КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1927 – Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство против изстъпленията на аромънските колонисти от организацията “Акциуня румъняска” против българите от Южна Добруджа. 1990 – Андрей Луканов подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачката на КТ “Подкрепа” и на КНСБ

ПРАЗНИЦИ:

 

2019 г. – Умира Ясухиро Накасоне, министър-председател на Япония (*1918 г.)

2013 г.  – в северната част на Намибия , поради самоубийството на пилота , мозамбикският самолет Embraer ERJ 190 се разби , убивайки 33 души.

2012 г. – За първи път официално китайските власти, в лицето на Си Дзинпин, употребяват израза „китайска мечта“.

2010 г. – Умира Андрей Баташов, български актьор (*1965 г.)

2010 г. – Умира Бела Ахмадулина, руска поетеса (*1937 г.)

2003 г.

Великобритания предоставя политическо убежище на чеченския емисар Ахмед Закаев.

 

2001 г.

Умира Джордж Харисън – английски рок музикант – китарист и певец, участник в квартета “Бийтълс”. Роден е на 25 февруари 1943 г. в Ливърпул, Англия. Преди да постъпи в “Бийтълс”, свири в създадената от него аматьорска група “Ребълс”. За “Бийтълс” композира 22 песни. Интересът му към индийската музика и религия оказва влияние върху някои музикални търсения на “Бийтълс” след 1965 г. Учи ситар при Рави Шанкар в Индия (използван за пръв път в “Норвежка гора”, 1965 г.). Соловата си кариера започва през 1968 г., но първите му 2 албума нямат успех. През 1970 г. издава тройния албум “Всичко отминава” (продуцент Фил Спектър), от който е известният хит “Мой мили боже” (заради който по-късно е осъден да заплати 587 хиляди долара за несъзнателно плагиатство на мелодията). Участва в различни благотворителни концерти (концертът в помощ на Бангладеш през 1971 г.). През 1974 г. създава собствена фирма за грамофони плочи “Dark Horse”. С течение на годините творческата му активност намалява. През 1998 г. разбира, че е болен от рак на гърлото; ранен е от крадец в имението си в “Хенли” на р. Темза (1999 г.); оперират го от рак на белия дроб през 2001 г. Джордж Харисън е почитател и приятел на певиците от българското фолклорно трио “Българка”, което през 1991 г. записва в студиото на “Бийтълс”. Удостоен е с рицарско звание (по изключение посмъртно) от кралица Елизабет II (2002 г.). Албуми: “Wonderful Music” (1968 г.), “Electronic Sounds” (1969 г.), “All Things Must Pass” (1970 г.), “Concert for Bangla Desh” (1972 г.), “Living in the Material World” (1973 г.), “Dark Horse” (1974 г.), “Extra Texture” (1975 г.), “33+1/3” (1976 г.), “The Best of G. Harrison” (1979 г.), “Somewhere in England” (1981 г.), “Gone Troppo” (1982 г.), “Cloud Nine” (1987 г.), “A Horse To Water” (2001 г., последен албум).

 

1999 г.

Вестник “Уолстрийт джърнъл” публикува годишната си класация на източноевропейските държави в преход. Оглавяват я Унгария, Словения, Полша, Чехия, а България е на 10 място от 27 държави. В световната класация по свобода на икономиката България е на 100-о място. Тя е между 16-те държави, подобрили условията за свобода на икономиката.

 

1994 г.

Руските войски подлагат на бомбардировка столицата на Чечня – Грозни.

 

1993 г.

По американския телевизионен канал “Кинг Ти Ви” е показана най-кратката телевизионна реклама в историята. Тя се състои от четири кадъра, които са излъчени за 0,133 секунди. Излъчването струва на рекламодателя 3780 долара.

 

1990 г.

Андрей Луканов подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачките организирани от КТ “Подкрепа” и КНСБ.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 26 септември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 г. в София, пред дома си.

 

1990 г.

