Днес хората празнуват своя професионален празник, благодарение на чиито грижовни ръце много от нас са се родили. Повече от две десетилетия поред 5 май се счита за Международен ден на акушерката.
Идеята за празника е предложена от Международната конфедерация на акушерките (ICM) на конференция в Холандия през 1987 г. Този ден придобива статут на официален празник едва през 1992 г. Днес той се чества в повече от 50 страни.
Основната цел на празника е да информира населението за важността на работата на акушерките. Трудно е да се надцени значението на тази професия, защото животът и здравето на майката и детето много често зависят от акушерката, от нейния опит, знания и умения.
Акушерките помагат на жените да станат майки, като ги придружават от момента на приемането им в родилното отделение до тържественото им изписване. Те подготвят документи, са с бъдещата майка преди, след и директно по време на раждането, предоставят на родилките необходимите медицински грижи и морална подкрепа.
Освен висок професионализъм, акушерките трябва да притежават и качества като отговорност, доброта, отзивчивост и състрадание. Тяхната роля е кратко и ясно изложена в четиристишието:
„И няма по-красива професия
на всичките пет континента,
когато цялото човечество лежи
в обятията на акушерка!“ .
Международният ден на акушерката е добра възможност за всеки представител на тази професия да се срещне с колеги, да създаде нови контакти и да разшири знанията си.
На този ден ICM провежда онлайн конференция, която всяка година е посветена на конкретна тема в рамките на професията и на която се обсъждат много актуални въпроси и проблеми. Като част от събитията, провеждани на този ден по целия свят, акушерките организират улични шествия, разпъват палатки на обществени места, където предоставят безплатни консултации и предоставят на всички информация относно дейността си. Те също така организират срещи и семинари, споделят опит и обсъждат нови постижения в своята област, както и награждават отделни представители на професията или цели екипи от акушерки.
В страни, където акушерството е добре развито, се набират средства в помощ на колеги в чужбина (например, средства се използват за закупуване на велосипеди за акушерки, работещи в отдалечени райони, за спонсориране на посещения на важни за акушерките събития и т.н.). Някои акушерки просто се събират, за да общуват неофициално и да се отпуснат с колеги.
Избиването на 5000 души от село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България.
Клането е извършено от башибозуците – главно от помаци от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II.
След потурчването на Чепино през 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села и известно време представлява „остров“ на християнската вяра. В църквата „Света Неделя“ християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от другите градове, където духовниците отслужвали на гръцки език. Това било привилегия, която турските власти не можели да позволят на българите в Батак. Те обаче дълго били в неведение за „нарушението“ заради разположението на Батак – високо в Родопите.
При избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година, на Батак била отредена важна роля – да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии.
Част от въоръжените боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт.
Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак – Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.
Силите са несравними.
На 1 май 1876 година първенците на селото и чорбаджиите решили, че трябва да спасят живота на местните и за това извиквали Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстанниците.
Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера на врага били изпратени кметът на Батак – Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.
Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници – оръжието или животът им.
Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера.
След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат. След това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне.
Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.
Така се поставило началото на клането, което продължило дни.
На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и възрастни били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.
Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците.
Всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени.
Останалите отново се изпокрили в църквата и училището. Църквата „Света Неделя“ и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение.
200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.
Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „залостена“ от хората които се намирали в църквата.
Защитата на „Света Неделя“ продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците, които започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород.
В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени.
Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане – само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени.
Ето как тази сцена е описана от Захари Стоянов:
„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата.
Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук.
Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.
От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели“.
Когато зверствата в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище стават достояние на света, се свиква конференция за положението на народа в българските земи и отговорността за извършените зверства се стоварва върху Турция, а не върху безчинстващите башибозушки банди.
Дори и традиционните съюзници на Турция – Англия и Австро-Унгария са изумени от жестокостта на извършеното.
В писмо на Макгахан, датирано от Пазарджик, 2 август 1876 г., което котленецът Петър Матеев определя в книгата си „Велики благодетели на българския народ“ като „писмото, което предизвика Руско-турската война“, четем:
„Казаха ни, че 3000 души лежели само в черковния двор и ние не можехме да го не вярваме. Зрелището беше ужасно, толкова ужасно, че не можем го забрави през целия си живот. Имаше накъдрени главички сред разлагащите се купища, смазани с тежки камъни, крачка не по-големи от пръстите ви, върху които месото беше твърде изсъхнало от жегата, преди да е могло да се разложи; ръчички на малки деца, протегнати като за помощ; деца, умъртвени още от ужаса на светналите саби и зверски зачервените очи на джелатите, които са ги издигали и слагали; моми умрели, плачейки с молба за пощада; майки, умрели, опитвайки се да запазят малките си със слабите си тела. Всички лежаха там, събрани на куп, гниещи в една отвратителна маса.
Всички сега мълчат. Няма сълзи, нито плачове, няма страхотни писъци, нито молби за милост. Жертвите гният по нивите, а жетварите – тук в гробищния двор.
Погледнахме в черквата… Грамадно количество от тела са били изгорени там и огорелите почернели остатъци, които изпълняха мястото до половината височина на сводовете, което ги правеше по-ниски и по-тъмни, лежаха там в разложение неописуемо.
