сестра Пакстън, очевидно горда с познанията си в попкултурата. „Не, това е цитат от Волтер“, снизходително я поправя Рийд.
По същия начин се отнася към зрителите и самият филм „Еретикът“ – амбициозен хорър с философски претенции. Авторите на завързания сюжетно филм създават впечатление, че те предварително знаят много повече, отколкото ще покажат на зрителите.
Но и в случая със сценаристите Уудс и Бек, и в случая с господин Рийд това просто е майсторски блъф.
Аудиторията на филмите на ужасите си има собствени понякога странни критерии за оценка, но все пак едва ли ще определи „Еретикът“ като безусловен шедьовър в жанра.
В него има твърде много логически разминавания, твърде амбициозни намерения и стандартни, да не кажем, шаблонна кулминация и развръзка.
Освен това трябва да отбележим прекалено многото говорене и прекалено малкото екшън.
Също така както в много филми на ужасите в един момент напълно престава да работи простата потребителска логика, от която авторите се опитват да избягат с помощта на парадокса на Чжуан Чжоу и пеперудата.
Той е китайски мислител от IV век преди новата ера, който описва как му се е присънила пеперуда. Пише трактат, според който не му е ясно
дали пеперудата се е присънила на него, или той се е присънил на пеперудата
Във филма мързеливо използват идеята, но дори и появата на пеперуди в кадър не я правят по-оригинална.
Това, разбира се, не пречи „Еретикът“ да е интересен филм и като концепция, и като формална реализация дори и в най-праволинейния смисъл – даже ако те дразни, все пак искаш да го догледаш до края, защото иска да разбереш как ще се измъкнат от ситуацията авторите му.
За това голяма заслуга има корейският оператор Чон Чон Хун („Олдбой“, много други филми на Пак Джан-Ук, а също „То“ и „Уонка“), който успява да заснеме затворено пространство така хитро, че все едно то е безгранично.
В крайна сметка „Еретикът“ се е получил доста по-интересен, отколкото обикновен опит да се даде ново амплоа на любимеца на всички британофили Хю Грант, на когото явно са му писнали скучните и сладникави романтични комедии.
Този аспект от филма не трябва да се подценява. В „Еретикът“ Грант прави несъмнено най-добрата си роля за последните десетина години. За последно той блесна по подобен начин в „Облакът Атлас“. Тук неговият господин Рийд е
въплъщение на здравия разум, уравновесеност и логика,
които често се асоциират с научния атеизъм. Той знае Библията почти наизуст, въпреки че презира религиозните илюзии и манипулации.
За да направиш убедителен за зрителите преход от британската рационалност в пространството на чистото безумие, не стига само висша актьорска техника. Трябва и вдъхновение. Така че е напълно ясно, че сценарият на „Еретикът“ е привлякъл и вдъхновил Хю Грант сериозно.
Много интересни са и опонентките на главния герой. Нервната блондинка сестра Пакстън (актрисата Хлоя Ийст може би си спомняте от филма на Стивън Спилбърг „Семейство Фейбълман“) се съмнява в себе си, а мълчаливата и спокойна брюнетка сестра Барнс (Софи Тачър от „Осите“ и „Бугимен“) вече е обърнала мнозина в според нея правилната вяра.
Но нейната самоувереност е подкопана от травми от миналото . И двете не приличат на шаблонните религиозни фанатички. Сестра Пакстън например гледа порно, като намира в нега частица от Бога, а сестра Барнс е готова да се шегува с главната книга на своето религиозно движение – „Книгата на мормона“.
Визитата им в дома на господин Рийд е рутинна, макар и не задължителна мисия, двете наистина сериозно искат да го убедят да се присъедини към тяхната църква.
Все пак здравият им разум ги кара да са внимателни и да не влизат в дома на макар и симпатичен, но непознат. Според протокола двете трябва да са сигурни, че там има жена.
За зла беда съпругата на Рийд е поставила във фурната боровинков пай, чийто аромат все едно ги кани да влязат. Само че се оказва, че ароматът идва от специална свещ, а вратата е блокирана от специален механизъм.
Така че господин Рийд без да прибягва към директно насилие или заплахи към сестрите, ги убеждава, че не може да я отвори. Затова те трябва сами да търсят изхода и да избират две врати – на едната пише „Вяра“ , а на другата – „Неверие“.