Съветът за Безопасност на ООН одобрява употребата на оръжие срещу Ирак, в случай, че страната не се оттегли от Кувейт.
На срещата е одобрена Резолюция 678, която дава право на държавите съюзили се с Кувейт да употребят “всички възможни средства”, за да бъдат възстановени мирът и сигурността в района. Въпреки дипломатичните инициативи и опитите на Генералния секретар, включително и срещата му с иракския президент Садам Хюсеин в Багдад на 12 и 13 юли 1991 г., Ирак продължава окупацията в Кувейт.

 

1985 г.

В Ню Йорк е съобщено за съществуването на нов силен наркотик – крек.

 

1981 г.

Умира Натали Ууд – американска актриса. Натали Ууд е дъщеря на руски имигранти. Родена е на 20 юли 1938 г. под името Наталия Закаренко. Първата си роля изиграва на 4-годишна възраст във филма “Щастлива земя” (1943 г.). До 17-годишна възраст играе роли на млади момичета. През 1955 г. играе ролята на Джуди в легендарния филм “Rebel Without a Cause”. За тази роля тя е номинирана за първата си Академична награда. През 1957 г. се омъжва за Робърт Уагнър. Развежда се през 1962 г. През 1961 г. и 1963 г. е номинирана за нови две Академични награди. През 1969 г. се омъжва за продуцента Ричард Грегсън, с когото също се развежда. През 1972 г. се събира отново с бившия си съпруг Робърт Уагнър. Натали Ууд е три пъти носителка на “Оскар” за най-добра женска роля (“Уестсайдска история”). Умира в Калифорния по време на разходка с яхта при неизяснени обстоятелства.

 

1975 г.

Бил Гейтс измисля името на своята бъдеща компания – “Майкрософт”. Организацията е създадена през 1975 г. от Бил Гейтс и Пол Алън. Седалището й е в Редмонд, щат Вашингтон. “Майкрософт” разработва и продава в над 50 държави компютърни софтуерни продукти и услуги и Интернет технологии; операционната система “Уиндоус” за персонални компютри е най-широко използваната в света. От 1999 г. разработва нови софтуерни продукти и технологии за мобилни интернет връзки в телекомуникациите.

 

1972 г.

В изгнание умира лидерът на БЗНС “Пладне” д-р Георги Михов Димитров (Гемето) – политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС “Ал. Стамболийски” (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС “Обединен” (“Ал. Стамболийски” и “Врабча 1”). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС “Ал. Стамболийски”. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това емигрира извън страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател “Свободна и независима България”. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. “Земеделски комитет” (“Зелен фронт”) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели.

 

1963 г.

Създава се Комисията “Уорън” за целите на разследването убийството на президента Джон Кенеди. Възлагат й се неограничени правомощия. Комисията носи името на председателя на върховния съд към нея. Отчетът на комисията по следствието, чийто обем е 888 страници в 26 тома, не довежда до удовлетворителни резултати. Всички тези материали потвърждават теорията, че заговор не е имало.
Джон Фицджералд Кенеди е американски политик; 35-и президент (1961-1963 г.). Роден е на 29 май 1917 г. в Бруклейн, щат Масачусетс, САЩ. Завършва икономика в Харвардския университет. В периода 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. Занимава се с журналистика (1945 г.). През 1947-1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 г. до 1961 г. е сенатор. Побеждава на изборите през 1960 г. кандидата на Републиканската партия Ричард Никсън; встъпва в длъжност президент на САЩ на 20 януари 1961 г. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът му подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас.

 

1947 г.

Родена е Петра Кели – немски политик, основателка на Партията на зелените в Германия.

 

1947 г.

Генералната Асамблея на ООН в Ню Йорк одобрява план за разделяне на Палестина на еврейска и арабска държава. Между двете има общ икономически съюз. Първата е поставена под международен контрол. Планът се нарича Резолюция 181, като цели разрешаване на Арабско-Израелския конфликт. Този план не е успешно изпълнен. През 1948 г. следва Арабско-Израелска война, която е резултат от предишно споразумение между еврейското представителство и крал Абдула да разделят Палестина помежду си, както и от отказа на арабите да приемат този план.