Никога не съм си въобразявал нещо толкова грозно. Всички се отстранихме, потресени, едвам в свяст, от тази чумава къща, доволни, че можем да излезем пак на пътя“.
Няколко години по-късно Иван Вазов написва драматичното стихотворение: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Иван Вазов
Пловдив, 1881
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина –
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря…
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо… много е далече…
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Колоездачното движение в Сливен възниква в началото на XX век, показват архивни документи, предоставени на БТА от главния експерт Радина Йорданова и експерта Живка Господинова от Държавен архив – Сливен.
Началото на организираното колоездене е поставено на 2 юни 1904 г., когато 68 души основават Сливенското колоездачно дружество „Хаджи Димитър“. До 1932 г. членовете му достигат 168 души. Сред тях са лекари, учители, търговци, занаятчии, механици.
За родоначалник на колоездачния спорт в града се смята Александър Попов, който още преди основаването на дружеството е карал велосипед с „плътни гуми“.
През 1905 г. Сливенското колоездачно дружество предлага, а общинското управление одобрява въвеждането на подробни правила за движение на велосипедистите в града, поради нарастващия брой колоездачи и възникващите „нежелателни случки“, причинявани както от опитни, така и от неопитни колоездачи.
Въведени са регулации, насочени както към безопасността, така и към събираемостта на местните такси. Всички колоездачи са задължени „в 10-дневен срок… да се явят в общината и да заявят, че имат колела“, в противен случай „ще се считат, че искат да се укриват да не плащат наложения от общината данък“. Те трябва да се снабдят и с позволително от дружеството, като се предвижда комисия, която да изпитва желаещите. След заплащане на данъка всеки получава номер, „който се прикачва на задната част под седалото“ и удостоверява правото му да се движи.
Въвеждат се и ограничения – „забранява се на всички велосипедисти да яздят по главните улици всеки празничен ден от 3 часа после обед насетне“. Предвидени са санкции за нарушителите, включително за лица без „позволително“, както и за онези, които предоставят велосипед на лице без право да го управлява, с цел да се ограничи безконтролното движение и да се предотвратят „нежелателни случки“.
Дружеството развива активен спортен живот. През 1926 г. кани представители на други клубове да присъстват като жури при надбягванията по случай откриването на сезона и определянето на знаменосец.
Местната власт активно подкрепя дружеството. През 1937 г. общинският съвет решава да отпусне „всичко 5000 лева“, а през 1942 г. – „3000 лв. помощ“.
Още през 1924 г. на част от членовете на колоездачното, юнашкото и ловното дружество е разрешено да отбият трудовата си повинност чрез 15-дневна работа по поправка и ограждане на игрището им под надзора на Общината.
След Втората световна война сливенски колоездачи като Милко Димов, Илия Кръстев, Тодор Бояджиев допринасят за успехите на българското колоездене.
UNSPECIFIED - CIRCA 1865: Karl Marx (1818-1883), philosopher and German politician. (Photo by Roger Viollet Collection/Getty Images)
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1260 – Внукът на Чингиз хан, Хубилай е избран за хан на Монголия. 1818 – Роден е Карл Маркс – германски философ-материалист, създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. 1821 – Умира Наполеон Бонапарт – френски император. 1836 – В Белгия влиза в експлоатация първата в Европа железопътна линия.1949 – В Лондон е създаден Съветът на Европа. Консултативната европейска политическа организация обединява 40 европейски държави.
2024 г. – Умира Гопал Кришна Госвами (рождено име Гопал Кришна Кханна, р. 1944 г. ), индийски кришна гуру, един от духовните водачи на Международното общество за Кришна съзнание.
2014 г. В социалните медии излиза информация, че в Дома на профсъюзите в Одеса са намерили в мазето още 160 трупа. Труповете са обезобразени, с тях са се издевателствали, правили са някакви ритуали, „Алфа“ е отцепила района и не пуска никой, за да се скрият следите от издевателствата с умиращите и труповете. Фашизмът взема връх в Киев с изключителната подкрепа на САЩ и Европейския съюз.
2013 г.
Умира Петър Попйорданов, български актьор. Петър Попйорданов е роден в София на 11 юни 1964 г. През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“. Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000). Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“. Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО“ по „Канал 1“. През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове“ за „Канал 1“ на БНТ.
Директорът на ЦРУ Портър Гос поддава оставка. Портър Гос е ръководител на американските разузнавателните служби в продължение на две години. Той заменя на този пост подалия оставка през юни 2004 г. Джордж Тенет.
2005 г.
Във Великобритания се провеждат парламентарни избори. Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър спечелва абсолютно мнозинство. Тони Блеър става първия лидер на Лейбъристите спечелил трети последователен мандат.
2005 г.
В Багдад е извършено покушение срещу заместник-министъра на вътрешните работи на Ирак Хикмет Мусу Салман. Покушението е извършено чрез кола-бомба, която е експлоадира пред дома на иракския министър. В резултат на експлозията един от телохранителите на Хикмет Мусу Салман умира, а други шестима са ранени. Самият министър, който по това време не се е намирал в дома си не е пострадал.
2004 г.
