Излезе и четвърто социологическо проучване – на Алфа Рисърч  за предсрочните парламентарни избори на 19 април. В него се казва, че пет политически формации влизат в Народното събрание: Просперираща България – 39.6%, ГЕРБ-СДС – 19.7%, ПП-ДБ – 12.6%, ДПС-ново начало – 9.6%, Възраждане – 6.4%. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).

На основата на тези резултати нека си поиграем с математиката на Д,Онт, по която система се изчислява броят на депутатите от всяка влизаща в Народното събрание коалиция или партия.

Разпределянето на мандати по метода на Д’Онт (в избори с 240 места в парламента и бариера 4 %) работи така: за всяка партия се прави редица от „квоти“ (резултат/1, /2, /3 и т.н.), след което 240-те най-високи стойности в тези редици определят кои партии колко мандата получават.

Ако приемем, че само тези пет партии влизат в парламента с вашите проценти (32.6 %, 19.7 %, 12.6 %, 9.6 % и 6.4 %), сумарно те са ~81 % от гласовете. При такова национално разпределение и стандартно приложение на Д’Онт метод, очакваният брой депутати е приблизително следният:

Партия Процент Приблизителни мандати
Прогресивна България 32.6 % ~97–99
ГЕРБ-СДС 19.7 % ~58–60
ПП-ДБ 12.6 % ~35–37
ДПС 9.6 % ~25–27
Възраждане 6.4 % ~19–21

Това са ориентировъчни числа, изчислени чрез пропорционално разпределение и адаптация към тенденцията на Д’Онт методa да подкрепя по-големите формации (което леко увеличава мандатите на първите две партии спрямо чисто пропорционалното). Реално разпределение може да се различава с няколко мандата нагоре/надолу в зависимост от точните проценти и какви други партии (ако има такива) преминат бариерата от 4% и участват в разпределението.

Нека проиграем реална симулация по метода на Д’Онт за 240 мандата, като приемаме, че само тези пет партии минават бариерата и участват в разпределението.

Процентите са:

  • Прогресивна България – 32.6
  • ГЕРБ-СДС – 19.7
  • ПП-ДБ – 12.6
  • ДПС – 9.6
  • Възраждане – 6.4

Сборът е 80.9%. Тъй като в разпределението участват само тези партии, първо ги нормализираме към 100% (т.е. делим всяка стойност на 80.9). След това прилагаме делителите 1, 2, 3, 4… и избираме 240-те най-големи частни.

Краен резултат (240 мандата)

Партия Мандати
Прогресивна България 97
ГЕРБ-СДС 59
ПП-ДБ 37
ДПС 28
Възраждане 19
Общо 240

 

Какво означава това политически?

  • Първата сила остава под мнозинство (121), но е близо до 100 депутати.
  • Втората партия запазва силна парламентарна тежест.
  • Малките партии не са „наказани“ драстично, но методът на Д’Онт дава лек бонус на по-големите.

Ще направим две симулации по метода на Д’Онт – с 6 и със 7 партии.
Запазваме първоначалните ви пет формации и добавяме реалистични хипотетични резултати, за да стане картината интересна за читателите.

Сценарий 1: 6 партии в парламента

Добавяме шеста партия с 5.2%

Новата картина:

  • Прогресивна България – 32.6%
  • ГЕРБ-СДС – 19.7%
  • ПП-ДБ – 12.6%
  • ДПС – 9.6%
  • Възраждане – 6.4%
  • Нова партия – 5.2%

Сбор: 86.1% (само те участват в разпределението)

Разпределение на 240 мандата:

Партия Мандати
Прогресивна България 91
ГЕРБ-СДС 55
ПП-ДБ 35
ДПС 27
Възраждане 18
Нова партия 14
Общо 240

 

Ефектът:

Големите губят по 4–6 мандата. Новата партия влиза с прилична група.

Сценарий 2: 7 партии в парламента

Добавяме още една формация с 4.4%

Процентите стават:

  • Прогресивна България – 32.6%
  • ГЕРБ-СДС – 19.7%
  • ПП-ДБ – 12.6%
  • ДПС – 9.6%
  • Възраждане – 6.4%
  • Нова партия – 5.2%
  • Още една партия – 4.4%

Сбор: 90.5%

Разпределение:

Партия Мандати
Прогресивна България 87
ГЕРБ-СДС 53
ПП-ДБ 34
ДПС 26
Възраждане 17
Нова партия 13
Още една партия 10
Общо 240

 

Какво става политически?

  • При 5 партии първата сила беше близо до 100 депутати.
  • При 6 партии вече пада до около 90.
  • При 7 партии – към 85–88.

Колкото повече партии минават бариерата, толкова по-фрагментиран става парламентът и толкова по-трудно се събира мнозинство от 121 гласа.

Ето го и най-интересния (и често подценяван) сценарий — „на косъм под 4%“. Точно тук методът на Д’Онт прави най-големите изненади.

Ще разгледаме два варианта.