 

1942 г.

В САЩ са въведени ограничения за търговия и потребление на кафе.

 

1939 г.

Испания и Германия сключват секретен договор за предоставяне на испански пристанища за акостиране на германски военни кораби.

 

1939 г.

СССР скъсва дипломатическите си отношения с Финландия.
През октомври 1920 г. между Финландия и Съветска Русия е сключен мирен договор. През 1939 г. Финландия е подложена на нападение от страна на СССР, което е причина Финландия да загуби части от територията си.

 

1932 г.

Роден е Жак Ширак – президент на Франция. Роден е в Париж, завършва известния Лицей Карно и престижния Лицей Луи Льо Гран през 1950 г. Посещава “Institut d’Etudes Politiques” – университет за бъдещи политици. През 1953 г. посещава Университета Харвард. Като офицер във френската армия, Ширак е ранен по време на Френската колониална война с Алжир. През 1959 г. завършва “Ecole Nationale d’Administration” – елитно училище за държавни управленски кадри. През 1995 г. Ширак е избран за президент на Франция.

 

1929 г.

Американският пилот Ричард Бърд извършва първия полет със самолет над Южния полюс. Три години по-рано той става първия пилот прелетял над Северния полюс.
Ричард Евелин Бърд е американски полярен изследовател, изобретател, пилот, адмирал. Роден е на 25 октомври 1888 г. Ръководител е на 4 големи американски експедиции в Антарктида. По време на първата експедиция с помощта на съвременни средства (механизиран транспорт, радиовръзка) успява да достигне до вътрешността на Антарктида. По време на втората експедиция (1933-1935 г.) извършва изследвания над ледника “Рос”. Третата експедиция (1939-1941 г.) изследва отделни части на Антарктида. По време на четвъртата експедиция (1946-1947 г.), организирана от американското морско военно министерство, извършва аерофотоснимки на Западна Антарктида и вътрешните й райони. Открива и изследва много неизвестни географски обекти в Антарктида. Умира на 12 март 1957 г.

 

1927 г.

Българска делегация в Добрич подава протестен мемоар до румънското Вътрешно министерство против изстъпленията на аромънските колонисти от организацията “Акциуня румъняска” против българите от Южна Добруджа.

 

1924 г.

Умира Джакомо Пучини – италиански оперен композитор. Роден е на 22 декември 1858 г. Произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера – “Вилиси”, представена с успех в Милано. Втората му опера – “Едгар” (1888 г.), претърпява провал. С “Манон Леско” (1893 г.) Печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са истински шедьоври: “Бохеми” (1896 г.); “Тоска” (1900 г.); “Мадам Бътерфлай” (1904 г.). След едно посещение в Америка Пучини получава поръчка от “Метрополитен опера” за произведение върху американски сюжет и създава операта “Момичето от Златния запад” (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк и има сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия “Триптих”, състоящ се от едноактните опери “Мантията”, “Сестра Анджелика” и “Джани Скики”. Последната му творба е операта “Турандот”, която не успява да завърши.

 

1918 г.

В Нарва естонските болшевики учредяват локално съветско правителство на Естонската Съветска Република под името Естонска Работническа Комуна. От изток навлизат съветски войски, съставени, както от руснаци, така и от местни войници. На 8 декември 1918 г. Петроград признава Естонската Съветска Република. Знамето на републиката представлява червен флаг със златни ресни. На жълт фон с червени букви на естонски и руски е изписано: “Естонска Работническа Комуна”. Естонската Съветска Социалистическа Република е една от републиките на Съветския Съюз. Просъществува от 6 август 1940 година до 20 август 1991 г.
Република Естония (на естонски Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с балтийската държава Латвия (229 км) на юг и с Русия (229 км) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 км. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004 г.

 

1916 г.