Софийският градски съд решава столичният кмет Стефан Софиянски да бъде отстранен от поста си до приключване на разследването по сделката за Централните хали.
Съдия Петя Шипкова посочва като основен аргумент, че със служебното си положение кметът може да повлияе на свидетелите, които са му подчинени и ще бъдат разпитани като свидетели. Мярката е наложена по искане на прокуратурата, която проверява случая. Магистратите постановяват, че кметът е ощетил общината, като е апортирал сградата на Халите и прилежащия й терен по балансовата им стойност, която е многократно по-ниска от реалната им оценка.
На 12 май 2004 г. Софиянски обжалва решението на съда. Съставът на Софийски апелативен съд – Галина Тонева, Антоанета Данова и Мина Топузова потвърждава отстраняването от длъжност на столичния кмет.
2002 г.
Жак Ширак е преизбран за президент на Франция. Той печели изборите с значителна преднина.
2001 г.
Започва двудневната Дванадесета национална конференция на СДС, която приема предизборната програма на коалицията ОДС – СДС, Народен съюз (ДП и БЗНС-Народен съюз), НДПС и БСДП. В предизборната си програма СДС обещава, че през следващия си мандат ще постигне 420 лв. средна заплата, 160 лв. средна пенсия и ще открива по 100 000 работни места годишно.
2000 г.
Умира Георги Братанов – български поет. Той завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като журналист и редактор на в-к „Народен другар“, кореспондент на в-к „Народна младеж“ и главен редактор на сп. „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. От 28 декември 1984 г. е член на СБП. Братанов е носител на литературни награди „Васил Карагьозов“ и „Яворов и Поморие“. Братанов е автор на: „Ще ви потрябвам“ (1977 г.), „Молитва към човека“ (1983 г.), „Нощни светове“ (1988 г.), „Превъзмогване“ (1988 г.), „Баладични часове“ (1989 г.), „Мираж“ (1990 г.), „Хипноза“ (1991 г.), „Топъл джаз“ (1992 г.), „Изтича времето“ (1994 г.), „Върхът на дъното“ (1995 г.), „Доминанти“, „Осветени пространства“, „Нежна революция“ (1998 г. , роман), „Неравноделен живот“ (1999 г., спомени), „Кабиле спи“ (2000 г.), „Зъбер“ (2000 г.).
1998 г.
България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от ООН на Югославия заради военния конфликт в Косово.
1992 г.
Парламентът приема декларация, с която се признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.
Главният съдебен орган на ООН разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори, задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане и дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.
1980 г.
След шест дневна обсадата на Иранското посолство в Лондон е освободено при акция на специалните части. Посолството е нападнато от шест въоръжени иранци с искания да се освободят 91 политически затворници държани в Иран и самолет, с който да напуснат страната. При акцията петима от тях са убити, а един е арестуван. В кръстосания огън един от заложниците е убит и двама са ранени.
1967 г.
Първият изцяло британски спътник “Ариел 3” е изведен в орбита. Той е изстрелян от военно въздушната база в Вандерберг в Калифорния. Сателита ще остане 3 месеца в орбита около Земята за да изучава йоносферата.
1966 г.
Роден е Сергей Дмитриевич Станишев – български политик роден в гр. Херсон, Украйна. Доктор по история. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. защитава докторат по история на тема “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХІХ век”. През 1999-2000 г. е в Лондонската школа за икономика и политически науки, където специализира международни отношения. Има специализация и от Московската школа за политически изследвания.
През 1994-95 г. Станишев работи като журналист. Автор е на многобройни публикации по външнополитически теми в български всекидневници и седмичници, както и в чуждестранни периодични издания.
От 1995 г. започва работа във Висшия съвет на Българската социалистическа партия като главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност”. На следващата година е назначен за ръководител на същия отдел.
През 2000 г. е избран за член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП като секретар по международните въпроси.
През юни 2001 г. е избран за народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание от 19-и многомандатен избирателен район – Русе.
На 15 декември 2001 г. на второто заседание на 44 конгрес на БСП е избран за председател на Висшия съвет на партията. През декември същата година е избран от Парламентарната група на Коалиция за България за неин председател.
През юни 2002 г. 45-ят конгрес на БСП го преизбира като председател на партията.
От 2002 г. Сергей Станишев е постоянен член на Президиума на Партията на европейските социалисти.
По време на председателството на Сергей Станишев през октомври 2003 г. Българската социалистическа партия става пълноправен член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. – на Партията на европейските социалисти.
През юни 2005 г. Сергей Станишев е избран за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 2-и многомандатен избирателен район – Бургас. До 16 август 2005 г. е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. На този ден е избран от българския парламент за министър-председател.
1961 г.
Алън Шепърд става първият американец, извършил суборбитален космически полет. Той е изстрелян на борда на Мъркюри- Редстоун 3 (Фрийдъм 7) 23 дни след Гагарин. Руснакът е в безтегловност 89 минути, а Шепърд само 5. Гагарин прави една обиколка, а Шепърд е изстрелян на височина 180 km и впоследствие пада обратно на Земята, като целия му „полет“ продължава само 15 минути.