Сценарий А: Шеста партия с 3.9% (НЕ влиза)

Процентите са:

  • Прогресивна България – 32.6%
  • ГЕРБ-СДС – 19.7%
  • ПП-ДБ – 12.6%
  • ДПС – 9.6%
  • Възраждане – 6.4%
  • Шеста партия – 3.9% ❌ (под 4%)

Тези 3.9% „изгарят“ и не участват в разпределението.

Разпределението се прави само между първите пет партии (както в първоначалния ви сценарий).

Резултат:

Партия Мандати
Прогресивна България 97
ГЕРБ-СДС 59
ПП-ДБ 37
ДПС 28
Възраждане 19
Общо 240

 

Извод: Само 0.1% под бариерата означава нула депутати вместо около 13–14 мандата.

Сценарий Б: Шеста партия с 4.1% (влиза)

Същата партия, но с 4.1%.

Тогава вече участват шест формации в разпределението.

Разпределение по Д’Онт:

Партия Мандати
Прогресивна България 92
ГЕРБ-СДС 56
ПП-ДБ 35
ДПС 27
Възраждане 18
Шеста партия 12
Общо 240

 

Големият ефект от 0.2%

Разликата между 3.9% и 4.1%:

  • За малката партия: 0 депутати → 12 депутати
  • За първата сила: 97 → 92
  • За втората: 59 → 56

Това е реалната сила на бариерата.

А ако има и седма „на косъм“?

Ако две партии са с 3.8–3.9%, тогава още повече гласове „изгарят“ и големите скачат още нагоре — първата сила може да доближи или дори да мине 100 депутати без да е увеличила резултата си.

Политическият извод

  • Малките партии са изключително рискови при резултат около 4%.
  • Големите формации печелят най-много от „изгорелите“ гласове.
  • Понякога 0.2–0.3% решават съдбата на 10–15 депутати.

Ефектът „0.2%“: как 12 депутати се появяват… или изчезват

В изборната нощ всички гледат големите числа. Кой е първи. Кой е втори. Има ли мнозинство. Но истинската драма често се крие в нещо много по-малко — 0.2 процента.

Бариерата от 4% — тънката червена линия

В България партии под 4% не участват в разпределението на мандатите.
Техните гласове просто „изгарят“. А парламентът има 240 места, които се разпределят по метода на Д’Онт — система, която леко подпомага по-големите формации.

И сега идва магията.

Сценарий 1: 3.9% — и нищо

Представете си шеста партия с 3.9%.

Резултатът:

  • 0 депутати
  • Гласовете ѝ не участват в разпределението
  • Големите партии получават по-голям дял от 240-те места

Първата сила стига около 97 депутати.

Сценарий 2: 4.1% — и 12 депутати

Същата партия.
Същите избиратели.
Разлика: 0.2%.

Резултатът:

  • около 12 депутати
  • първата партия пада с 4–5 места
  • втората губи 3–4
  • парламентът става по-фрагментиран

Само 0.2% пренареждат цялата аритметика.

Какво означава това?

Разликата между 3.9% и 4.1% не е символична.
Тя е равна на:

  • парламентарна група
  • държавна субсидия
  • участие в комисии
  • достъп до трибуната
  • възможност да наклони везните при мнозинство 120 срещу 119

А ако две партии останат под 4%?

Тогава ефектът става още по-драматичен.

Повече „изгорели“ гласове означава:

  • още по-голям бонус за първите две сили
  • по-малко нужда от коалиционни партньори
  • по-концентрирана власт

Големият парадокс

Понякога партия не печели повече гласове…
но получава повече депутати.

Причината?
Някой друг е останал с 3.9%.

Заключение

В изборите не винаги най-важният въпрос е „Кой е първи?“.

Понякога по-важният въпрос е:
Кой е на 3.9%?

Защото в българската избирателна система 0.2% могат да означават разликата между политическо присъствие и политическо изчезване.

Ето няколко варианта за силен финален акцент

Вариант 1 – по-драматичен

„0.2%, които решават съдбата на 12 депутати“

В изборната математика няма малки числа.
Понякога съдбата на парламента се крие не в разликата между първия и втория, а в онези 0.2%, които делят политическото оцеляване от политическото изчезване. И точно там – на ръба на 4-процентната бариера – се решава дали ще има нов фактор в Народното събрание… или подарък за големите.

Вариант 2 – аналитичен

„Парламентът на ръба: как 3.9% променят всичко“

Методът на Д’Онт не просто разпределя мандати. Той награждава стабилните и наказва колебаещите се. А когато една партия остане на 3.9%, това не е просто пропуснат шанс – това е пренареждане на цялата политическа геометрия.

Вариант 3 – провокативен

„Най-важната партия може да е тази, която не влиза“

Парадоксално, но факт: понякога най-силният ефект върху парламента идва не от победителя, а от партията, останала под 4%. Нейните гласове изчезват… но влиянието им остава – прелято към големите.

А и да си го кажем честно — в българската политика 0.2% понякога са по-драматични от 20%.

НДТ