В нашата рубрика продължаваме да представяме резултатите от изследователската работа на шестокласниците от Клуб „Знаете ли български език?” при СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич. Днес ще прочетете биографични очерци за Йордан Драгнев, Вида Димитрова и Тодор Рачински.
ВИДА ДИМИТРОВА
Вида Димитрова е родена на 24 февруари 1910 г. в село Карасинан, сегашно Росеново. Семейството ù било доста заможно. Баща ù бил кмет на селото. Обаче тя искала да учи плетачество и отишла в Добрич. За да помогне на Южна Добруджа, станала член на Добруджанската революционна организация. От 1956 до 1962 г. е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин. Хората я определяли като много енергичен, трудолюбив и родолюбив човек. Тя имала основно образование, но била природно интелигентна и действала с изключителен замах. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на Вида Димитрова.
До 1956 година паркът на града ни бил просто една неголяма градина, но тогава Вида Димитрова създала един проект – за парк с езеро. Тя носела камъни за алпинеума и копаела наравно с мъжете. После сядала и ядяла корав хляб с работниците. Целият град ходел да строи парка. Обикновено в събота и неделя повечето добричлии хващали лопатите и отивали да копаят бъдещата градска градина. Така и езерото, и стадионът, и плувният басейн били изградени с обществен труд. Но Вида Димитрова била майстор не само в строенето на града, ами и в организирането на хората. На откриването на басейна тя слязла от файтона, погледнала възторжено към водата, съблякла се по комбинезон и влязла да поплува в басейна. По времето на кметуването на Вида Димитрова градът бил благоустроен и улиците – асфалтирани. Полагали се специални грижи и за здравеопазването.
Вида Димитрова си отива от този свят на 11 февруари 1981 година.
Материалът е подготвен от Полина Пенчева – VІ Б клас
ТОДОР РАЧИНСКИ
Тодор Николов Рачински е агроном, едно от водещите имена в историята на българската селекция на пшеница, покорили световни върхове и прославили
страната ни далеч извън нейните предели. Роден е на 4 юли 1929 г. във Враца, където завършва средно образование като първенец на випуска във Втора мъжка гимназия. През 1948 – 1953 г. е студент в Агрономическия факултет на Софийския университет. Дипломира се с отличен успех в специалността „Селекция на семепроизводството”.
От началото на 1959 г. след спечелен конкурс е назначен за научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт в гр. Кнежа. А от 1963 г. започва работа в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. Наричат Тодор Рачински феномен в българската селекция. Директор е на Института от 1974 до 1980 г. Създава 22 сорта пшеница. Едно от върховите постижения на селекционера е сортът пшеница „Юбилейна”, станал известен на целия свят. На международното изпитване през 1977 г. между най-добрите сортове пшеница в света, организирано от университета в гр. Линкълн, щат Небраска в САЩ, „Юбилейна” заема първото място. Сортът се „родил” след няколкогодишна селекционна работа (обикновено за създаването на един сорт отиват 15 години), признат е за оригинален през 1976 г.
Рачински пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика на страната, пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за устойчивост срещу болести и за повишаване на качеството на зърното. Автор е на 55 научни и научнопопулярни публикации.
Завършва жизнения си път на 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука, оставяйки след себе си трайна следа и ценно наследство за поколенията. Името му остава съхранено завинаги в народната памет и заслужено се ползва с почитта не само на своите съвременници, но и на своите потомци. Днес Професионалната гимназия по земеделие в гр. Генерал Тошево носи името на Тодор Рачински.
Материалът е подготвен от Мари Ганчева – VІ Б клас
ЙОРДАН ДРАГНЕВ
Роден е през 1874 г. в добруджанското село Армутлии (дн. с. Крушари). Родителите му са неграмотни, но природно интелигентни хора. Те дават на първородния си син добро образование. На 19-годишна възраст завършва гимназия в град Варна. През 1894 г. се завръща в родното си село и става учител. Времената са трудни и той преподава в една стая в дома на дядо Бойчо Тодоров. Младият учител, владеещ чужди езици, превръща дома си в средище за култура и просвета. Под негово ръководство е организирана и първата читалищна група, която си поставя за цел да просвещава жителите на селото. Всяка вечер под покрива на чорбаджийската къща се събират предимно млади хора, жадни за наука и образование. Йордан Драгнев им чете получените от Цариград вестници, списания и книги и ги запознава със събитията у нас и в чужбина. По този начин младият просветител успява да даде на своите събеседници надежда за един нов и по-добър живот.
Ентусиазираният учител не се задоволява само с прочита на периодичния печат и книги. Той организира беседи, музикално-литературни вечери и пиеси с патриотично съдържание. Предполага се, че две от тези пиеси са „Руска“ и „Многострадална Геновева“. С тази си дейност той си навлича омразата на местните турци. След спор 25-годишният учител е жестоко пребит. През 1899 г. той умира вследствие на побоя.
В знак на почит и уважение Йордан Драгнев е погребан в двора на църквата. Освен семейството му на опелото присъства и цялото население на селото. Всичко това показва почит, уважение и преклонение към личността и дейността на младия учител и просветител. Днес читалището в с. Крушари носи името на Йордан Драгнев.
Материалът е подготвен от Венцислав Кондов – VІ Б клас