Суборбиталеният полет е полет по балистична траектория със скорост, по-малка от първа космическа, т. е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята. Състои се от активен участък на полета при работещи двигатели на ракетата носител по балистична траектория, участък на спиране в атмосферата и участък на спускане. След Алън Шепърд на 21 юли 1961 г. и Върджил Грисъм е изстрелян в космоса. Максималната продължителност на полета му е около 16 минути, на далечина – 509 км и височина на траекторията – 189 км.
1955 г.
Ратифицирани са Парижките споразумения и се създава ЗЕС (Западноевропейския съюз) с участието на ФРГ. Западна Германия става суверенна държава.
1944 г.
Мохандас Карамчанд Ганди, ръководител на националноосвободителното движение в Индия е освободен от затвора.
Мохандас Карамчанд Ганди, наречен Махатма – „велика душа“ е индийски патриот и общественик. Той е един от ръководителите на индийското национал-освободително движение. Мохандас Ганди е роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар. През 1891 г. завършва право в Лондон и става адвокат в Бомбай. От 1893 г. до 1914 г. живее в Южна Африка, където се заема със защитата на 150 000 индийци, заселени в тази страна. По време на Англо-бурската (1899-1902 г.) и Англо-зулуската войни (1906 г.) създава санитарни отряди от индийци за помощ на англичаните, за да докаже лоялността им към Британската империя. Мохандас Ганди е лидер на партията ИНК. Учението му става програма за националноосвободителната борба на Индия. След извоюване на независимостта и разделянето й на 2 държави (Индийски съюз и Пакистан) Мохандас Ганди се обявява срещу започналите индо-мюсюлмански погроми. Убит е от членове на индуските шовинистични организации на 30 януари 1948 г. в Делхи.
1936 г.
В София започва да излиза всекидневникът „Нова камбана“. Изданието е продължение на в. „Камбана“ (1907–1919 г. и 1925–1935 г.).Директор-издател е Л. Т. Поповски, а редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. „Нова камбана“ поддържа връзки с Политическия кръг „Звено“. Сътрудници са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др.
1935 г.
Избухва втората от Итало-абисински войни. Италианските войски завладяват столицата Адис Абеба, а след това и цялата страна, след което тя е включена в състава на Италианска Източна Африка. Първата от колониалните войни на Италия срещу Абисиния (днес Етиопия) се води през 1896 г. и завършва с поражение на италианските войски при Адуа.
1930 г.
Умира Иван Каранджулов – български политик, общественик и юрист. Учи в Прилеп и в Робърт колеж в Цариград, след което завършва право във Франция. Завръща се в България и заема висши длъжности в съдебното ведомство. Няколко години е главен прокурор на Върховния касационен съд в София. Представител е на България на Втората Хагска конференция за мир (1907 г). Каранджулов е участник в македоно-одринското революционно движение и член на Върховния македоно-одрински комитет. Дълги години той председателства Съюза на македонските братства в България.
1928 г.
Умира генерал-лейтенант Вичо Дионисиев Диков. Той е участник в Руско-турската война 1877-1878 г. като доброволец в корпуса на ген. А. Е. Цимерман. След Освобождението завършва с първи випуск Военното училище през 1879 г. През Сръбско- българската война командва Седми пехотен Преславски полк, с който участва в битката при Сливница и осигурява тила на Сливнишката позиция. Диков е русофил по убеждения и противник на политиката на Ст. Стамболов. Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и в Силистренския бунт на 16 февруари 1887 г., след което емигрира в Русия. Там завършва Николаевската военна академия. През 1898 г. Диков се връща и продължава службата си в българската армия. През 1907 г. е назначен за началник-щаб на армията, а след това става началник на Военното училище. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник на Главното тилово управление на армията, след което е командващ Четвърта армия. Генерал-лейтенант Вичо Диков се оттегля от военната кариера преди Първата световна война 1914–1918 г.
1925 г.
Публикуван е Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създават се първите държавни и общински трудови борси и временни компенсации при безработица.
1922 г.
След обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.
През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. „Работнически вестник“ изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.
Пьотър Николаевич Врангел е руски дворянин, барон, гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Завършва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1902 г. е произведен в чин офицер. Той участва в Руско-японската война. През 1910 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб . По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. Той е командващ Доброволческата армия от декември 1919 г. до януари 1920 г. Пьотър Врангел участва и в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари „Записки“ (1928 г.).
1921 г.
Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.
1916 г.
С Указ на цар Фердинанд е утвърден Закон за военните въздухоплаватели.
1912 г.
В Тиквешко при засада, устроена от турски войски, е убит Пере Тошев. След Младотурската революция 1908 г. той участва в списването на сп. „Културно единство“ и е редактор на в. „Конституционна заря“. През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско.