Американските войски окупират Доминиканската република. Тя е под военната окупация на САЩ до 1924 г.
Доминиканската република е държава в Карибско море, разположена на източната част на остров Хаити. Площта й е 48 734 кв. км., а населението – 7 800 000 души, 73 % от които доминиканци, също метиси, мулати, креоли, негри и бели. 96 % от населението са католици. Официален език е испански. Столица на страната е Санто Доминго. Паричната единица е доминиканско песо. Доминиканската република е слабо развита аграрна страна. Промишлеността е слабо развита; най-развитият отрасъл е захарното производство. Христофор Колумб открива островите през 1492 г. и те са испанско владение до 1795 г. От 1795 г. до 1809 г. Доминиканската република е владение на Франция. През 1884 г. е провъзгласена за независима държава. През 1861-1865 г. отново е под испанско господство. След I-вата световна война е под американска окупация. От 1930 г. до 1961 г. държавата е управлявана от диктаторски режим на ген. Р. Л. Трухильо. През 1966 г. с помощта на американски войски за президент е избран Х. Балагер.

 

1915 г.

По време на Първата световна война са освободени Гевгели и Дойран, като българските войски разбиват 10-та Британска дивизия.

 

1905 г.

Роден е Гавриил Троеполски – руски писател. Автор е на цикъл сатирически разкази “От записките на агронома” (1953 г.). В повестта “В тръстиките” (1963 г.) поетизира земеделския труд. Произведението му “Белия Бим Черното Ухо” (1971 г.) печели Национална награда на СССР. Умира през 1995 г.

 

1891 г.

Роден е генерал-лейтенант Никола Михов, министър на войната (11 април 1942 –14 септември 1943 г.).
Никола Михов е роден в гр. Търново. През Балканските войни (1912 – 1913 г.) се сражава при Ескиполос и Петра, Чонгора, Чаталджа, вр. Блем. При атаката на Одрин турците виждат за първи път артилерията да излиза пред пехотата и да стреля почти от упор. Сред „атакуващите” артилеристи е и батареята на подпоручик Н. Михов. През Първата световна война се сражава в Добруджа. Отличава се при атаката на Тутракан.
След войните кавалерът на няколко ордена „За храброст” преминава през различни длъжности. От 1941 г. е командващ армия, а на следващата година е назначен за министър на войната. След смъртта на цар Борис III е избран за член на Регентския съвет. Осъден на смърт от първия върховен състав на т. нар. Народен съд.

 

1880 г.

Никола Сукнаров заменя Петко Р. Славейков на поста подпредседател на ІІ-рото Народно събрание.
Никола Сукнаров е политически и държавен деец. Роден е на 21 ноември 1848 г. в Свищов. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва право в Белград. Работи като учител в Разград и Свищов. След Освобождението е съдия в окръжния съд в Свищов и в апелативния съд в Русе и Варна. Като съмишленик на Либералната партия, през 1883 г. е избран за кмет на столицата. За кратко време (31 януари 1885 г. – 21 март 1885 г.) е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. Подпредседател е и на IV-тото Народно събрание. След 1885 г. се оттегля от държавна и политическа дейност и работи в съдебната система. Редактира в. “Независимост” (1880–1881 г.). Умира на 10 септември 1894 г.

 

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Западният отряд влиза в Орхание (Ботевград). Започват боевете при Арабаконашкия проход.

 

1876 г.

Родена е Нели Рост – американски политик, първата жена станала губернатор на щат.

 

1874 г.

Роден е Антониу Мониш – португалски невропатолог и неврохирург, лауреат на Нобелова награда.
Мониш е роден в Аванка, учи в университетите в Коимбри и Бордо. От 1902 г. е професор в Коимбри, през 1911-1944 г. завежда катедра по неврология в Лисабонския университет. Основните му трудове са посветени на усъвършенстването на метода на ангиографията за определяне на тумори в мозъка. Мониш първи прилага хирургична намеса при лечение на някои психични болести. Разработва (1936 г.) методика за префронтална левкотомия (разрез на бялото вещество на предния мозък). За това е удостоен с Нобелова награда (1949 г.). Създател е на редица прибори и инструменти за диагностика и хирургично лечение на болести на главния мозък. Автор е на ръководства по неврология, артериография и други. Мониш умира на 13 декември 1955 г. в Лисабон.