Пере Тошев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1865 г. в Прилеп. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. След войната учителства в Пловдив и в няколко родопски села. През 1888–1889 г. предприема опит за създаване на революционна организация на българското население в Солун. В началото на 90-те години на ХIХ век Тошев следва литература във Висшето училище в София (днес СУ „Св. Климент Охридски“). От есента на 1892 г. е в Македония и продължава учителската си дейност. След създаването на ВМОРО Пере Тошев е един от близките съратници на Даме Груев и взема дейно участие в учредяването на революционни комитети в Прилеп, Скопие и Битоля. След Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. подпомага Гоце Делчев в работата му над програмата и устава на организацията. През 1901 г. той е арестуван, осъден на 101 г. крепостен затвор и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Година по-късно е амнистиран и екстерниран в България. През този период взема участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. По време на въстанието е ръководител на четите в Прилепско. След неуспеха на въстанието продължава революционната си дейност. По време на Рилския конгрес през октомври1905 г. Пере Тошев, заедно с Даме Груев и Тома Попантов, е избран за член на ЦК. На конгреса в Рилския манастир се приема нов устав и правилник и името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
1904 г.
Умира Мор Йокаи – унгарски писател. Първият му роман „Ежедневие“ е написан в духа на романтизма и определя по-нататъшното му творчество. Йокаи редактира либералното сп. „Елеткепек“ (1847 г. ). Заедно с Ш. Петьофи участва в революцията през 1848 г., но по-късно подкрепя официалната държавна политика. В романите си „Златният век на Трансилвания“ (1852 г.), „Синовете на коравосърдечния“ (1869 г.) възпява национално-освободителната борба. В романите си „Унгарски богаташ“ (1853 г.) и „Золтан Карпати“ (1854 г.) представя идеята за постепенни реформи. Други негови романи са „Черните диаманти“ (1870 г.), „Златният човек“ (1873 г.), „Жълтата роза“ и др. Филмираните му романи са „Синовете на коравосърдечния“ (1959 г. ) и „Унгарски богаташ“ (1966 г.).
1904 г.
В София от печат излиза първият брой в. „Свободно слово“. Той е орган на Либералната партия и просъществува до 3 юни 1912 г. Излиза 2 пъти седмично. Главен редактор е Ф. Ганчев, а отговорен редактор: Кр. Чешмеджиев. „Свободно слово“ е наследник на в. „Свободна дума“ (17 март 1901 г.–22 април 1904 г.).
1903 г.
Образуван е кабинет начело с безпартийния ген. Рачо Петров, в който влизат дейци на Народнолибералната партия. Започва Втори стамболовистки режим. Ген. Рачо Петров е роден на 12 февруари 1861 г. в Шумен. Получава офицерско звание през 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия през 1883 г. В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Той участва и в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р К. Стоилов. През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. генерал Петров си подава оставката. Отново се включва в политическия живот на страната през януари 1901 г., когато оглавява служебен кабинет, просъществувал до следващия месец. От май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията до октомври 1906 г. отново участва в управлението на страната. По време на Междусъюзническата война 1913 г. генерал Петров е командващ Трета армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония. Като военен и държавен деец той съдейства за налагането на личния режим на Фердинанд I. Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г. и съответно е хвърлен в затвора.
1903 г.
Роден е Кирил Ценов Буюклийски – български живописец и карикатурист. Проявява се като карикатурист от 1921 с портретни шаржове и политически карикатури. Работи в Прага, Букурещ, Белград. Има произведения в различни жанрове – пейзажи, портрети, битови картини.
1898 г.
В Кюстендил е роден генерал-лейтенант Крум Лекарски – зам.-министър на войната (1944 –1949 г.).
Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан от полицията и интерниран. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е зам.-министър на войната. По-късно се занимава със спортна дейност. Крум Лекарски умира на 2 март 1981 г.
1893 г.
Стоковата борса в Ню Йорк претърпява най- големия си срив до тогава известен като “паниката от 1893”. В последствие той води страната до икономическа депресия.
1891 г.
В Ню Йорк е открита известната концертна зала “Карнеги хол”.
1880 г.
В Самоков е роден генерал-лейтенант Сотир Маринков – началник щаб на армията (01 февруари 1929- 31 януари 1931 г.).
Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. След световната война заема различни командни длъжности в армията. Началник-щаб на армията, началник на жандармерията от 1931 г., началник на 4. Военноинспекционна област от 31 януари 1931, началник на канцеларията на Военното министерство (19 септември 1931–5 май 1933 г.), след което минава по собствено желание в запаса.
1873 г.
Турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски.
Ден по-рано Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.
1873 г.
Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.
1865 г.
В САЩ е приета 13-тата поправка в Конституцията, забраняваща робството.
1840 г.
Роден е Екзарх Йосиф І- български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.
1836 г.
В Белгия влиза в експлоатация първата в Европа железопътна линия.
1833 г.
Роден е Фердинанд Паул Вилхелм Рихтхофен – германски географ и теолог. Той следва в университетите в Бреслау (дн. Вроцлав) и Берлин. Професор е в Бонския (1875-1879 г.), в Лайпцигския (1883-1886 г.) и в Берлинския (1886 г.) университет. Президент е на Берлинското географско дружество и член на Пруската АН. През 1860-1862 г. Рихтхофен пътува из Източна и Югоизточна Азия. През 1862-1868 г. провежда геологични изследвания в Калифорния и Сиера Невада. Извършва много пътувания в Китай (1868-1872 г.), като изучава природата и изгражда хипотеза за произхода на горите. През 1886 г. Рихтхофен предлага генетичната класификация на релефните форми и прави характеристика на големи природни области в Азия с различни релефообразуващи процеси, полага основите на геоморфологията. Разглежда географската наука като система, състояща се от физическа география, биогеография и антропогеография. Определя като основна задача на физическата география изучаването на земната повърхност (форми, състав, динамика, произход). В трудовете си по антропогеография се проявява като вулгарен материалист. Името на Рихтхофен носи планински хребет в Наншан, Китай.
1821 г.
Умира Наполеон Бонапарт – френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.
1818 г.
Роден е Карл Маркс – германски философ-материалист. Той е създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г. ) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба – въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си – в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм”. От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакцията на Фр. Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала – принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическото производство и присвояване от собствениците. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но остават идеологическата основа, върху която градят политическата си борба в началото на XX век.
1813 г.
Роден е Киркегор Сьорен – датски философ и писател, смятан е за основоположник на екзистенциализма. През 1845 г. той е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог”, критикува и официалната Църква, и Хегел поради това, че не отивал докрай в идеализма. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия – екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре в художественото творчество. Философът определя 3 стадия в развитието на човешката личност. На тях е посветено и основното му произведение “Или-или”. Първият стадии е естетически, втория- етически и третия религиозен стадий на крайностите. Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс”. Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология” на К. Барт.
1747 г.
Роден е Леополд II- император на Свещената Римска империя (1790-1792 г.). Син е на император Франц I и Мария Терезия и брат на Йосиф II и френската кралица Мария-Антоанета. Леополд II отменя почти всички реформи на Йосиф II. Сключва Райхенбахската конвенция с Прусия през 1790 г., потушава Брабантската революция през 1789-1790 г. и сключва съюзът с Прусия, насочен срещу революционна Франция през февруари 1792 г.
1705 г.
Умира Леополд I – австрийски владетел. От 1658 г. той е император на Свещената Римска империя от Хабсбургската династия. Син е на Фердинанд II. Опирайки се на Католическата църква, владетелят се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария – ликвидиране на автономията, католическа реакция, предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир от 1699 г. Леополд I взема участие във войната за испанското наследство от 1701 г., като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийския престол.
1494 г.
Христофор Колумб открива Ямайка. Пътешественикът е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. той живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция в екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 д. екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. Ямайка е островна държава в Карибско море, тя включва о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Площта й е 10 992 кв. км. Населението през 2000 г. е 2 700 000 жители, от които 80% негри, останалите – метиси и мулати, европейци и китайци. Официалният език е английски. По-голяма част от вярващите са протестанти. Столица на Ямайка е град Кингстън. Административното й деление е оформено от 3 графства. Парична единица е ямайски долар. Кралицата на Великобритания, представлявана от ген.-губернатор е глава на държавата. Законодателният орган на Ямайка е двукамарен парламент (Палата на представителите и Сенат).
1260 г.
Внукът на Чингиз хан, Хубилай е избран за хан на Монголия.
Чингиз хан е основател и хан на Монголската империя (1206 г.). Провежда завоевателни походи срещу народите, населяващи Азия и Източна Европа. Резултат от походите е изчезването на цели народи и довежда до установяването на монголо-татарско иго в завоюваните територии.
1204 г.
Пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. По това време градът е завладян от кръстоносците. Рицарите твърдят, че българският цар незаконно владее земя, която принадлежи на византийския император, а сега принадлежи на тях – неговите победители. Като господари на европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.
В този период българският владетел активно действа относно затвърждаването на позициите си. В края на лятото на 1204 г. завършват преговорите с папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността както на българския владетел, така и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. Така на 8 ноември с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, която получава е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. От името на владетеля си, ръководителят на българската църква Василий, в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”.
Същевременно в този период цар Калоян сключва с византийските аристократи от тракийските градове съюз за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват”. При преговорите е изработена тактика за съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.
На 14 април 1205 г. българският владетел разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле Калоян пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Така неорганизирано те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, латините се оказват срещу очакващите ги в засада отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време признават, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.
След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Успява да освободи за кратко време редица крепости – Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. След заговор, в който участват и български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт, цар Калоян е убит от куманския вожд Манастър.
Вселенският патриарх Вартоломей I пристигна на посещение в Атина, където провежда срещи с държавното и църковното ръководство на страната.
В рамките на визитата ще се срещне с представители на гръцкото правителство, както и с ръководството на Гръцката православна църква. Основен акцент в разговорите са въпроси, свързани с ролята на православието, междуцърковните отношения и предизвикателствата пред съвременното общество.
Връхната точка на посещението на Вселенския патриарх Вартоломей I в Атина ще бъде неговата историческа реч пред Гръцкия парламент, насрочена за днес, 5 май, от 13:00 ч.
Двадесет и седем години след първото си обръщение към депутатите през 1999 г., патриархът отново ще застане пред пленарната зала, за да отправи послание по ключови теми, свързани с православието и съвременното общество.
Срещата се провежда по покана на председателя на парламента Никитас Какламанис и ще бъде в присъствието на президента на републиката Константинос Тасулас.
Посещението има както духовно, така и символично значение, като подчертава връзките между Вселенската патриаршия и Гърция. Очаква се патриархът да участва и в богослужения и официални събития в гръцката столица.