 

1858 г.

Умира Константин Георгиев Фотинов – български просветен и книжовен деец.
Роден е около 1790 г. в Самоков. Учи в килийно училище в родния си град и в гръцко училище в Пловдив и в Кидония (Мала Азия). През 1828 г. открива частно училище в Смирна с около 200 деца от всички краища на българските земи и става учител в него, като прилага взаимоучителен метод. Издава гръцка граматика на гръцки език, “Болгарский разговорник”, превежда от гръцки език география под название “Общое землеописание”. Редактира и издава (1844-1846 г.) първото българско списание “Любословие”, в което помества статии и материали от областта на историята, географията, религията, морала, просветното дело, медицината, хигиената, българския език и др. Пръв поставя в печата проблемите на женското образование.

 

1849 г.

Роден е Сър Джон Амброс Флеминг – английски учен в областта на радиотехниката и електротехниката, създал радиотелеграфа.
От 1892 г. е член на Лондонското Кралско дружество. През 1870 г. завършва Лондонския университет, а в периода 1877-1881 г. работи под ръководството на Дж. К. Максуел в Кавендишевата лаборатория. Преподавател е в Нотингамския и Лондонския университет. От 1881 г. е научен консултант на компанията на Едисон в Лондон, а от 1899 г. и на компанията за безжична телеграфия на Маркони. През 1901 г. Флеминг участва в осъществяването на първото радиопредаване през Атлантическия океан. При изследване на откритото от Т. Едисон едностранно преминаване на електрически ток във вакуум от нагрята нишка към метална пластинка Флеминг открива ламповия детектор, който поставя началото на нов период в развитието на радиотехниката. Той предлага правилото на дясната ръка. Автор е на много трудове по електротехника и радиотехника. Умира на 18 април 1945 г.

 

1835 г.

Родена е Цуши – императрица на Китай.

 

1830 г.

Започва полско въстание. От полесражението избягва главнокомандващият на руските войски княз Константин.

 

1814 г.

Английският вестник “Таймс” е отпечатан за първи път в света в масов тираж на печатна валцова преса.
Вестник “Таймс” е национален всекидневник от 1785 г., като излиза под това име от 1788 г. Издава се от “Таймс Нюзпейпърс Лимитед”, собственост на “Нюз Корпорейшън Груп”, управляван от Рупърт Мърдок. След като 200 години се печата в широк формат, след 2004 г. вече се издава в компактен размер.

 

1814 г.

На бал във Виена за първи път е изпълнена кантатата на Лудвиг ван Бетовен “Тържествена минута”.
Бетховен е немски класически композитор. Роден е на 16 декември 1770 година в град Бон. От 1792 г. живее във Виена. Прогресиращото оглушаване, чиито първи признаци са през 1797 г., карат Бетовен да намали концертната си дейност, а след 1815 г. да я преустанови. Умира на 26 март 1827 г.
От творчеството му е запазен архив от над 7500 листа.

 

1803 г.

Роден е Кристиан Доплер – австрийски физик и математик, директор на първия физически институт в света.
През 1842 г. създава своята теория за промяна на честотата на звуковите вълни при преместване на звуковия източник спрямо неподвижен наблюдател и за да го докаже, провежда уникален експеримент. В продължение на два дни използва влак, теглещ товарен вагон със свирещи тромпетисти, като на всеки отделен опит влакът се движи с различна скорост. За целта си Доплер разчита на музикант, способен да различи промяната във височината на тоновете при приближаването и отдалечаването на влака. С този експеримент се доказва неговата теория. Впоследствие Доплер се опитва да я приложи и за светлинните вълни, но не успява. По-късно става ясно, че Доплеровия ефект е в сила за светлината. Това откритие има огромен принос за доказване на разширяването на Вселената. Доплер умира през 1853 г.