Визитата на Вартоломей в Атина идва в момент на активен диалог по важни теми за православния свят и засилено сътрудничество между църковните институции.
Специална Майска Промоция: Планирай Лято 2026 още сега!
Възползвайте се от нашите ексклузивни предложения, валидни само за резервации, направени в периода 01.05.2026 – 31.05.2026 г.
Запазете своята мечтана почивка за минимум 5 нощувки и вземете до 10% допълнителна отстъпка!
Нашите топ предложения: До -10% Отстъпка за целия сезон* Насладете се на комфорт и качество в някои от любимите хотели:
10% отстъпка: Хотели Нона, Малибу, Лагуна Маре, Лагуна Гардън, Ралица Аква, Вита Парк и Елица.
7% отстъпка: Хотел Калиакра Бийч 4*.
(Важи за целия сезон 2026, с изключение на периода 29.05 – 31.05)
РЕЗЕРВИРАЙ
Специални летни бонуси:
Планирайте ваканцията си в пика на лятото с 5% отстъпка:
Хотел Sandy Beach: Валидно за престой 31.05 – 04.06 и 28.06 – 21.07.
Хотел Mura: Валидно за престой 01.07 – 20.07.
Удължени Ранни Записвания (5%)
Все още не е късно за изгодна сделка! Удължаваме отстъпката за ранно записване за хотелите: Орхидея & Oрхидея Парк, Магнолия & Maгнолия Гардън, Com, Aлтея и Панорама
РЕЗЕРВИРАЙ
Условия на офертата:
Период на резервиране: 01.05.2026 – 31.05.2026 г.
Важи само за нови резервации с минимален престой от 5 нощувки.
Офертата не се комбинира с други текущи промоции.
ОФЕРТА: Златните 60+: зона море
Вие сте в златната си възраст? Комфортът, който заслужавате е на брега на Албена.
Вашето заслужено спокойствие в „Зона Море“:
Избрани хотели, отговарящи на Вашите изисквания за цена, качество и продукт;
Невероятен плаж със златен пясък, включени чадъри и шезлонги; Най-доброто време за истинска почивка и слънце.
Подарете си незабравима почивка! Албена Ви очаква със специална оферта за 60+:
офертата е валидна за резервиране от 07.04.2026 до 30.09.2026 вкл. за престой от минимум 7 нощувки/ 8 дни;
офертата е валидна за настаняване в селекцията от хотели в конкретен период, посочен за съответния хотел;
офертата е валидна при настаняване в стаята на поне 1 възрастен, който е със 60 навършени години.
офертата е валидна за пакет All Inclusive за съответния хотел, а за хотел Фламинго Гранд – HB пакет (закуска и вечеря).
7% отстъпка за резервации, направени в периода от 01.05.2026 до 30.09.2026 вкл.
В цената е включено:
Настаняване в избрания тип стая за минимум 7 нощувки на съответния пансион.
Фруктиера с ябълки в стаята еднократно при настаняване.
Ежедневно зареждане с бутилка минерална вода (1,5 л) в стаята.
За всички гости се полагат безплатни чадър и 2 шезлонга/стая от трети ред откъм морето на плажа на Албена;
Наем на 2 велосипеда на стая за 1 час на ден с предварителна заявка на рецепция.
Безплатен Wi-Fi интернет.
Екскурзия или ползване на Спа пакет по избор на човек. Застраховка, тур. данък, еко такса и 9% ДДС.
Специалният подарък към офертата ни:
Екскурзия „Български занаяти“
По време на тази екскурзия ще се запознаете с някои български занаяти. Посещение на грънчарска работилница, запознанство с грънчарството, изработка нагледно на предмет, възможност за закупуване на сувенири.
На гости при бъчваря, в чието семейство тази рядка днес професия е традиция. Демонстрация на отделни производствени процеси , при които ще се опитаме да разгадаем тайните на този занаят.
И накрая посещение на семеен пчелин. Запознаване с пчеларството, почерпка с прохладна медена напитка. Спа пакет “Wellnes Day Dream” – Хидромасажна вана 15 мин. или
Студени билкови компреси 20мин.
Централният защитник на Левски – Кристиан Макун сподели емоциите си след спечелената титла в социалните мрежи.
Избрано от VGong
Радостта на Левски след спечелената титла
„Постигнатото от нас е нещо изключително. Първенството тук е много оспорвано, а дълги години бе доминирано от Лудогорец Разград. Затова успехът ни носи огромна гордост. За мен е чест като венецуелец да работя отдадено и да представям достойно страната си. Благодарен съм, че имах шанса да стана шампион.
Изключително съм признателен за усилията на всички – от подготовката преди сезона, през участието ни в европейските турнири, до представянето в първенството. Успях да преодолея травма, да се върна на терена и да помогна за постигането на целта ни.
Целият град празнува. Хората са щастливи да видят възхода на Левски. Радва ме, че успяхме да донесем толкова емоции на феновете.
Всеки футболист играе, за да печели и да се доказва на най-високо ниво. Да станеш шампион в чужбина е незабравимо преживяване. Тази титла ще остане завинаги в сърцето ми“, написа Макун.
Една ескадрила изтребители не е достатъчна за България, каза командирът на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Николай Русев в ефира на Българската национална телевизия.
Към момента имаме осем самолета F-16, а по втория договор очакваме още осем, припомни той и даде пример със съседните ни страни. В Турция разполагат с 240 F-16, с 35 Phantom F-4 и очакват „Юрофайтър“ – общо 315 самолета. Гърция е по същия начин, само че не „Юрофайтър“, а „Рафал“ – 242 самолета. В Румъния имат 60 F-16 и очакват 48 F-35. В Полша имат 47 F-16, очакват F-35 и общо имат около 100 самолета. Сърбия имат повече от нас, посочи ген. Русев.
По отношение на пилотите на изтребителите F-16 Русев обясни, че към момента имаме шестима пилоти в страната и се очаква до ноември да станат 12.
Ако имате 20 изтребители в България, те никога няма да летят и 20-те, коментира още командирът на ВВС, обяснявайки, че има и откази и самолетите се нуждаят от поддръжка.
F-16 не може да обслужваме по начина, по който обслужваме МиГ-29. Тук нещата са по-различни. Сваляме резервната част, пращаме за ремонт, обясни Русев.
„Не знам защо се тиражира в пространството, че МиГ-29 е воденичният камък на врата на Министерството на отбраната. Трябва да кажем, че МиГ-29 в момента ни вади от ситуации“, посочи още той и допълни че изтребителят дежури и е евтин за експлоатация, тъй като е усвоен.
„F-16 трябва да бъде доокомплектован и първият договор да бъде изпълнен на 100%. Когато това се случи, аз ще бъда първият който ще настоява F-16 да влезе в дежурство“, посочи още генерал-майор Николай Русев.
Италия и Азербайджан ще засилят връзките си в областта на енергетиката и отбраната. За това се договориха италианският премиер Джорджа Мелони и азербайджанският президент Илхам Алиев. Мелони пристигна вчера на посещение в Азербайджайн след участие в срещата на върха на Европейската политическа общност в Армения, припомнят АНСА и Франс прес.
Азербайджан през последните години се превърна в ключов доставчик на енергия за Европа, която търси алтернативи на руския петрол и природен газ след началото на руската война в Украйна. Конфликтът в Иран пък показа колко нестабилни са световните пътища за доставка на енергоресурси.
Доставките на азербайджански петрол и природен газ са от ключово значение за енергийната сигурност на Италия от началото на руската инвазия в Украйна, заяви Мелони на брифинг с Илиев.
Двете страни се договориха да трансформират тяхното партньорство нещо като постоянна политическа координация, допълни Мелони.
Миналата година Азербайджан достави на Италия 9,5 милиарда кубични метра природен газ чрез трансадриатическия газопровод, което е около 16 процента от внасяния от Италия природен газ.
На брифинга с Мелони Илхам Алиев подчерта, че Италия си остава първи търговски партньор на Азербайджан и ключова дестинация за азербайджанския износ на енергоресурси. Алиев каза, че двете страни са обсъждали и увеличаване на доставките.
„За целта е нужно да се разшири проектът за трансадриатически газопровод, който е част от средиземноморския газов коридор“, допълни Алиев.
Отвъд енергетиката, двамата лидери обсъдиха и разширяването на сътрудничеството в областта на обраната и на сигурността, които Мелони дефинира като ключови области.
Това е трета задгранична визита на Мелони с цел увеличаване на енергийните доставки за Италия от началото на войната в Иран. През март тя беше в Алжир, също ключов доставчик на енергоресурси за Италия. През април в разгара на войната Мелони стана първият западен лидер, посетил Персийския залив. Тя беше в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн, за да говори с местните лидери също за укрепване на енергийните доставки, но и да изрази съпричастност с тези страни срещу иранските атаки, нанасяни като част от конфликта на Иран със САЩ и Израел.
Писателят и публицист Иван Стамболов – Сула ще представи в София своя „Наръчникъ за неколцината мои кръщелници от техния негоден кръстник“. Изданието ще бъде представено от 19:00 ч. днес в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), съобщават издателите от „Консерваторъ“.
По техни думи книгата може да се нарече литературен експеримент или дори – комуникационен експеримент. Иван Стамболов говори за догмите на православието, за Църквата, за богослужението, но не на езика, на който се очаква да се случи това, а на езика, на който пише своята ярка и добре позната на всички публицистика. Така, както сам споделя, се надява „да разшири публиката си и да привлече към тематuкaтa хора, които до този момент не са проявявали интерес и са имали или никакви, или изопачени представи за християнството, създало великолепната цивилизация, на чиито постижения се наслаждаваме“.
Формално книгата е сборник от лични обръщения на автора към неговите кръщелници, които той отправя, измъчван от угризения, че не общува достатьчно с тях, не е изпълнил дълга си и не им е казал онова, което е бил длъжен да им каже като техен кръстник, казват още издателите.
Иван Стамболов е български писател и публицист, автор на няколко романа и сборници с новели и публицистика, колумнист в няколко централни национални медии. SULLA.BG е неговият блог, създаден през 2006 г. и посетен до днес няколко милиона пъти.
Този сайт използва бисквитки. Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта..ПриемиПрочети повече
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.