 

1802 г.

В Щутгарт е роден Вилхелм Хауф – немски писател, изучава теология в Тюбингенския университет (1820-1824). Обработва немски и източни приказки: “Приказки за синове и дъщери от образованите съсловия” (т. 1-3, 1926-1928, между които са “Историята за малкия Мук”, 1826, “Студеното сърце”, 1928), новели (“Портрет на императора”, 1927, и др.). Пише историческия роман “Лихтенщайн” (1926), лирически стихове (някои от тях са превърнати в песни).

 

1797 г.

Роден е Гаетано Доницети – италиански композитор. Автор е на оперите: “Фаворитка”, “Лучия де Ламермур”, “Дон Паскуале”, “Любовен еликсир” и др. Доницети умира от психическо разстройство поради преумора от работа и едновременно прекалено отдаване на удоволствия. Умира на 8 април 1848 г.

 

1787 г.

Френският крал Луи XVI издава едикт, с който официално гарантира правата на всички протестанти в страната.
Луи ХVI е крал на Франция от 1774 г. до 1793 г. Роден е през 1754 г. Внук е на Луи ХV. Женен е за Мария-Антоанета Австрийска. По време на неговото управление финансите на Франция се стопяват още повече и кралят свиква народно събрание (Генерални щати), което се събира във Версай през 1789 г. Луи ХVI, пълен с добри намерения, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата, губи популярност. Не съумява да предотврати революцията. Отстранен е от власт, хвърлен е в затвор и осъден като “виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата”. Екзекутиран е на 21 януари 1793 г.

 

1760 г.

Франция предава град Детройт на Великобритания.
Детройт е град в САЩ, щата Мичиган, на река Детройт. Той е основан през 1701 г. Градът е един от главните промишлени и търговско-финансови центрове на САЩ, както и най-големия в света център на автомобилостроенето (“Дженерал мотърс”, “Форд”, “Крайслер”). Добре развити са корабостроенето, нефтопреработката, производството на автобронетанкова техника и др.

 

1729 г.

Роден е Чарлз Томсън – американски политик, секретар на Континенталния Конгрес, автор на Големия Печат на САЩ.
Роден е Ирландия, емигрира в Америка през 1739 г. По-късно става търговец. В периода 1774-1789 г. е секретар на Континенталния Конгрес. Умира през 1824 г.

 

1643 г.

Умира Клаудио Джовани Антонио Монтеверди – италиански композитор, музикален драматург, представител на Венецианската музикална школа. Роден е през 1567 г. Учи музика при М. А. Инджениери (1540-1592 г.). Работи като помощник-капелмайстор в Мантуа, заминава за Фландрия (1599 г.). 12 години след “рождената дата на операта” създава първата си опера “Орфей” (1607 г.). От 1613 г. е назначен за ръководител на капелата в катедралата “Сан Марко” във Венеция, където работи до края на живота си. Автор е на 19 музикалнодраматични произведения. От 8-те му опери до нас са достигнали три: “Орфей”, “Завръщането на Одисей” (1641 г.), “Коронацията на Попея” (1642 г.), както и един откъс от “Ариадна”.

 

1547 г.

Роден е Мигел де Сервантес Сааведра – испански писател. Постъпва на военна служба, взема участие в Турско-испанската война и в морското сражение при Лепанто (1571 г.) загубва лявата си ръка. На връщане в Испания през 1575 г. е пленен от пирати и отведен в Алжир. Откупен, през 1580 г. се прибира в Мадрид. Наклеветен от лични врагове, Сервантес попада в затвора. Литературната му дейност обхваща времето главно след завръщането му от алжирски плен. Първото му по-голямо белетристично произведение е романът “Галатея” (1585 г., незавършен). Автор е на трагедията “Нумансия” и на около 30 пиеси. Най-известно му произведение е романът “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (I ч. – 1605 г.; II ч. – 1615 г.), който е едно от най-значителните постижения на европейската ренесансова литература. Умира на 23 април 1616 г.